Решение № 127 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900848 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б., гражданин на САЩ, против решение № 139/10.03.2025г. по т.д.№ 9/2025г. на Софийски апелативен съд, с което - след частична отмяна на решение № 1606/20.11.2024г. по т.д.н. № 2416/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, в която за начална дата на неплатежоспособност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД / в несъстоятелност / е определена датата

31.12.2020г.- е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2023 г.. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и поради противоречие с материалния закон. Позовава се на нарушение на задължението на въззивния съд за засилено служебно начало в производството, предписано от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Страната намира въззивното решение необосновано, поради явно вътрешно противоречие на мотивите, в подкрепа на определената от въззивния съд различна дата, от чиято противоречивост не би могъл да се направи конкретен разумен извод.

Съдът фрагментарно се е позовал на факта на отделни погасени задължения на дружеството, без коментар относно дела им в пасива, нито е отчел факта, че значителна част са погасени от трети лица. Несъстоятелен е и другият решаващ мотив за избора на нова дата на неплатежоспособността: отчетена счетоводна печалба за 2022г., която е по същество счетоводен запис, а не реална сума, чрез която да би могло да се посрещнат изискуеми задължения.

Самостоятелното й съобразяване извън коефициентите за ликвидност е в 1 грубо нарушение на формалната логика. Несъстоятелността на двете решаващи съображения на въззивния съд страната намира, че е приравнима на липса на решаващи мотиви за определянето на различна начална дата на неплатежоспособност /НДН/. Няма основание да се допусне, с произволно плащане към избран от длъжника кредитор, длъжникът да поддържа изкуствено състояние на „стабилитет“ и да избягва обявяването на неплатежоспособност / свръхзадълженост, въпреки наличието на финансовоикономически критерии за това. Категорично, според касатора, в производството е установено, че считано още към 31.12.2020г. „СТВ Консълтинг„ ЕООД / н. / е бил финансово зависим от своите кредитори, а финансово-икономическото му състояние, считано от този момент насетне, е останало необратимо компрометирано.

Страната акцентира на обстоятелството, че поведението на самия длъжник е направило невъзможно установяване падежа на задълженията на всички кредитори, необходим за изследване момента към който, спирайки плащанията към едни, като индиция за неплатежоспособност, макар частично погасявайки задължения към други кредитори, длъжникът е бил в обективна невъзможност да погаси всички свои изискуеми задължения. Независимо от липсата на тези данни, при отчетените неблагоприятни показатели към 31.12.2020г. и недоказана последваща тенденция за отчетливо стабилизиране на дружеството, съдът е следвало да възприеме тази дата като НДН. Напълно игнориран от съда е факта, че погасяването на задълженията към „Юробанк България„ АД през 2022г. е станало чрез средствата от продажба на дълготраен материален актив на дружеството, а положителния финансов резултат за 2022г. е на фона на отрицателна стойност на собствения капитал / - 7 962 хил. лева /. Продажбата на дълготрайни активи не е присъща на работещо предприятие, а на дружество в производство по несъстоятелност или ликвидация. Подобрението на финансовото състояние на длъжника през 2022г. е временно и подвеждащо, като се основава на две причини, изяснени от заключенията на СИЕ: 1/ неосчетоводяване на получения от касатора заем и 2/ привлечени заемни средства в значителен размер, с които се увеличава дела на краткотрайните активи. Формирането на постоянния капитал за периода 2020г. - 2023г., дори когато има положителни стойности, е за сметка на привлечен заемен ресурс.

Данни за реално подобрение в дейността и финансовото състояние на дружеството няма, а отчетеният подем е резултат на счетоводни записвания.

Основен показател на състоянието на неплатежоспособност е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички краткотрайни активи, участващи при формирането му.

Тъй като в производството са останали неизследвали факти, относно състоянието на търговеца, но единствено по причина поведението на същия, според касатора съдът е следвало да приложи чл. 161 ГПК вр. с чл. 621 ТЗ и да приеме за установени фактите, за установяване на които длъжникът е създал пречки. Независимо от непълнотата на доказателствения материал, касаторът счита, че датата 30.12.2020г. е установена, като НДН, бидейки и установена дата на свръхзадълженост, към която дружеството е било декапитализирано и останало такова до 30.12.2022г., както и към момента на 2 устните състезания във въззивна инстанция.

Отговори на касационната жалба са постъпили от кредиторите „Юробанк България„ АД и „Първа частна банка„ АД, като се поддържа правилност на въззивното решение.

Кредиторът „Юробанк България„АД намира обоснован извода на въззивния съд, че затрудненията на „СТВ Консълтинг„ЕАД към 31.12.2020г. / определената НДН от първоинстанционния съд / са били временни и не обосновават извод за неплатежоспособност, съгласно чл. 631 ТЗ, подкрепяйки наведените от съда аргументи за това : положителен финансов резултат за 2022г. и редовно обслужвани задължения по сключените с „Юробанк България„АД и „Първа частна банка„АД договори за кредит, до налагане на обезпечителни запори по сметки, в полза на молителя – кредитор Б.. Позовава се на първо просрочие, по сключения с ответника договор за кредит, на вноска с падеж 30.03.2024г.. Оспорва приложимост на последици от поведението на ответното дружество, на основание чл. 161 ГПК. Но дори с прилагане на такива, в конкретния случай „Юробанк България„ АД намира, че не може да се обоснове различен от приетия от въззивния съд правен резултат, тъй като съдът не може да приеме директно неосъществени фактите, за чието установяване страната е създала пречки, а следва да обоснове такъв извод в съответствие с всички останали обстоятелства по делото. За релевантен, при съобразяване значението на „спрени плащания“ към кредитори, страната сочи факта, че до постановяване на арбитражното решение от 12.07.2024г., легитимиращо молителя Б. като кредитор на

„ СТВ

Консълтинг„ ЕООД, дружеството е оспорвало вземането му.

Кредиторът „Първа частна банка„ АД подкрепя въззивното решение, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, в частност и с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, на нарушение на която се позовава касаторът, както и с цитираната от въззивния съд относима практика на касационна инстанция. Акцентира на факта за положителен финансов резултат от дейността на дружеството за 2022 г..

С определение № 2140/09.07.2025г., касационното обжалване е доуснато по въпроса „за приложението на чл. 161 ГПК в производство по молба с правно основание чл. 625 ТЗ„ , при допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснован с приетото в решение по т.д.

№ 2205/2017г. на І т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

В първоинстанционното производство са приети едно основно и две допълнителни заключения на СИЕ. Безспорно са установени неблагоприятни / под референтните стойности / коефициенти на обща ликвидност към 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2023г. / съгласно основното заключение, без съобразяване вземането на молителя Б., осчетоводено едва през 2023г., съответно: 0,20, 0,18 и

0,35 /. В основното заключение е констатирано значително завишение на краткотрайните активи към 31.12.2022г., в частност:

3 на парични средства - при съотношение с дълготрайните активи 55 %/44 %.

Към 31.12.2022г. са установени коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност съответно – 2,13, 2,12, 1,97, 1,97 - таблица № 3 към основното заключение. Същевременно, при същите изходни данни експертизата е установила, че към 31.12.2021г. и 31.12.2023г. дружеството е декапитализирано / 0,746 към първата дата и 0,1005 – към втората /. В пасива на баланса фигурират само задължения, но не и собствен капитал, което сочи на висока степен на задлъжнялост. В зависимост от съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс, вещото лице е дефинирало четири вида счетоводни състояния на едно дружество: много добро, добро, напрегнато и лошо. Изследвайки ги за „СТВ Консълтинг„ ЕООД, вещото лице е установило лошо финансово-икономическо състояние на дружеството към 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2023г. и сравнително лошо към 31.12.2022г.. Факта на декапитализация на дружеството през периода 2021г. - 2023г. вещото лице изтъква в потвърждение на така установеното състояние. От аналитични ведомости по сметка 1521 “Получени дългосрочни заеми 2020г. – 2023г.„ са констатирани данни за осчетоводени задължения към кредитни институции, вкл. към „Юробанк България„АД, при усвоени кредити от тази банка и от „ПИБ„АД още през 2021г.. Договорът за кредит с „Юробанк България„ АД не е представен в първоинстанционното производство, а задълженията към същата са установени като погасени към 31.12.2023г., съгласно предоставена от ответника аналитична ведомост на сметка 1521 „Получени дългосрочни заеми„ за 2023г., чрез продажба на дълготраен актив, предоставен в обезпечение по договора за кредит. Както е посочило вещо лице М. в първо допълнително заключение - отговор на 13 въпрос – няма представен друг договор за кредит с „Юробанк България„АД, с изпълнение през 2024г.. Ответното дружество не е предоставило на вещото лице информация за основанията за възникване и датите на изискуемост на осчетоводените вземания, намерили отражение в група ІІ „Вземания“ на раздел В „Текущи / краткотрайни / активи„, като най - голямо е вземането към Hitit Bilgisayar Hizmetleri A.S., определящо за размера на текущите вземания към 31.12.2022г.. Отчитайки констатирани дебитни и кредитни обороти през 2023г. и размера на въпросното вземане към 31.12.2023г. от 97 687,26 лева, вещото лице е формирало извод, че „с достатъчна степен на увереност„ може да се твърди, че в периода 2020г.-2023г. „СТВ Консълтинг„ЕООД няма просрочени вземания от свои длъжници в съществени размери. В първото заключение вземането на молителя С. Б. е посочено като осчетоводено едва през 2023г., макар че договорът за револвиращ кредит, по който същият е заемодател, а ответното дружество - солидарен длъжник, е сключен през 2019г., а с допълнителното споразумение от 27.11.2020г. е предоговорен падежа за връщането му - 01.01.2023г. Съгласно тези обстоятелства, в следващото си заключение вещото лице е посочило, че вземането на молителя е с характеристика на дългосрочно към 31.12.2020г., краткосрочно още към 31.12.2021г. и текущо към 31.12.2023г.. Съобразявайки тази му характеристика, вещото лице е изготвило алтернативен вариант на изчисление на коефициентите за ликвидност, като този за обща ликвидност към 4

31.12.2022г. също остава под референтната стойност от 1 /0,66/. Под тази стойност е и към всеки от останалите изследвани периоди: към 31.12.2020г. – 0,20, към 31.12.2021г. – 0,052 и към 31.12.2023г. – 0,145 – последните два изчислени с включване задължението към молителя Б.. В границите на референтните стойности към 31.12.2022г. остават коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съответно 0,657, 0,42, 0,42. Извън референтните стойности за добро финансово състояние към всеки от изследваните периоди