Протокол № 358 от 05.05.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 358 гр. Варна, 03.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жулиета Г. Шопова

Съдебни

Любка Тенева Т. заседатели: Сияна Г.а Тотева при участието на секретаря Дебора Н. И.а и прокурора Ант. Хр. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Жулиета Г. Шопова Наказателно дело от общ характер № 20223100200198 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:03 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИТЕ:

СТ. К. К. – редовно призован, явява се лично и с адв. Н.Б. от АК – Варна, редовно упълномощен от фазата на досъдебното производство и приет от съда от днес.

ОЛ. Н. АРХ. – редовно призован, явява се лично и с адв. К.Б. от АК – Варна, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПОСТРАДАЛИТЕ:

ЕМ. М. Й. – редовно призована, явява се лично.

Ф. АНДР. Й. – редовно призована, не се явява.

Постр. А.М.: До 5 мин Филка ще е тук, малко закъснява.

С. Ф. Т. – редовно призована, явява се лично и с адв. В.А., редовно упълномощена от фазата на досъдебното производство.

АКС. АНДР. М. – редовно призована, явява се лично.

М. АНДР. Й. – редовно призован, явява се лично.

ЕМ. М. АНДР. – редовно призована чрез родителя си и законен представител С. Ф.

Т., не се явява. За нея адв. В.А., от фазата на ДП.

Г. М. АНДР. – редовно призован чрез родителя си и законен представител С. Ф. Т., 1 не се явява. За него адв. В.А., от фазата на ДП.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Подс. К.: Да се даде ход на делото.

Подс. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимите:

СТ. К. К., ЕГН ********** – роден на *******г., в гр. Варна, живущ в гр. Варна, ул.

„Й.“ №18, ет.1, българин, български гражданин, неосъждан.

ОЛ. Н. АРХ., ЕГН ********** – роден на ******* г. в гр. Девин , живущ в гр. Варна, ул. „Р.“ №705, вх.8, ет.7, ап.133, българин, български гражданин, женен, неосъждан.

Постр. Ф.Й. влиза в съдебната зала в 09:14.

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.

247б от НПК и констатира, че същите са връчени.

Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се лица, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Искания за отвод не постъпиха.

СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл.247б, ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.

2

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Засега няма основания за разглеждане на делото по съкратената процедура. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Считам, че следва мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена. Нямам искания за нови доказателства.

Адв. А.: Делото е подсъдно на ВОС. В хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, няма основание за спиране или прекратяване на наказателното производство, нямам други искания по доказателствата. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Считам, че следва мерките за неотклонение следва да бъдат потвърдени.

Подали сме молба,с която искаме С. Ф. Т., в личното си качество и в качеството си на законен представител на двете малолетни деца, тримата ми доверители да бъдат конституирани като частни обвинители по настоящото наказателно производство. Подали сме молба в този смисъл и поддържаме това си искане.

Адв. Б.: Делото е подсъдно на ВОС, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че е допуснато на фаза ДП отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемите и именно на моя подзащитен. Това е противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно възведено обвинение, че моят подзащитен е допуснал някого на работа. В обвинителния акт това не е конкретизирано с какви действия или бездействия е сторено. Още повече, че както в правото, така и в енергетиката понятията не са просто думи, които да онагледяват нещо, те имат точно определено съдържание, което се регламентира от определени закони или правилници. В случая „допускане до работа“ и „допускащ до работа“ е формулирано в чл.52, ал.1, т.5 от Правилника за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на електрически и ТЕЦ и ел. мрежи. Именно в този член се описва какви са нужните изисквания към този, който е допускащ до работа и който може да допусне някой до работа. В чл.58, ал.2 от същия правилник, подробно и изчерпателно са описани всички действия, които това лице трябва да извърши. Няма някое от тях, което да е в повече, а да не е описано в този чл. 58, ал.2. За съжаление, в обвинението, което е възведено спрямо моя подзащитен, изобщо липсва както 3 този чл.52, за да се поясни, че той е допускащ до работа, както и дори едно задължение, което има това лице по чл.58, ал.2 от цитирания правилник.

Няма да се впускам по-нататък да коментирам факти и доказателства, тъй като това е по същество, но искам да кажа, че това е едно противоречие между обстоятелствената част и диспозитива и не дава възможност както на нас, а предполагам и на Вас, да разберете за какво става въпрос. Естествено, съдът може да счете, че прокуратурата е свободна да възвежда обвиненията така, както тя разбира закона и е напълно свободна да го прави, но аз акцентирам на това обстоятелство с оглед на това да не се получи към края на процеса изведнъж то да възникне като някакво ново обстоятелство, което до момента не е било известно, а напротив – то е известно и към момента ние го предявихме.

Налице ли са основания за разглеждане на делото по особените правила? – Не, желаем делото да върви по общия ред. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебноследствени действия по делегация. Считам, че следва мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена. Нямам искания за нови доказателства на този етап, ще вземем отношение в хода на съдебното следствие.

Адв. Б.: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Като колегата считам, че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на моя подзащитен. Това е така, тъй като аз също считам, че внесения пред Вас обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Съобразно посочената разпоредба, в обвинителния акт следва да бъде посочено времето, мястото и начина на извършване на деянието. По отношение на моя подзащитен е повдигнато обвинение за извършено от същия престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на пострадалия Мартинов, като нормата на чл.123 е бланкетна такава. Същата следва да бъде запълнена със специфичните норми на поведение, които се изискват от лицата при изпълнение на въпросната дейност.

С обвинителния акт като нарушени норми, регламентиращи посочената дейност, са посочени нормата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за безопасните условия на труд, нормата на чл.46, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и нормата на чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и т.н.

На първо място, посочените от държавното обвинение разпоредби не съдържат специални, а общи норми на поведение, а прецизната квалификация на нарушението изисква да се посочи именно разпоредба, която съдържа конкретни норми на поведение, което 4 евентуално е нарушено.

Нормата на чл.16 от ЗБУТ е обща такава. Тя вменява задължение на работодателя да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт първо не става ясно защо обвинението приема, че моят подзащитен има качеството на работодател и всъщност с кои свои действия същия, в качеството си на работодател, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето? Нормата на чл.46, посочена като нарушена от моя подзащитен и това, което е подчертано в обвинителния акт, изисква – „Експонираните работещи лица трябва да бъдат предпазени по подходящ начин срещу риск от поражения от електрически ток при директен или индиректен контакт“ – не става ясно дали причинна връзка с инцидента е свързано с липсата на предоставени предпазни средства – няма такива данни в обстоятелствената част. Какви е следвало да бъдат тези предпазни средства, кой е следвало да ги даде, по какъв начин е следвало да бъде осъществена тази защита, това предпазване по подходящ начин – от обвинителния акт не става ясно. Не става ясно и кой следва да го извърши.

На последно място стигаме до разпоредбата на чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, където са налице няколко различни хипотези: от една страна следва ли да бъде изключено напрежението? Ако следва да бъде изключено напрежението, то от кого следва да се направи? Ако тази работа може да се извърши без да се изключва напрежението на съответно безопасно разстояние, какво е това безопасно разстояние? Кой е следвало да го определи? По какъв начин е следвало да бъде определена тази зона, в която не е следвало да бъдат извършвани действия? И от друга страна: кой е следвало да извърши тези действия?

В обвинителния акт липсва пълно, точно и ясно описание на нарушенията, които са извършени от моя подзащитен, тъй като в обвинителния акт липсват конкретни факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното нарушение на посочените разпоредби – на чл.16, чл.46 и чл.139. Фактическата обстановка се свежда единствено до констатация от фактическа страна, че работодателят – незнайно кой, че доверителят ми е допуснал конкретен работник „земекопач“ да извърши дейсност, в резултат на което при изправянето на стълба се опира в електропровода, работникът е поразен от електрически ток и това довежда до летален изход за него.

Доколкото работата по ел. мрежи е специфична дейност, в правилника за безопасност и здраве при работа с ел. мрежи, има специална разпоредба, която сочи кое лице се явява работодател, когато се касае за извършване на подобни дейности, съгласно чл.2 мисля или чл.4 – това е собственика на ел. мрежи.

В този смисъл, както за мен, така и за моя подзащитен, е изцяло неясно по какъв начин нарушенията на посочените в обвинителния акт разпоредби по чл.16 на ЗБУТ, чл.46 е в някаква връзка с извършените от него действия, доколко същият въобще е би могъл да извършва подобни действия. Считам, че обвинителният акт не отговаря на чл.246, ал.2 и в 5 същия не е посочен нито начина на извършване на деянието, нито са посочени конкретните императивни разпоредби, които са били нарушени от моя подзащитен, които да запълнят бланкетната норма на чл.123, ал.1 от НК и да поставят адекватна рамка на настоящия наказателен процес по начин, по който моят подзащитен, а и аз, да можем да разберем какво е следвало да бъде поведението му, за да бъде извършена тази дейност не немарливо, а законосъобразно и поради нарушаването на именно тези конкретни императивни специални разпоредби да е налице причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия.

Разпечатката съдържа 59 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a5aacf1-c6b4-4a32-8c55-82df29792d4a