Решение № 2374 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2374 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120101816 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. В. с ЕГН **********, като родител и законен представител на малолетното дете М. А.ов Д. с ЕГН **********, против А. П. Д. с ЕГН **********, за изменение на размера на издръжката, определена с Решение №2945/22.12.2022 г., постановено по гр.д. №7600/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, като издръжката бъде увеличена от 300 лева /с равностойност от 153, 39 евро/ месечно на 255 евро месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката.

В исковата молба се твърди, че с решение на Районен съд – Бургас, на ответника било възложено заплащането на месечна издръжка за малолетното им дете М. А.ов Д. с ЕГН **********, в размер на 155 евро или около 300 лв.

Твърди, че от постановяване на решението до настоящия момент са настъпили съществени промени в обстоятелствата, които налагали увеличаване на издръжката. Детето било на шест години и неговите нужди значително нараснали. Увеличени били разходите за храна, облекло, учебни пособия и ежедневни нужди. Налице било и значително повишаване на цените и стоките и услугите. Детето живеело при своята майка, като тя полагала ежедневни грижи и поемала основната част от разходите по неговото отглеждане. Ответникът бил трудоспособен и реализирал доходи, които му позволявали да заплаща по – висока издръжка.

Моли се за изменение на размера на издръжката, определена с Решение №2945/22.12.2022 г., постановено по гр.д. №7600/2022 г. по описа на Районен 1 съд - Бургас, като издръжката бъде увеличена от 300 лева /с равностойност от 153, 39 евро/ месечно на 255 евро месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. Представят доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че бракът между съпрузите и родители на детето бил прекратен с Решение №2945/22.12.2022 г., постановено по гр.д. №7600/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и че синът им М. А.ов Д. е на шест години. Оспорва твърдението на ищцата, че са настъпили съществени промени, които да доведат до съществено изменение на размера на издръжката в претендирания размер от 255 евро.

Твърди, че възможностите на ищцата били значително по – добри от неговите, като тя не приложила документ за получаваните от нея доходи и счита, че това направила целенасочено. Сочи, че работи като машинен оператор във ВиК – Бургас, средният му брутен месечен доход бил в размер на 1298, 68 евро, нямал друг договор, както и не работил на частно.

Местоработата му е на Пречиствателна станция за отпадни води – Бургас, като разходите му за транспорт дотам са около 200 евро месечно. Няма никаква по – специална квалификация, за да разчита, че може да си намери по – добре платена работа.

Посочва, че страдал от много заболявания, които налагали не само непрекъснато контрол и прегледи при лекари, за да поддържа здравословно ниво, което да позволи да работи. Работи при много тежки условия. Описва подробно заболяванията, от които страда и представя доказателства в тази насока. Също така посочва, че полагал грижи за своята майка, тъй като нямало кой друг да стори това. Сочи, че изтеглил голям кредит, който винаги плащал той, включително и към настоящия момент.

Сочи, че не би могъл да предложи много по – високо увеличение на издръжката от минималната за страната, която била в размер на 155 евро, която започнал да заплаща веднага след Нова година, като би могъл да заплаща издръжка в размер не по – висок от 175 евро.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а и видно от представените по делото писмени доказателства М. А.ов Д. с ЕГН ********** е дете на Д. С.

Д.а с ЕГН ********** и отв. А. П. Д. с ЕГН ********** /представено е в тази насока удостоверение за раждане на детето/. С влязло в законна сила Решение №2945/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№7600/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас родителските права относно детето били предоставени за упражняване на майка му Д. С. Д.а. Бащата бил осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лв. или 153, 39 евро.

2

По делото е представено удостоверение, издадено от работодателя на ответника за получаваните от него доходи. Представени са също така и епикризи и медицинска документация, както и погасителен план към договор за потребителски кредит.

По делото е представено удостоверение от СУ „Христо Ботев“, видно от което детето М. А.ов Д. е записан в 1 клас в посоченото училище за учебната 2026/2027 г. Видно от служебна бележка, издадена от Община Камено, Д. С.

В. получава присъдена издръжка в размер на 51, 13 евро за детето С.Д.В.

Представено е удостоверение за задължително предучилищно образование на детето М. Д.. Представени са амбулаторни листи за детето М. Д., както и фискални бонове и фактури за извършени разходи, респ. квитанции за допълнителни занимания и медикаменти.

По делото е представено писмо от ТД на НАП, гр. Бургас, от която е видно, че за периода от 01.07.2025 г. до 01.07.2026 г. в НАП има данни за изплатени доходи по отношение на бащата А. П. Д., която за периода варира от 1188, 22 евро до 1887, 42 евро, представляващи осигурителен доход.

По делото е представено писмо от ТД на НАП, гр. Бургас, от която е видно, че за периода от 01.07.2025 г. до 01.07.2026 г. в НАП има данни за изплатени доходи по отношение на майката Д. С. В., която за периода варира от 1055, 07 евро до 1307, 50 евро, представляващи осигурителен доход. Видно е, че майката на децата е в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор.

Спорът относно издръжката по делото е за нейния размер с оглед исканото увеличение.

Задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, като разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК изрично предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот, необходим за развитието на детето.

Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини – нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, като например здравословно състояние, образователни и културни потребности /Така т.4 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС/. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, ученически пособия и т. н.

Представените по делото доказателства безспорно сочат на по-големи разходи, свързани с възрастта на детето и нормалните за това негови нужди и занимания, които формират извод за увеличаване на издръжката по размер.

Видно е, че първоначалната издръжка, която е в размер на 300 лв. към 3 настоящия момент е определена през 2022 г. От момента на първоначалното й определяне до настоящия е изминал сравнително дълъг период от време, предвид възрастта на детето и степента на нарастване на неговите нужди от различно естество, които са обусловени от нормалното физическо, психическо и социално израстване на човешката личност в тази ранна детска възраст. В рамките на това време безспорно и нормално са се увеличили нуждите на детето, доколкото и към момента вече то е ученик, а към момента на нейното определяне е бил на две годишна възраст. Това не се спори на практика от страните. Следва да се посочи също така, че са се изменили значително социално – икономическите условия през изминалия период от време, което е ноторно известно и няма нужда да бъде обсъждано.

Съобразно указанията на съдебната практика, съдът при определяне на конкретния размер на дължимата издръжка следва да съобрази и възможностите на родителя, който дължи издръжка. Така съгласно т.5 от посоченото по – горе Постановление на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. При всички случаи определената издръжка не следва да се присъжда в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.

В тази връзка следва да се отчете преди всичко размера на получаваните от ответника доходи, както и задълженията, които същият има, включително за кредити и други разходи. Последното следва да се посочи, че не е абсолютно, предвид обстоятелството, посочено по – горе, че издръжка на ненавършили пълнолетие деца е винаги дължима от родителите, тоест дори и при липсата на доходи, родителите дължат издръжка на непълнолетните свои деца. Видно от представените по делото писмени доказателства е, че за периодът от последната една година ответникът е бил в трудови правоотношения, като същият е получавал доходи, близки до средните за страната.

Следва отново да се посочи, че задължението за издръжка е безусловно, като разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК постановява, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, тоест това е безусловно задължение, спрямо което отпадат и част от забраните за принудително изпълнение по чл.444 от ГПК. Следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, като няма данни за същият да са налице пречки да полага труд, което и той прави, като получава доходи. Следва да бъде определена издръжка, отчитайки имущественото състояние на дължащия издръжка и получаваните от него доходи, за които са събрани доказателства по делото. При това положение, съдът намира, че определената издръжка следва да е в размер, който да е в 4 размера от 255 евро или поискания от ищцата.

При това положение, съдът намира, че общо дължимата от двамата родители издръжка за детето, следва да се определи по следния начин: в общ размер на 360 евро, от които 255 /двеста петдесет и пет/ евро, платими от бащата А. П. Д. за периода от датата на завеждане на исковата молба – 04.05.2026 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, събразявайки приетото в Тълкувателно решение 3/2023 г., постановено по тълк.д.№3/2023 г. на ОСГК на ВКС, при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на 400 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.