Определение № 155 от 27.03.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Пещера, 27.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20225240101250 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 140 от ГПК –проект на доклад .

Предявен е иск от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град Батака, ул. ***, чрез адв. Мирослайв М., против Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51 , бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет В.а Димитрова, Десислава Веседашова Николова, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди че е страна по Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от дата 14.06.2022г., сключен с „Ф. България46 ЕООД. Съгласно Договора е следвало да върне сумата от 6750 лева, като отпуснатия кредит е 5000.00 лева, при лихва от 1750 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35,00%, при срок на кредита от 18 на брой вноски. Съгласно чл.5 от Договора е следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „Ф. Б.“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор. По сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 4950 лева, подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция.

Счита Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с „Ф. България" ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, счита клаузата на чл.5 от Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с „Ф. България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

1

Сключеният Договор № 1170084 от 14.06.2022г с „Ф. България" ЕООД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с „Ф. България" ЕООД е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Твърди че има погасителен план, но той не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.

11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11ал.1 т.10 от ЗПК т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК , а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 4950 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.66%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 10 пъти,

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчщ-елство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, не сделката би, била сключена и без недействителните й части. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г следва да се прогласи за недействителен. Сочи практика .

2

В условията на евентуалност; счита че клаузата на чл.5 от Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП .

Така посоченият чл.5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи договор за поръчителство.

Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чя. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД Наред с това, клаузата на чл.5 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, твърди и че посочената клауза била неравноправните не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.5 от същия е част от едни; стандартни и бланкегни, отнапред изготвени условия

Формулира петитум да се приеме за установено, че Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с „Ф. България" ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4отЗПК.

В условията на евентуалност, да се приеме за установено че клаузата на чл.5 от Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г, сключен с „Ф. България" ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал 1 и чл. 146 от ЗЗП. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Ф.

БЪЛГАРИЯ ЕООД, с който се оспорва иска по основание. Не се спори относно сключване на договор Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г, по силата на който ответника е пердоставил сума в размер на 5000 лева на ищеца по посочен погасителен план. Съгласно чл. 5 от договора е поел задължение да предостави обезпечение чрез сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника.

Излага подробни съображения по отношение основателността на клаузата за предоставяне на обезпечение, клаузата не била заблуждаваща, била индивидуално уговорена, и е резултата от свободата на договаряне. Твърди , че не са нарушени разпоредбите пир формиране на ГПР.

Предявява насрещен иск в размер на 4 778,47 лв. на основание чл. 79 ал.

1 от ЗЗД представляваща неплатена главница по договор № 11700084/14.06.2022г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на иска – 16.01.2023г. излага твърдения , че по посочения потребителски договор 3 ищецът Чечулев е получил сумата от 5000 лева, при възнаградителна лихва от 35,00 %, ГПР 49,66 %, и обща сума за връщане в размер на 6 750,00 лева. договорът е следвало да бъде изплатен в срок до 45 дни, като Стефан Ч. не е направил това. Прави изявление за предсрочна изискуемост на задълженията на Стефан Ч. , тъй като не бил погасил нито една от вноските на основание чл. 13 ал. 1 от ОУ и искане да осе осъди да заплати сумата от 4 778,47 лв. ведно със законната лихва.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответинка и ищец по главния иск Д. Ч., чрез адв. М. М.. Оспорва насрещния иск по основание. Твърди че доверителя тму не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като бил в материално затруднение и не могъл да плаща редовно. Моли да бъда разсрочено плащането на претендираната главница.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения насрещен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗДвр. чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с главен иск с правна квалификация чл.. 26 ал. 1 от ЗЗД и насрещен иск по чл.79 ал. 1 ЗЗД въвр .чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът намира, че между страните са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване- а именно сключения договор за потребителски кредит и договор за поръчителство/ гаранция, размерът на усвоената заемна сума в размер.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва:

По главния иск ищецът Ч. следва да докаже при условията на пълно и главно доказване сключване на договор за кредит и пърчителство, усвояване на сумата по договор кредит, плащане на сумата по договора за кредит, нищожността на клаузите в договора за заем и поръчителство/ гаранция, както и всички обстоятелства, от които черпи благоприятни права за себе си

Ответникът Ф. Б., следва да проведе насрещно доказване, че процесната клауза не е нищожна .

По насрещния иск ищецът Ф. Б. следва да следва да докаже при условията на пълно и главно доказване ликвидно и изискуемо вземане към ответника Ч. и неговия размер .

Ответникът Ч. следва да проведе насрещно доказване и да установи, че плаща редовно, както и размерът на платената от него до момента сума.

По доказателствата:

Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им , поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати

4

По отношение на искането на ответника Ф. Б. за допускане на СТЕ, намира поставените въпроси за неотносими към предмета на делото.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2023 г. от 11:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Допуска като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора

ОБЯВЯВА за безспорно между страните обстоятелство сключения от разстояние договор за потребителски кредит и договор за поръчителство/ гаранция, размерът на усвоената заемна сума в размер.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца Ф. БЪЛГАРИЯ и препис от отговора на ответника Ч. .

ПРИКАНВА страните към спогодба .

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5