Решение № 947 от 05.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Бургас, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:

812115210, против решение № 1512 от 25.06.2025 г. по гр.д.8480/2024 г. по описа на РС Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното дружество, че ищцата М. Б. Р. не му дължи сумата от 53,50 лв, представляваща сума от разпределение за водомер 1684/112 за периода от 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г., и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Р. сумата от 595 лв, представляваща съдебноделоводни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и, че е необосновано.

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че измервателното устройство, представляващо централен водомер, който отчита потребената вода в имот, собственост на въззиваемата, е метрологично негодно, както и изводите, че въззивното дружество не е доказало основанието на претендираните суми, начислени за вода „от разпределение“.

Твърди се, че от представеното по делото свидетелство за проверка от лицензирана лаборатория на централния водомер се установява, че той е отчитал в минус, т.е.по-малко от доставената вода, поради което начисленото от разпределение количество вода, предмет на спора, е реално доставено и ответницата като потребител дължи заплащането му. Изложени са подробни съображения, че водомерът на практика е работил в ущърб на въззивното 1 дружество. Отделно от това се сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че в промеждутъка от 16.07.2024 г. (последния отчет на водомера) до 29.07.2024 г. (датата на демонтажа на водомера от мрежата), е настъпил блокаж на измервателния уред, но по делото е установено, че в този период през него е преминало количество вода, което, съгласно съдебната практика, следва да бъде определено по преценка на съда на основание чл.162 ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на въззивника в отговора му на исковата молба за приложение на чл.162 ГПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се съдебни разноски.

„С оглед процесуална и финансова икономия“ на основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени доказателствени искания, оставени без уважение от въззивния съд поради настъпила преклузия по отношение на част от доказателствените искания, както и поради това, че не са установени допуснати нарушения на процесуалните правила.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ищец М. Р. е депозирала писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се несъгласие с доводите на въззивното дружество, че измервателният уред е отчитал по-малко вода от подаденото количество. Излага се, че е доказано по категоричен начин, че е уредът не е бил изправен, поради което не е отчитал правилно. Възразява се, че не става ясно как централният водомер е отчел съществено завишено количество вода, за да стигне до разлика от 641.89% между неговите показания и тези на индивидуалните водомери с сградата. Позовава се на заключението на извършената в първата инстанция експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, с посочване, че изчислената разлика от 641.89% е съществена и необоснована завишена. Излага подробни съображения за недоказаност на действителното потребено количество вода, отговарящо на разпределеното такова между отделните потребители с индивидуални размери. Позовавайки се на разпоредбите на Наредба № 4/2004г. въззиваемата счита, че доколкото данните по делото сочат, че монтираният общ водомер не е метрологично годен, това води до неяснота относно действително преминалите през общия електромер количества вода, в т.ч. и с доводи, че това не може да се установи и с помощта на представените от ответното дружество фактури и справки. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.

Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемата М. Б. Р. от ****, за приемане за установено по отношение на въззивника-ответник „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 53,50 лв, представляваща сума от разпределение за водомер 1684/112 за периода от 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г., монтиран в собствен на ищцата недвижим имот, представляващ 2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, находящ се в ***********. Твърди се, че в сградата - етажна собственост, измерването на водата се извършва на основание показанията на общ водомер и по индивидуалните водомери на собствениците, като разликата между общия водомер и индивидуалните водомери се разпределя автоматично от компютърна програма, пропорционално на отчетените водни количества по индивидуалните водомери и се включва за плащане към индивидуалните фактури.

Твърди се, че след извършено на 16.07.2024 г. засичане на общия водомер в комплекса, заедно с индивидуалните водомери, е било установено завишено общо количество вода в размер на 9 830 куб.м., а по индивидуалните водомери е било отчетено количество от 1 213 куб.м., поради което разликата от 8 617 куб.м. е била разпределена между всички индивидуални обекти. Сочи се, че процентът на разпределение (710.39%) многократно надвишава допустимата разлика от 20%. Твърди се, че на същата дата била извършена проверка и на индивидуалните водомери, като инкасаторът отразил посочените данни.

Твърди се, че поради оспорване на верността на данните от главния водомер от потребителите, на 29.07.2024 г. същият е бил подменен. Въпреки това ответното дружество издало Фактура № 0047558579/31.07.2024 г. с отчетен период 25.06.2024 г. - 16.07.2024 г., за водомер 1684/112, сумата от разпределението на обекта е в размер на 53,50 лв.

Заявено е оспорване, че показанията във фактурата отчитат реалното потребление на вода за фактурирания период, тъй като отчетеното количество вода не е възможно да е действително изразходено.

Твърди се, че поради неверните констатации на главния водомер от управителя на „Флорес Гарден Мениджмънт“ ЕООД е било депозирано възражение с вх.№ К-2253/24.07.2024 г. до ответното дружество, като от „ВиК“ ЕАД Бургас е получено писмо (изх.№ К-2253-1/29.07.2024 г.), с което дружеството заявило, че потреблението на вода за зелени площи и басейн, се отчита на централен водомер и след направеното възражение, ще бъде изготвен служебен отчет на абонати, които не са отчетени, поради което водата ще се разпредели спрямо консумацията на всеки един собственик.

Въпреки това ново изчисление не било извършено, не била извършена и проверка относно годността на водомера.

С твърдението, че ползваните ВиК услуги следва да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходена вода, а в случая преразпределеното количество вода не е в резултат на авария, а на неточно измерване на главния водомер, е предявен иск, че ищцата не дължи заплащане на сумата по издадената фактура за преразпределено й количество вода.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Изложени са твърдения, че фактурата остойностява реално доставено количество вода до процесните имоти и суми за разпределение. Твърди, че водомерите са годни и технически изправни, отчели са реално потребено количество вода, а начисленото количеството вода от разпределение е при спазване на правилата по действащата наредба.

3

Заявено , че за периода от 24.09.2023 г. до 16.07.2024 г. се е извършвало служебно начисляване на централния водомер, чийто данни са били изравнени при направената на 16.07.2024 г. проверка, съотв.е констатирано реално количество потребена вода в комплекса, вкл.потребената вода за басейна и поливните площи в комплекса. Посочено е, че разликата между отчетеното от общия водомер и индивидуалните водомери е разпределена между абонатите пропорционално на база количествата реално отчетена потребена вода.

Твърди, че са били спазени всички правила за отчитане, начисляване и фактуриране на потребените количества вода.

Допълнително се излага, че поставката, монтажът, проверката и ремонта на индивидуалните водомери е за сметка на потребителите и се извършва от тях, като потребителите са длъжни да уведомяват ВиК за установени повреди по водопроводните мрежи и съоръжения на територията на техните имоти, което в случая не е било сторено. Твърди се, че ищецът като потребител на услугата трябва да докаже техническата неизправност на водомера, каквито данни не са представени.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на ответника „ВиК” ЕАД, че ищцата М. Р., не му дължи сумата от 53,50 лв, представляващи сума от разпределение за водомер № 1684/112 за периода от 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г., като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 595 лв. Съдът е приел, че при липсата на установена авария в комплекса в процесния период, и при доказана неизправност на централния водомер, по делото не е доказано действително изразходвано в комплекса количество вода в размер на показанията на главния водомер, поради което разликата между тези показания и показанието на индивидуалните водомери не е дължима от ищцата като сума от разпределение.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства, релевантни за спора:

Ищцата е собственик на СОС с идентификатор ****** в комплекс *********, като сградата, в която се намира имотът й е в режим на ЕС, с изградена водопроводна и канализационна система, т.е.имотът е водоснабден и между страните е налице облигационна връзка за доставяне на ВиК услуги за имота, а ищцата има качеството на потребител на такава услуга. Измерването на доставената и потребена вода се извършва въз основа на показанията на общ (централен) водомер и успореден водомер, подпомагащ отчитането на централния водомер, и от 168 бр. подотчетни индивидуални водомери, монтирани в отделните имоти в комплекса. В имота на ищцата е монтиран и индивидуален водомер (в отговора на исковата молба ответникът твърди, че показанията на този водомер са отчитани, като представя и справкаизвлечение от електронния карнет на индивидуалния водомер в имота на ищцата). Разликата между отчетеното от централния водомер количество вода и отчетеното от подотчетните индивидуални водомери, се разпределя пропорционално по индивидуалните водомери съобразно разпоредбата на 4 чл.25, ал.1 от ОУ и чл.32, ал.2, вр.ал.3 и ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода от 24.08.2023 г. до 16.07.2024 г., след извършено засичане на показанията на централния водомер е констатирано доставено количество вода в размер общо на 9 830 куб.м. (7 246 кум.м. от централния водомер и 2 584 кум.м. от успоредния водомер), а по индивидуалните подотчетни водомери към отделните имоти е отчетено количество, значително по-малко от отчетеното от централния и от успоредния водомери – 1 213 куб.м. според ищцата, 1 325 куб.м.според ответника. Разликата от 8617 куб.м. е разпределена от ответника между всички индивидуални обекти като процентът на разпределение от 710.39% многократно надвишава допустимата разлика от 20%. По повод подадено възражение от собствениците на имоти в комплекса до „ВиК“ ЕАД, ответното дружество е изпратило уведомително писмо до собствениците на отделните имоти, че след подаденото възражение ще се напише служебен отчет на абонати, които не са отчетени и водата ще се разпредели спрямо консумацията на всеки един от собствениците, а централният водомер ще бъде подменен в най-кратки срокове. На 29.07.2024 г. е извършена подмяна на централния водомер, за което е съставен двустранен протокол, и е издадена е фактура за разпределението на водата от 31.07.2024 г. с отчетен период от 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г. на обща стойност 74,20 лв с ДДС, от които 53,50 лв – сума от разпределение.