Решение № 937 от 03.07.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. ВЕ.ко Търново, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103441 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове за неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 от КТ, иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ; иск за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество, за периода 01.10.1998г.-05.04.2024г. На 08.04.2024г ищцата сключила нов трудов договор с ответника, за длъжност **** ,който бил прекратен на 24.06.2024г., считано от 25.06.2024г. Сочи се, че работодателят не е изплатил на ищцата полагащите й се обезщетения по чл.222 ал.3 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ, които са й начислени. Излагат се твърдения, че работодателят не е изплатил на ищцата трудовото й възнаграждение за м.март 2024г. в размер на 670,47лв., част от трудовото й възнаграждение за м.април 2024г., неизплатени ДТВ и ПО 25,2% за м.април 2024г. в размер на 53,44лв.

Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 670,47лв.- трудово възнаграждение за м.март 2024г., сумата 212,05лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април от 01 до 07 април 2024г., за периода 09.04.2024г.- 30.04.2024г. в размер на 659,22лв.,сумата 53,44лв.-неизплатени ДТВ и ПО 25,2% за месец април от 01 април до 07 април 2024г., сумата 552,47лв-трудово възнаграждение за м.май 2024г., сумата 725,15лв.-трудово възнаграждение за м.юни 2024г., сумата 371,67лв. обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за седем дни за 2024г. и сумата 7008,70лв.-обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното дружество, в който предявените искове са оспоР.. Ответникът оспорва размера на исковите претенции.

Заявява ,че съобразно съдържащите се данни в счетоводството на ответното дружество дължимата сума към ищцата е общо 8 208,43лв., за трудови възнаграждения,обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Оспорва исковите претенции над този общ размер.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Р. Р. И. е работила по трудово правоотношение при ответника „****, считано от ****

Със заповед №12 от 05.04.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, по заявление подадено от ищцата.

На 08.04.2024г. е сключен нов трудов договор между ищцата и ответното дружество, по силата на който тя приела да изпълнява длъжността ****

На 03.06.2024г. ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради закриване на предприятието.

Със заповед №60 от 24.06.2024г., считано от 25.06.2024г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.325 т.1 от КТ.

По делото са представени фишове за работна заплата на ищцата за месеците 03,04,05,06. 2024г.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на трудовите възнаграждения на ищцата за периода м.март 2024г.м.юни 2024г. възлизат на стойност 3743,29лв., като на лицето е изплатена сумата 100лв. през месец март 2024г.. Вещото лице е посочило, че след приспадане на дължимите осигурителни вноски и ДОО неизплатената част от трудовите възнаграждения възлиза на обща стойност 2813,33лв. Вещото лице е посочило, че дължимите обезщетения по чл-224 ал.1 от КТ възлиза на 371,67лв. в брутен размер или 334,51лв. в нетен размер, а обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ възлиза на 7008,70лв. в брутен размер.

С протоколно определение от 05.06.2025г съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявените искове, както следва: чрез увЕ.чаване на исковата претенция за трудово възнаграждение за месец март 2024 г. от 670,47 лв. на 770,47 лв., чрез намаляне на исковата претенция за ДТВ за месец април от 212,05 лв. на 206,02 лв. и на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ чрез намаляне на исковата претенция от 371,67 лв. на 334,51 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по същество същият е основателен.

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови 2 възнаграждения ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника **** на длъжност „****“.

Между страните в настоящото производство не се спори, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не наведе възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работника.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по делото доказателства се установи, че за периода м. март 2024г.- м. юни 2024г. ищцата не е получила в пълен размер полагащите й се трудови възнаграждения за всеки месеците в този период.

Размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение се установи от представения трудов договор, а от заключението на вещото лице по изслушаната съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че размерът на трудовите възнаграждения за процесните месеци от март 2024г до юни 2024г. възлиза на общо сумата 2913,33лв. в нетен размер, от които, както следва: сумата 770,47лв.-неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2024г в нетен размер; сумата 206,02лв.неизплатена част от трудово възнаграждение за м.април 2024г.; сумата 659,22лв.неизплатена част от трудово възнаграждение за м.април 2024г.; сумата 552,47лв. неизплатена част от трудово възнаграждение за м.май 2024г в нетен размер; сумата 725,15лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2024г в нетен размер . В заключението е посочено, че след приспадане на платената на ищцата от работодателя сума от 100лв., дължимите трудови възнаграждения за процесния период от м.март 2024г до м.юни 2024г възлиза на сумата общо 2813,33лв. в нетен размер.

С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищцата трудови възнаграждения, предмет на настоящото производство. В хода на делото се установи безспорно от заключението на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че работодателят не е заплатил на работника претендираните трудови възнаграждения за процесните месеци. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане на дължимите суми.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за процесни месеца-от м.март 2024г. до юни 2024г. се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер след изменението на исковата претенция и следва да бъде уважен.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за трудови възнаграждения следва 3 да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /31.10.2024г./ до окончателното изплащане.

По иска по чл.224 ал.1 от КТ

Предявения иск е допустим, а разгледан по същество искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като в ал.2 е посочено, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работодателят е посочил да бъде изплатено на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за седем дни. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, дължимото на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за седем работни дни възлиза на 334,51лв. в нетен размер, като от страна на работодателя не са ангажирани доказателства за плащане на посочената сума за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Ищецът, след направеното изменение на иска е претендирал присъждане на сумата 334,51 лв., поради което исковата му претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран нетен размер.

Поради липсата на изпълнение в срок на парично задължение на ответника за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 31.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

По иска по чл.222 ал.3 от КТ

Предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е допустим.

Разгледан по същество същия е основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца.

В конкретния случай, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил на ищцата да се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, но няма наведени твърдения и ангажирани доказателства за изплащането на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимото на ищцата обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ възлиза на сумата 7008,70 лв. в брутен размер, 4 поради което исковата претенция е изцяло основателна и доказана.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /31.10.2024г./ до окончателното изплащане.

По разноските

Ищецът е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в нейна полза следа да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса, /определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50лв./, която възлиза в размер на общо сумата 442,88 лв. за трита иска, както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС и направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 250лв., както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът