Решение № 61 от 26.06.2023, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Котел, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20232210100077 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. С. И., ЕГН **********, чрез адв. М. Г. от АК Сливен, срещу Община Котел, за признаване на установено правото на собственост на ищеца върху сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 64 кв. м., построена в Общински поземлен имот с идентификатор № ***, по КК и КР на гр. Котел, одобрена със заповед рд-18-95/29.12.2009 г. на АГКК, с последно изменение от 11.03.2019 г., с площ от 429 кв. м., находящ се в с.

Тича., поради изтекла в негова полза придобивна давност.

Ищецът твърди, че живее в сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 64 кв. м., построена в Общински поземлен имот с идентификатор № ***, по КК и КР на гр. Котел, одобрена със заповед рд-18-95/29.12.2009 г. на АГКК, с последно изменение от 11.03.2019 г. Сочи, че сградата е тип „бунгало“ и се намира в бивш стопански двор в гр.

*****************. Той живял в сградата от 1992 г., заедно с майка си.

Последната му предоставила обаче сградата през 2002 г. и от този момент до предявяване на иска счита, че е владял имота, и е придобил правото на собственост върху него по давност. Сочи, че е извършвал подобрения в имота. През 2019 г. ищецът узнал, че за ПИ № ***, стария идентификатор на процесния имот, имало издадени актове за общинска собственост №2872 и № 2873/27.11.2013 г., и акт № 127/том 1 от 28.02.2019 г. на СВ Котел. Ползваната от него сграда № *** също била записана като общинска собственост, а не като негова.

Иска от съда да уважи предявения установителен иск за собственост и да му бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Община 1

Котел.

В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното в него искани, като счита, че предявеният иск е основателен.

В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Сграда с идентификатор № ***, застроена площ 64 кв. м., на един етаж с предназначение за друг вид сграда за обитаване, попада в границите на поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр. Котел, одобрен със Заповед РД-18-95/29.12.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота е от 11.03.2019 г. Предназначението на поземления имот върху който попада сградата е на урбанизирана територия с площ 429 кв. м., ниско застрояване до 10 метра.

По данни от АГКК собственик на поземления имот описан по-горе е Община Котел, като собствеността произтича от акт за частна общинска собственост № 127, том 1, рег. № 169/26.02.2019 г., издаден от СВ при Котел.

От извадка на кадастралния регистър от 02.02.2023 г. за сграда с идентификатор № ***, се установява, че като собственик в регистъра е посочена Община Котел, но без данни за акта от който произтича правото му.

От показанията на свид. А.Р. и Р.Р. се установява, че сградата се намира в бивше АПК, като от една страна граничи с имот на Г., а от друга със С.К..

Сградата не била масивна и представлява паянтова постройка. Преди 2002 г. ищецът живеел в нея със своята майка и брат. От 2002 г. ищецът започнал да живее сам в сградата, като ежегодно извършвал ремонти – на стаите / баня, кухня и др./, поставил изолация на сградата, както и покрив. Изградил ограда около бунгалото, която се състои отчасти от мрежа и отчасти от бетон. Той изчистил двора около бунгалото, тъй като бил с висока растителност и засадил туи в него. Постоянно поддържал сградата и нямало спорове и претенциите към бунгалото.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Основателността на иска е предпоставена от доказвана от страна ищеца на следните факти: непрекъснато упражняване на фактическа власт върху процесната сграда, началният момент от който е започнал да упражнява фактическа власт – 2002 г., изтичане на предвидения в закона десет годишен давностен срок, както и липсата на пречки да придобие имота въз основа на 2 давностно владение.

Разпоредбата на чл. 69 от ЗС създава оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, поради което доказването на този субективен факт от страна на ищеца не е необходимо.

Безспорен е правният интерес на ищеца, тъй като в публичен регистър е отразено, че постройката в която живее, принадлежи на ответника, без да са посочени данни за акта от който произтича правото на собственост на последния. Посоченият в регистъра акт за частна общинска собственост е описан само за земята, но не и за постройката.

Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОбС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. По своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него факти - актуването в актовите книги, правното основание за това, вида на собствеността - частна или публична, описанието на имота, бивши собственици и др., но не и за самото право на собственост. Съгласно чл. 64 ЗОбС имотите, които са актувани неправилно се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, включително и след разрешаването на спора за материално право.

В конкретния случай ответникът е предприел пасивно поведение по делото и посочения в регистъра АЧОС не е представен, поради което не може да бъде направен извод дали този акт се ползва с обвързваща доказателствена сила/ при налично фактическо и правно основание/ относно удостоверение в него факти от който се поражда правото на собственост на ответника върху поземления имот, респ. и на постройките и насажденията в него съгласно чл.

92 от ЗС.

С оглед показанията по делото съдът намира, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на факта, че е установил владение върху процесната постройка от 2002 г., което продължава и до настоящия момент.

От обективна страна е безспорно, че ищецът е живял в постройката, упражнявал е фактическа спрямо нея, предприемайки действия / ремонт на стаи, покрив, изолация на постройката, поставяне на ограда от бетон и мрежа, посаждането на растения/, които в своята съвкупност изпълват съдържанието на правото на собственост. От субективна страна той е държал вещта като своя, като законната презумпция не е оборена от ответника. Упражняването от ищеца владение по смисъла на ЗТСУ (отм.) е постоянно, непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. През целия период на владение не е имало претенции към постройката, в която ищецът е живял, а извършените от него действия по своене са били видни за обществото. Изтекъл е и предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давност срок още през 2012 г., като спрямо този обект не е налице правна невъзможност да бъде придобит по давност.

Това е така, защото по делото не се установи той да е публична или частна общинска собственост за да намери приложение нормата на чл. 86 от ЗЗД, която забранява придобиването по давност на такива вещи или нормата на 3 параграф 1 от ЗДЗС, дв. Бр. 46/2006 г. в сила от 1.06.2006 г.

Предвид горното, съдът достигна до извода, че предявеният положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен, тъй като безспорно се установи, че ищецът е упражнявал непрекъснато владение върху сграда с идентификатор № ***, в продължение на повече от 10 години.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса за предявения иск.

Ръководен от горното, Районен съд Котел

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Котел, представлявано от Кмет Коста Каранашев, с адрес: гр. Котел, пл.

„Възраждане“ № 1, че Н. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****************, представляван от адв. Г., със съдебен адрес: гр. Котел, ***, на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, е собственик на сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 64 кв. м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаването, построена в Общински поземлен имот с площ 429 кв. м. с идентификатор № *** по КККР на гр. Котел, общ. Котел, одобрени със Заповед РД-18-95/29.12.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 11.03.2019 г., с предназначение на урбанизирана територия, ниско застрояване до 10м, предишен идентификатор № ***, ***; номер по предходен план: кв. 121, парцел XXV, съседи:

***,

***,

***,

***,

***.

ОСЪЖДА Община Котел, представлявано от Кмет Коста Каранашев, с адрес: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Н. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *****************, представляван от адв. Г., със съдебен адрес: гр. Котел, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 750 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Сливен.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4