Решение № 46 от 29.12.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Оряхово, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета В. Кънева-Санкова при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Административно наказателно дело № 20221460200210 по описа за 2022 година

Съдебното производство е административно по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Я., с ЕГН ********** от гр. Козлодуй, ул.“Рангел Панталеев“ № 25, с която е обжалвал наказателно постановление № 20-0309000179/10.08.2022 на Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ Оряхово.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Ответната страна редовно призована, не изпраща представител.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените основания в жалбата съдът прие за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

АУАН № 62/13.03.2022 г. е съставен затова, че на 13.03.2022 г., около 13:25 часа в гр.

Мизия, по ул. „Петър Атанасов“, до пункт за „Черни и цветни метали“ на фирма „Косаня“ в посока ул.“Димитър Благоев“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *******, собственост на В.Г.Б., с ЕГН ********** от гр. Берковица, като автомобила не е регистриран по надлежния ред, тъй като същият е с прекратена регистрация, поради бракуване от дата 11.03.2022 г. Акт е съставен в присъствието на нарушителя, с което е нарушил разпоредбата на чл. 14о ал.10 от ЗДвП.

По случая е образувана преписка с вх. № 309-ЗМ-69/2022 г. по описа на РУ Оряхово, преписка с вх. № 2226/2022 г. по описа на РП Враца, ТО Оряхово, по която е отказано да бъде образувано ДП с Постановление 27.04.2022г. от прокурор в РП Враца, поради липса на умисъл у жалбоподателя за извършване на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като същият нито е съзнавал общественоопасния му характер, нито е предвиждал неговите последици, нито е искал или допускал настъпването на общественоопасните му последици.

В постановлението прокурорът е приел, че от материалите в преписката не се установява от субективна страна жалбоподателят да е знаел или да е могъл да знае, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, поради бракуване от неговия собственик, който го е предоставил на трето лице за ползване и в последствие не го е уведомил, че е бракувал автомобила. Жалбоподателят не е могъл да знае или да предполага че автомобилът е бракуван и му е прекратена регистрацията, като го е управлявал без да има съзнанието че МПС е бракувано, тъй като същото е било с поставени регистрационни табели и водачът е разполагал със СРМПС част II.

1

След отказа на прокурора да образува ДП, въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 22-0309-000179/10.08.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ Оряхово в обстоятелствената част на което, административно наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, а именно че на 13.03.2022 г., около 13:25 часа в гр. Мизия, по ул. „Петър Атанасов“, до пункт за „Черни и цветни метали“ на фирма „Косаня“, в посока ул.“Димитър Благоев“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *******, собственост на В.Г.Б., с ЕГН ********** от гр. Берковица, като автомобила не е регистриран по надлежния ред, тъй като същият бил с прекратена регистрация, поради бракуване от 11.03.2022 г. в нарушение на чл.

140 ал.1 от ЗДвП, за което административно наказващия орган на осн.чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДВП, е наложил на жалбоподателя „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят е обжалвал издаденото НП пред РС-Оряхово, като жалбата е депозирана в законоустановения срок на 03.11.2022 г. в РУ-Оряхово. С жалбата се представят доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение на процесуалните правила.

Приложени по делото са: НП № 22-0309-000179/10.08.2022 г. на Началник група ОДМВР Враца, Постановление за отказ да се образува ДП от 27.04.2022 г., АУАН № 62/13.03.2022 г., Докладна записка рег. № 309р-9413/11.07.2022 г., мотивирана резолюция № 22-0309-М000015/15.03.2022 г., Протокол за доброволно предаване № 13.03.2022 г., Писмо от РП Враца, ТО Оряхово вх. № 2226/23.05.2022 г., Постановление за отказ да се образува ДП изх. № 2410/25.07.2022 г., Заповед № 812з1632/02.12.2021 г. на МВР, Справка за нарушител/водач, справка за регистрация на автомобил.

Изслушани по делото са актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши проверка на издаденото наказателно постановление, намира, че жалбата е основателна, а НП е незаконосъобразно постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.

МОТИВИ:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана по същество съдът счита, че е основателна. При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по себе си е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на ЗАНН.

Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си правни последици наказателното постановление като административен акт следва да съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. В т.7 на чл.59, ал.1 от ЗАНН законодателя изрично е указал, че в наказателното постановление се записват вида и размера на наложеното административно наказание, като хипотезата е спазена от наказващия орган.

С жалбата си жалбоподателят ангажира становище по незаконосъобразност на 2 наказателното постановление, което се споделят от настоящия съдебен състав.

В конкретният случай от показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по акта се установява, че на 13.03.2022 г., около 13:25 часа в гр. Мизия, по ул. „Петър Атанасов“, до пункт за „Черни и цветни метали“ на фирма „Косаня“, в посока ул.“Димитър Благоев“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *******, собственост на В.Г.Б., с ЕГН ********** от гр. Берковица. При извършената проверка в системата на МВР се установило, че автомобилът е бракуван от собственика и е дерегистриран на 11.03.2022 г. на осн. чл. 143 ал.15 от ЗДвП. Водачът на автомобила бил много изненадан от установеното от служителите на МВР и не е знаел за този факт.

Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на местата си, а при проверката на водача същият представил всички необходими документи вкл. и СРМПС част II.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, т.е. цитираната разпоредба въвежда забрана за водачите да управляват ППС, което не е регистрирано, като нарушаването на тази забрана се санкционира по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 100.00 до 500.00 лева.

Условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и министъра на отбраната / чл.140, ал.2 от ЗДвП /.

Съгласно чл.2 от Наредбата, МПС и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „ Пътна полиция „ при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика – за физическите лица.

Разпоредбата на чл.10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС / наричана по – надолу Наредбата /, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт - БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент / ЕО / №2411/98 на Съвета от 03.11.1998г..

Съгласно чл.18 от Наредбата, регистрацията на ПС се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно.

В случая собственика е подал писмено заявление за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, но към него не е приложил необходимите документи – СРМПС две части и регистрационни табели, като е декларирал че същите са изгубени.

В процесния случай деянието, за което е привлечен към отговорност жалбоподателя е за управление на лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред и от обективна страна изпълва състава на административно нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че собственик на процесното МПС е трето лице, за който е подал заявление за прекратяване на регистрацията му, но по никакъв начин не е уведомил ползвателя на автомобила за това. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел или да е бил уведомен по някакъв начин, че процесното ПС е бракувано по заявление от собственика, който го е предоставил за ползване, още повече да е знаел за прекратяването на регистрацията на автомобила.

Видно от представената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. От една страна, всеки водач на МПС преди управлението му е задължен да констатира както техническата изправност на МПС, така и наличието на всички документи, обуславящи надлежната регистрация на МПС.

3

В случая обаче съдът намира, че на жалбоподателя не може да бъде вменено във вина управлението на процесния автомобил, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е управлявал чуждото МПС със знанието, че управлява такова МПС, което е с прекратена, доколкото регистрационните табели на автомобила не са били снети, а налични на предназначените за това места, както и същият е притежавал и двете части на СРМПС.

Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи с прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 във вр.чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно умишлено, а в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е с прекратена регистрация.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин М. С. Я. е извършил нарушение по 140 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.