Определение № 4121 от 12.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4121 гр. Варна, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100501660 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.

№41657/26.05.2026г. от “Застрахователна компания България иншурънс“ АД, ЕИК 131233651, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 110, вх. В, ет.3, чрез адв. Т. от САК против Решение № 1673/04.05.2026г. по гр.д.№ 2366/2025г. на Варненски районен съд, с което ответникът (сега въззивник) е осъден да заплати на Р. Х. П., ЕГН: **********, с адрес: *********************** на основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 4397.11 евро /8600,00 лева/, частичен иск от целия в размер на 6135.50 евро /12 000,00 лева/, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие по сключен между страните договор за имуществена застраховка "Пожар и други покрити рискове" от 17.11.2021 г., със срок на действие от 18.11.2021г. до 17.11.2022г., относно недвижим имот – жилище, находящо се в ********* и обзавеждане в него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1567.56 евро /3065,89 лева/, представляваща дължима лихва за забава, изчислена върху сумата от 4397.11 евро /8600 лева/, за периода от 15.04.2022 г. до 25.02.2025 г.

Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в 1 противоречие с материалния закон. На първо място счита, че съдът не е изложил ясни мотиви относно датата на настъпилото застрахователно събитие, поради което и изводът, че събитието е настъпило в срока за застрахователното покритие, се явява необоснован. Намира, че от събраните по делото гласни доказателства и протокол от ОС на ЕС е установено, че в имота е живяло куче през цялата 2021 г., поради което счита за необоснован изводът, че увреждането не имуществото от това животно е настъпило в края на годината.

Счита, че съдът не изложил ясни мотиви за това дали уврежданията са настъпили в резултат на поведението на наемател, който е допуснат в застрахования имот със знанието и съгласието на застрахования собственик.

За да достигне до извод, че договорът за наем е прекратен в края на декември 2021г., съдът е отчел единствено твърдения на ищцата, пресъздадени чрез свидетелски показания. Игнорирал е съдържанието на договора за наем относно основанията за прекратяването на този договор. Счита, че поради липса на изявление за прекратяване на наемното правоотношение, не може да се приеме, че договорът е развален, съответно тъй като вредите са настъпили в резултат на поведение на лице, ползващо имота със знанието на наемодателя, то е налице изключен риск по смисъла на чл. 14.17.1 от договора.

Сочи оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при тълкуване на застрахователния договор. Спорната клауза на т. 14.17 от ОУ не е тълкувана заедно с останалите уговорки и целта на договарянето.

Акцентира, че тъй като покритите рискове са ясно посочени, чл. 408 от КЗ не намира приложение. Не е съобразено още, че вредите от животно са изрично изключени на осн. чл. 15.2.1. от ОУ. Следователно, всички увреждания на вещи, причинени от животното не следва да се зачитат при определяне размера на обезщетението.

На следващо място, по делото не са отграничени щетите, причинени от наемателя, и тези от кучето, поради което и счита за недоказана причинната връзка между вредите и злоумишлено поведение на наемателя. Обосновава още, че описаните с исковата молба щети – счупени первази на прозорци, увреда на дограма по балконска врата, по подови плочки на балкон, на стени, тавани, контакти, капаци за контакти и ламели на паркет, съответстват на обичайно овехтяване от ползването на вещта, а не са резултат по злоумишлени 2 действия на трети лица. Обичайното овехтяване също е изключен риск съгласно чл. 15.2.1 от ОУ, поради което стойността на изброените вещи следва да се включва в размера на обезщетението.

Намира, че на застрахования не се дължат и разноски за транспортиране на строителни материали.

Намира, че първата инстанция необосновано е приела, че извършените в имота СМР са действително заплатени.

В заключение настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Р. Х. П.. Акцентира, че като не е извършил оглед на имота към датата на сключване на застрахователния договор, ответникът е приел риска за състоянието на обекта и не може да основе отказа си на съществували преди сключване на договора щети в имота.

Споделя извода на първата инстанция за доказаност на покрития застрахователен риск. Счита за преклудирано възражението изключен риск.

Отделно от това, намира, че клаузите за изключени рискове по ОУ противоречат на правилата за потребителска закрила.

Репликира възражението за това, че извършените СМР не са действително заплатени, като и това, че уврежданията се дължат на обичайно изхабяване. Обосновава, че вредите се дължат на животно, което умишлено е оставено да нанесе щети по имота.

С оглед на изложеното, намира обжалваното решение за обосновано и настоява за потвърждаването му.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание 3 чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ вх.№41657/26.05.2026г. от

“Застрахователна компания България иншурънс“ АД, ЕИК 131233651, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 110, вх. В, ет.3, чрез адв. Т. от САК против Решение № 1673/04.05.2026г. по гр.д.№ 2366/2025г. на Варненски районен съд, с което ответникът (сега въззивник) е осъден да заплати на Р. Х. П., ЕГН: **********, с адрес: *********************** на основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 4397.11 евро /8600,00 лева/, частичен иск от целия в размер на 6135.50 евро /12 000,00 лева/, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие по сключен между страните договор за имуществена застраховка "Пожар и други покрити рискове" от 17.11.2021 г., със срок на действие от 18.11.2021г. до 17.11.2022г., относно недвижим имот – жилище, находящо се в ********* и обзавеждане в него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1567.56 евро /3065,89 лева/, представляваща дължима лихва за забава, изчислена върху сумата от 4397.11 евро /8600 лева/, за периода от 15.04.2022 г. до 25.02.2025 г.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.09.2026г. от 13.30 часа Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се връчи на двете страни чрез ЕПЕП, на осн.чл. 38а, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5