Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1733 от 15.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3916/2025
Вид
Решение № 1733
Подписан
15.04.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330103916 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. С. Р., че последният дължи на ищеца сумата от 1122,67 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 17.08.2020 г. – 14.06.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 124,63 лева за периода 31.11.2020 г. – 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8528/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 17307 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот. Отчетът в обекта бил извършван при условията на монтиран в обекта водомер с номер ***, с вписани показания в карнетите, срещу които бил положен подпис. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на 1 консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 17.08.2020 г. – 14.06.2024 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 17307 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника К. С. Р..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 17307/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 8528/09.10.2024 г. Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *** че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и 2 канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. С оглед установяване на качеството на собственик на ответницата, по делото е приобщена справка от Служба по вписванията гр.

П., от която се установява, че наложена възбрана върху притежавана от същата ½ ид. част от сграда с адрес:***. С оглед изложеното съдът намира, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху ½ ид. част от процесния недвижим имот, респ. се явява потребител, който при доказаност на доставени ВиК услуги следва да отговаря до посочения размер от претендираните суми.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 17.08.2020 г. до 14.06.2024 г., поради което е изправна страна по договора.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение - така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. П. От приложените по делото карнети се установи, че в обекта има разположен един водомер, чрез които съобразно посочената уредба се е осъществявало отчитането на потребената вода. Отчитането на водомерите е извършено в присъствието на потребителя или негов представител, за което са съставени карнетите, приложени по делото.

Действително, имало е случаи, при които не е положен техен подпис. В тази хипотеза, обаче, се прилага правилото в чл. 21 ал.3 от ОУ, съобразно която в междинни периоди между два отчета, ищецът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, след което при следващо посещение се отчита реалното количество доставено вода, като ако надхвърля, се приспада от начисленията за следващия месец.

3

Досежно стойността на доставените количества вода, по делото бе приобщена ССчЕ, изготвена от в. л. П. Н.. От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на задълженията на ответницата за посочения обект, съобразно издадените от ищеца фактури, е както следва: главница за периода 17.08.2020 г. до 14.06.2024 г. в размер на 1017,33 лева, и обезщетение за забава в размер на 116,21 лева. Вещото лице е достигнало до извод, че за посочения период задълженията на ответника са завеждани и осчетоводявани коректно, като сумите по отделните главници съвпадат с приложените по делото копия на карнети. В предоставените от ответника Р. платежни документи няма плащания, които да се отнасят към претендираните с исковата молба главници и лихви.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

В тази насока не се споделят наведените възражения ответника, че претендираните суми са погасени чрез плащане. В изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ е индивидуализиран всеки един от документите, представени от ответницата и периодът, за който се отнася, като липсва припокриване на заплатените суми с претендираните такива.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане, но до размера на притежаваната от същия ½ ид. част от собствеността, респ. до сумата в размер на 508,67 лева (равняваща се на 260,08 евро). За разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 1122,67 лева (равняваща се на 574,01 евро), претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От приетата по делото експертиза се установи размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период, а именно:

116,21 лева. От ответницата отново се дължи половината от посочената сума, респ. такава в размер на 58,11 лева (равняваща се на 29,71 евро).

4

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции, респ. на отхвърлената. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева (равняваща се на 38,35) евро и заплатен депозит за ССчЕ в размер на 130,00 евро. Или общо извършените разноски от ищеца възлизат на сумата в размер на 168,35 евро. Съразмерно на уважената част от исковата претенция, ответницата следва да заплати на ищеца сумата в размр на 76,50 евро.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно - сумата от 34,08 лева (равняващи се на 17,42 евро), съразмерно от извършените такива в размер на 75,00 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.

С. Р., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, сумата в размер на 260,08 евро (двеста и шестдесет евро и осем евроцента), представляваща стойността на неплатени задължения за консумирана и отведена вода за периода 17.08.2020 г. – 14.06.2024 г. за обект, находящ се в ***, и сумата в размер на 29,71 евро (двадесет и девет евро и седемдесет и един евроцента), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.11.2020 г. – 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8528/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 17307 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над сумата в размер на 260,08 евро до пълния претендиран размер от 574,01 евро, представляваща главница, и за разликата над сумата в размер на 29,71 евро до пълния претендиран размер от 63,72 евро, представляваща обезщетение за 5 забава.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. С. Р., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670, сумата в размер на 76,50 евро (седемдесет и шест евро и петдесет евроцента), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 17,42 евро (седемнадесет евро и четиридесет и два евроцента), представляваща разноски по ч. гр. д. № 17307/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 17307/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, да се върне, ведно със заврен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6