Определение № 484 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Пазарджик, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Съдебни

Румяна Сп. Тонкова заседатели: ГАНКА М. УЗУНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Частно наказателно дело № 20245200200674 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 451 и чл. 452 от НПК във връзка с чл. 43а от НК.

Постъпило е предложение от председателя на Пробационен съвет –В., с което се иска замяна на наказанието „Пробация“ с „Лишаване от свобода“ по отношение на осъдения И. И. М..

Към предложението е представен

Протокол № 20/20.08.2024 г. на Пробационен съвет - В. и досието на осъдения М..

По делото е представена и актуална справка за изтърпяното наказание „Пробация“ от осъдения М., както и актуална справка за съдимост.

Предложението се поддържа от Председателя на Пробационния съвет В. в съдебно заседание.

Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище, че предложението е основателно и следва да бъде уважено.

Служебният защитник на осъдения предложението не следва да се уважава. адв.

И.-С. пледира, че

Съдът, като съобрази внесеното предложение и представените с него доказателства, както и със становището на страните в днешното съдебно заседание намира, че предложението на председателя на Пробационен съвет гр. В. е основателно по следните съображения:

1

От представените писмени доказателства, находящи се в досието на осъдения е видно, че с Присъда № 166, постановена на 22.11.2023 г. по НОХД № 691/2023 г. на Районен съд - гр. Я. е признат за виновен в това, че на 07.09.2022 г., около 04:20 часа, в района на Община С., от купе на бърз влак № ****, действайки след предварителен сговор помежду си с Р.Н.С. от гр. С., област Я., като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 3137 лв. от владението на собственика И.Г.Т. от гр. В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и т.

7, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност два пъти в седмицата;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.

Така определеното наказание „Пробация“ е приведено в изпълнение на 18.01.2024 г., в РСИН - Пазарджик, звено В. - с местоизпълнение на мерките в гр. Р., ул. „П.“, ВУИ „А.У.“, община Р., област П., където И. М. е настанен със съдебно решение.

При привеждане в изпълнение на наказанието „Пробация“, осъденият М. е запознат с правата и задълженията по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, за което има подписан протокол с № ПД-№ 10 от 18.01.2024 г. Това обстоятелство се установява от подписания на същата дата протокол за правата и задълженията по време на изпълнение на наложените пробационни мерки. С този документ на практика се обективират не само задълженията, с които осъденият следва да се съобразява по време на изпълнение на двете пробационни мерки, но и правата, с които разполага, в случай, че възникнат обстоятелства за промяна местоизпълнението на пробационните мерки или пък настъпят други причини от уважителен характер, които могат да доведат до промяна в плана за изпълнение на наказанието.

В тази връзка следва да се отбележи, че при работата си с осъдения, 2 пробационните служители са взели предвид факта, че същият е непълнолетен и на тази основа са се съобразили с всички специално създадени правила, относими към законосъобразното изпълнение на наказанието пробация спрямо непълнолетните осъдени. Предвид посоченото обстоятелство, индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки е изготвен съвместно със социален работник от Отдела за закрила на детето, инспектор от детската педагогическа стая, педагогически съветник и член от местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Отделно към пробационното досие на осъдения М. е приложен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Я., в който в помощ на пробационните служители са изследвани такива данни като информация за семейството, жилищни и битови условия, както и установъчни и аналитични данни за самия правонарушител. В доклада не са налице данни, че с оглед извършеното социално проучване съществува някакъв риск за живота и здравето на непълнолетното дете.

Независимо от полаганите съвместни усилия, видно е от приложените в пробационното досие документи, че осъденият М., след като се е запознал със своите права и задължения, по никакъв начин не е възразил относно начина на изпълнение на наказанието. Също така не е посочил каквито и да е уважителни причини, които да се явяват обективни пречки във връзка с честотата на изпълнение на мерките или пък да са свързани със затруднения по отношение на мястото, където ще се изпълняват. Впрочем, от цитираните документи в досието на осъдения, се установява точно обратното, а именно: че на 10.07.2024 г., след като е положил последния си подпис по изпълнение на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, осъденият М., без да е посочил дори една причина от уважителен характер, самоволно преустановил изпълнението на наказанието „Пробация“ и не се завърнал във ВУИ „А.У.“ - гр. Р. след ползване на отпуск от интерната. Това наложило директорът на ВУИ „А.У.“ - гр. Р. на 18.07.2024 г. с писмо до РУ на МВР - В. да поиска обявяването на осъдения М. за ОДИ.

Същият е обявен за ОДИ с телеграма № 18252 от 19.07.2024 г., с оглед на което и на основание чл. 228, ал. 4 от ЗИНЗС, и чл. 233, ал. 1 от ППЗИНЗС е преустановено изпълнението на наказанието „Пробация“, считано от датата на обявяване за ОДИ - 19.07.2024 година.

3

Тези обстоятелства допълнително се установяват и от приложените в пробационното досие констативни протоколи и докладни записки. Освен че установяват допуснатите нарушения по изпълнение на пробационните мерки, от посочените документи също така е видно, че служителите на пробационната служба са положили всички възможни усилия, за да установят, къде се намира осъденият М. и по какви причини е преустановил изпълнението на наложеното му наказание. При това положение става ясно, че техните възможности и дисциплинарни правомощия по изпълнение на наказанието се оказват не само блокирани, но и напълно изчерпани. С оглед на изложеното се поставя под въпрос не само законосъобразното изпълнение на наказанието, но и изобщо възможността да бъдат реализирани целите, които се преследват с неговото изпълнение.

Относно причините за неизпълнение на пробационните мерки настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в пробационното досие на осъдения, както и по делото, липсват каквито и да било данни за влошено здравословно състояние на М. или за наличието на друга уважителна причина, които практически да са направили обективно невъзможно явяването му през изтеклия период, считано от датата на последното му явяване. От друга страна, дори и да е съществувала някаква причина от извинителен характер, за която до този момент никой да не знае, в течение на почти десет дни преди обявяването на осъдения М. за издирване, както и до момента, същият е имал и времето, и възможностите да намери начин да се свърже с пробационните служители и да обясни къде е, какво се случва с него и евентуално, ако е било наложително, да поиска разрешение да бъде освободен за известен период, за която възможност безспорно осъденият е наясно предвид даваните му разрешения от преди това. Наред с това не без значение за правилната оценка на поведението на осъдения е и фактът, че М. не само за пореден път се е отклонил от изпълнение на пробационните мерки, но едновременно с това за пореден път е избягал и от ВУИ Р., където е бил настанен в изпълнение на определената му от съда възпитателна мярка по ЗБППМН. Посоченото обстоятелство само по себе си е един допълнителен аргумент да се приеме, че в случая не става въпрос за наличието на извинителни причини от обективен характер, а по-скоро за нежелание от страна на осъдения да изпълнява наложените му мерки, което е безспорно основание за замяна на наложеното му наказание пробация с наказание 4 лишаване от свобода. Ето защо, въз основа на събраните по настоящото дело доказателства, се доказва по безспорен начин неизпълнението от страна на И.

И. М. на определеното му наказание. Това неизпълнение е трайно и в конкретния случай прави невъзможно наказанието „Пробация“ да изпълни основната си функция съгласно чл. 36 от НК и специалната цел, заложена в чл.

60 от НК, да бъде превъзпитан осъденият към спазване на законите в страната и подготвен за общественополезен труд.

Съдът намира, че предвид липсата на констатирани уважителни причини за неизпълнение на задълженията по наложеното наказание, ще следва пробационните мерки по отношение на осъдения М. да се заменят с „Лишаване от свобода“, а не с други мерки, тъй като наказанието „Пробация“ се оказва недостатъчно и неефективно за поправянето и превъзпитанието на осъдения.

При определяне на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, съдът се съобрази с изричната разпоредба на чл. 228, ал. 4 от ЗИНЗС, която императивно определя, че когато по време на изтърпяване на наказанието „Пробация“ осъденият се е отклонил и е обявен за национално издирване, изпълнението на пробационните мерки се преустановява до установяването и довеждането на лицето в пробационната служба. Тази норма се явява специална по отношение на нормата на чл. 228, ал. 1 от ЗИНЗС.

Именно по повод отклоняването на осъдения М. от изпълнение на наложеното наказание „Пробация“ са били предприети мерки по установяването на лицето, като от 19.07.2024 година същият е бил обявен за ОДИ. Иначе казано изпълнението на пробационните мерки е преустановено съгласно изискванията на чл. 228, ал. 4 от ЗИНЗС и периодът, считано от 19.07.2024 година, не се зачита за изтърпяване на наказанието „Пробация“. Ето защо, в случая неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ следва да се изчислява към датата на преустановяване на изпълнението в хипотезата на чл.

228, ал. 4 от ЗИНЗС, а не към датата на приемане на предложението от пробационния съвет за замяна. В конкретния случай пробационните мерки „Задължителна регистрация на настоящия му адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен инспектор“ са останали към 19.07.2024 година /датата, на която М. е обявен за ОДИ/ неизпълнени с остатък пет месеца и двадесет и девет дни. Това е и остатъкът, посочен в Предложението, 5 с което е сезиран съдът.

Разпоредбата на чл. 43а, ал. 1, т. 2 от НК задължава съда да определи наказанието по размер, като два дни от наказанието „Пробация“ бъдат заменени с един ден наказание „Лишаване от свобода“.

Така наказанието „Лишаване от свобода“, след допускане на замяна на „Пробацията“ с наказание „Лишаване от свобода“, следва да бъде с продължителност от два месеца и двадесет и девет дни.

Съдът счита, че на основание чл. 69, ал. 1 от НК следва да отложи изпълнението на така замененото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от два месеца и двадесет и девет дни за минималния изпитателен срок от една година.

Ще следва на основание чл. 67, ал. 4 от НК да се уведоми МКБППМН при Общината – Р., която следва да организира полагането на възпитателни грижи за осъдения И. М..

По изложените съображения и на основание чл. 452, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 43а, т. 2 от НК, Пазарджишкия окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ЗАМЕНЯ ИЗЦЯЛО наложените на осъдения И. И. М. - роден на ******** г. в гр. Я., живущ с. А., общ. С., ул. "К.Г.М." №*, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с ЕГН **********, пробационните мерки, определени му с Присъда № 166, постановена на 22.11.2023 г. по НОХД № 691/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Я., а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок 1 година, при остатък от пет месеца и двадесет и девет дни, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година, при остатък от пет месеца и двадесет и девет дни, с ДВА МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ДНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.