Решение № 1930 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1930 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110205151 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. И. Й., с ЕГН:

**********, с адрес: ххх против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7473086, издаден от СДВР, с който на жалбоподателката било наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се твърди, че наказаното лице не е управлявало заснетото МПС, а лекият автомобил е бил останал във владение на лицето, с което жалбоподателката съжителствала на съпружески начала. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателката С. Й., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт 1 жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана, моли съда електронният фиш да бъде потвърден. Излага подробни съображения в тази насока.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.05.2023 г. в 09:16 часа в с. Волуяк, по ул.. ,,Ломско шосе“ до административен номер 235, с посока на движение от гр. Костинброд към гр.

София, при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., било заснето МПС ххх, посредством автоматизирано техническо средство MD 1192, собственост на С. И. Й., което се е движело със скорост от 77 км/ч., превишавайки с 27 км/ч. максимално допустимата скорост на движение.

Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва 2 да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото са депозирани като писмени доказателства Протокол от проверка № 018 – СГ - ИСИС/14.03.2023г. на Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване, въз основа на които може да се направи еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било заснето нарушението.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същевременно обаче по делото са приложени ежедневна форма на отчет със снимков материал на установеното МПС, както и сертификат за успешно завршен курс на обучение на лице, боравещо и снемащо снимковия материл от автоматизираното техническо средство ,,CORDON - М2“, сер. № MD1192.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч. От постъпилата справка на заснетото МПС е видно, че към момента на заснемането, собственик на лекия автомобил ххх е бил жалбоподателката С.

И. Й.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Видно от приложения снимков материал към електронния фиш е, 3 че в него са отразени датата и часа на деянието, маршрута на движение на заснетото МПС, неговата марка, модел и регистрационен номер, измерената скорост на движение 80 км/ч. с приспаднат толеранс – 3 %, както и въведения лимит на максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч. В този смисъл административното нарушение се явява доказано от приобщените писмени доказателства.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателката ххх административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие.

От субективна страна административното нарушение и извършено виновно и при форма на вина пряк умисъл. В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч., регламентирана по силата на закона, с 27 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 21 до 30 км/ч. се налага наказание глоба в размер на 100.00 лева.

Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не подлежат на последваща редукция.

По делото се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет със стационарната радарна система, бил управляван от жалбоподателката на процесната дата, като в жалбата се навеждат твърдения, че водач на процесното МПС към момента на нарушението е било лице, с което същата била във фактическо съжителство. Съдът счита, че направените в жалбата възражения относно авторството на деянието, са неоснователни.

Разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС-то, посочено в електронния фиш, е извършител на нарушението. Предполага се, че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено единствено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, респективно в 7–дневен срок (при обявено за издирване МПС), чрез възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана въведената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена 4 декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В настоящия случай се твърди, че декларацията била представена, но не била приета от органа, тъй като към нея нямало приложено копие от СУМПС на лицето, което се посочва в декларацията да е управлявало собствения на жалбоподателката автомобил. Тези две условия са кумулативно дадени и факта, че жалбоподателката Й. не е изготвила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то непредставянето с нея на копие от СУМПС на лицето, сочено, че е управлявало процесното МПС, е достатъчно условиe подадената декларация сама по себе си да не произведе търсения от жалбоподателката правен резултат. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, като за наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП . Законовата презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства и снимки, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП документи. Когато обаче след получаването на електронния фиш лицето оспорва авторството на деянието, то възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността административно-наказващият орган да издаде електронен фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона. В тази връзка авторството на деянието се явява безспорно установено и не може да се оборва със свидетелски показания (макар и да няма забрана за събиране на такива). Подобно решение е логично, защото в противен случай всеки електронен фиш ще подлежи на отмяна от съда, ако в хода на съдебното следствие друго лице, различно от наказаното, заяви, че то е управлявало автомобила. В тази насока е и съдебната практика, която е трайна и безпротиворечива, като например Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., Решение № 5718 от 20.05.2024 г. на АССГ по адм. д.

№ 271/2024 г. и други.

Неоснователно в този смисъл е и оплакването относно обстоятелството, че жалбоподателката не е била правоспособен водач към датата на извършеното нарушение. Видно от приложената справка за водач по делото, 5 към датата на връчване на процесния електронен фиш – 27.02.2025г. е, че жалбоподателката Й. е подала документи към СДВР за първоначално издаване на СУМПС. Този факт не променя крайните изводи за законосъобразност на електронния фиш. Правоспособността за управление на моторно превозно средство не е елемент от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, а управлението на пътно превозно средство от неправоспособен водач представлява отделно административно нарушение, подлежащо на административно наказание. Жалбоподателката не е сторила необходимото, за да представи посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП доказателства, като същата сама се е поставила в положение да не може да изпълни изисканите от закона предпоставки за анулиране на процесиня електронен фиш.

При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш на процесуално основание. Същият съдържа всички необходими реквизити, описващи административното нарушение като време, място и начин на извършване, както и установената скорост на движение и нейното превишаване.

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е издаден законосъобразно, поради което и същият следва да бъде потвърден.

Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a56e2a6-0444-4d82-81bf-d5a7754701d3