Решение № 121 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330104625 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Г. Х. К. против М. С. Й., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 60 лв., които заплатил по фактура ****** г., изд. от ******, както и неимуществени вреди в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за претърпените болки, страдания, трайно обездвижване на дясната ръка, уплаха, срам, унижение, емоционален и физически дискомфорт, в резултат на травмите му, причинени в следствие на нанесения му на ****** г. в Гр. П. побой от ответника. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. около обед, ищецът придружавал жена си на хемодиализа на ****** в базата им на бул.***, оставил я там, процедурите й траят около четири часа и той се прибрал вкъщи, за да я изчака и да си я върна обратно вкъщи. Насочил се да паркирам пред тях, където обичайно спира колата си близо до входа, защото ****** и се придвижва с помощни средства. На мястото, където обичайно паркирал имало друг автомобил ******, като ищецът се огледал наоколо да види някъде шофьора, помислил, че може да е в отсрещното заведение „******“, нямало къде да паркира и почакал 3-4 минути, а след това повдигнал чистачката на автомобила. В този момент мъж извикал по него силно „Ей....“. Ищецът му казал да дойде да си махне колата и върнал чистачката обратно върху прозореца. Почакал още около минута-две, за да дойде човека да му освободи мястото, в този момент обаче, срещу него, излязъл мъж на видима възраст около ****** години и се насочил заплашително към него с викове: „Защо ми пипаш чистачките?“. Започнал да го блъска като през цялото време го заплашвал: „Ей сега ще те убия“, „Ей сега ще те ликвидирам“. Изтласкал го към колата ми и той залитнал към нея. Уплашил се, тъй като 1 мъжът имал силово предимство пред него, а и бил много агресивен, викал силно. В уплахата си се чудел какво да направи, бил близо до колата си, знаел, че там има пръчка (щека за билярд), която носи, за да помага на жена си, която е трудно подвижна. Посочва, че ******, има бъбречна недостатъчност, ползва патерици за придвижване и инвалиден стол. Когато я води на хемодиализа, той държи двата края на пръчката, а тя се хваща в средата и така й помага да стане от колата, същото правят и при сядането. Твърди, че взел пръчката в паниката, като в този момент непознатият мъж го ударил и той паднал на земята, той го затиснал с крак и започнал да му вика: „Ей... оръжие ли ще ми вадиш“, натискал го силно и изтръгнал пръчката от ръката му. Ищецът дори не бил посегнал да го удари, виках силно за помощ, много бил уплашен. Викал да го пусне, защото много го боли, бил повален, безпомощен и унизен. Тогава непознатият мъж, който по-късно разбрал, че се казва М. С. Й. го хванал за дясната ръка, извил я много силно и я счупил. Чуло се изпукване, заболяло го толкова силно, че имал чувството, че ще припадна от болка, викал много силно от болка и ужас. Непознатият мъж продължил да го натиска в земята и му причинил ожулвания по челото от дясната страна. В този момент дошла жена, която започнала да снима с телефона си, много спокойно. От думите му разбрал, че тази жена е с него. Тя снимала включително и как му счупил ръката и докато бял на земята и викал от болка. Не го защитила, не му казала да спре или да не му причинява болка, просто снимала и не издавала никаква емоция. Викал от болка и го молил да спре. В този момент към тях се приближил мъж и биячът му ме пуснал, тръгнал към него да му обяснява как ищецът му е извадил оръжие. Другият мъж също не реагирал на постъпката, като казал да спре и да извика полиция, но никой не направил това.

Ищецът бил в шок, много ме боляло, ръката му висяла безпомощно, болката била толкова силна и той не знаел какво да направи. Това се сочи, че се случило около **** часа.

След около пет минути ищецът видял, че съседът му се прибира с колата си, като го видял в какво състояние е, го качил в неговата кола и казал, че ще го закара в болница. Разказал му какво се е случило, като съседът Й.Ч. го закарал в ******, за да ме прегледа лекар и стоял до него дълго време. В болницата го прегледали, направили му снимка и установили, че китката на дясната ръка е счупена, предложили му операция, но той отказал, защото жена му се нуждаела от постоянни грижи. Гипсирали го и му казали, че трябва да стои с гипс поне 40 дни. В болницата ищецът казал, че е паднал, защото бил изплашен от това което се е случило и от заплахите. Болките били непоносими, не можел да върша задълженията си и да се обслужвам сам. От болницата го прибрал ****** - ****** – С. Б.. Нa ****** се поуспокоил, отишъл в отделението по съдебна медицина, където бил прегледан от лекар му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което е отразено, че му е счупен долния край на дясната лъчева и лакътна кост, има охлузване на челото и кръвонасядане в дясната очница Посочва, че е получил записи от заведението „******“.

Посочва, че за извършеното по-горе подал жалба в Районна прокуратура - Пловдив на ****** г. и било образувано досъдебно производство 572/2024 г. по описа на II РУ- ОД на МВР, Гр. П., по което била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. От 2 същата се установило, че при инцидента на ****** г. са му причинени следните травматични увреждания: счупване на долния край на дясната лъчева и лакътна кости; охлузване на челото в дясно; кръвонасядане по проекция на външния долен ръб на дясна очница; охлузване на ляв лакът. Описаните увреждания се сочи, че са причинени по механизъм на най-общо действие на твърди тъпи предмети и е възможно тези увреждания по начин и време да са възникнали така както са описани в жалбата до прокуратурата и в настоящата искова молба. Образуваното досъдебно производство приключило, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. По образуваното н.о.х.д. № 20255330200705 по описа на Районен съд, гр. Пловдив - XII нак. състав, за 2025 г. е постигнато споразумение между Районна прокуратура - Пловдив и подсъдимият М. С. Й.. С протокол и определение на Районен съд Пловдив, като подсъдимият е признат за виновен за това че на ****** г. в град П. причинява на Г. Х. К., ЕГН: ********** от град П., средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долния край на дясната лъчева и лакътна кости, довело поотделно и по съвкупност до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му се определя и налага наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца. На основание чл. 66, ал. I от НК изпълнението на определеното и наложено наказание пет месеца лишаване от свобода се отлага за срок от три години. От извършеното престъпление ищецът сочи, че претърпял имуществени вреди, вследствие на претърпените травми, като на ****** г. е заплатил сумата от 60 лв. по фактура ****** г., изд. от ****** за освидетелстване на живо лице по негово желание с издаване на съдебномедицинско удостоверение при средна телесна повреда. Следствие на травмата сочи, че изпитвал силни болки в дясната ръка. Около 15-20 дни след като го гипсирали започнали силни болки в дясното рамо и гърба, по-точно в областта на кръста. Тези болки сочи, че продължават и до днес. Не можел, а и сега трудно изпълнявал всекидневните си дейности.

Все още имал скованост и липса на пълна подвижност на ръката си. Продължително време се лекувал с медикаменти. Дълго време дясната му ръка била обездвижена с гипс, около 40 дена. След като му махнали гипса му била изписана и прилагал физиотерапия за раздвижване след дългото обездвижване, която продължи три месеца. Това било свързано с необходимостта от придвижване с придружител за дълъг период от време.

След извършеното престъпление се сочи, че се наложило да заявява служебен автомобил на болницата да идва и взема съпругата му и да я връща до вкъщи, понеже тя е с ампутиран крак. Но за качването и слизането от дома им, се налагало съседи, познати, дъщеря им да идват и да им помагат в слизането и качването до служебния автомобил на болницата.

Ищецът се чувствал подтиснат, защото това е негово задължение, което не можел да изпълнява. Не можел да придружава съпругата си както винаги е правил, в това трудно за него изпитание.

Посочва, че психологическата травма е най-голяма, като е бил унизен пред кооперацията, в която живее. Клиенти на близкото заведение станали свидетели, както и негови съседи.

Всички наоколо разбрали какво се е случило, като ищецът изпитвал срам и ужас да не 3 срещне отново нападателя си. Твърди, че докато го биел нападателят казал, че ще го убие, което било възприето от ищеца като заплаща. Допълнителен шок бил и обстоятелството, че разбрал, че нападателят е лекар, а неговата ******, която снимала била медицинска сестра.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който посочва, че исковата претенция е допустима и частично основателна.

Описва фактическата обстановка, като сочи, че работи и живее в Г., като е завършил ****** с профил ****** и през ****** г. е заминал за Г., където е завършил „******“. Към настоящия момент сочи, че работи по специалността си ******. През ****** г. неговата ****** получила инсулт и била приета в ******, като с цел да окаже съдействие и помощ на семейството си се върнал по спешност в ****** на ****** г. На ****** г. ****** била изписана от болницата и заедно с неговата ****** Е.Я. отишли да я вземат с колата. След като я взели, ****** пололила да отидат и да обядват в кварталното заведение „******“.

Когато пристигнали с колата пред обществения паркинг на заведението имало едно едиствено свободно място, пред което имало поставена туба с вода. Подари влошеното здравословно състояние на ****** и липсата на други свободни паркоместа наоколо и след като се убедил, че паркомястото е нерегламентирано преградено с шишето, слязъл от колата и преместил поставената туба с вода, след което паркирал автомобила. Тримата с неговата ****** и баба седнали в градината на заведението на една маса, от която имах директен поглед към паркирания автомобил. Поръчали си обяд и започнали да се хранят. След **-тина минути пристигнал автомобил, който спрял напречно пред неговата кола. Отвътре слязъл мъж, който се приближил към колата на ответника и започнал да я оглежда и обикаля, след което започнал да прави някакви неща по своя автомобил.

След няколко минути ответникът видял човекът отново да доближава неговата кола и да вдига чистачката, при което се провикнал от градината на заведението „Ей, спри. Не ми пипай колата!“, човекът го чул и се обърнал към него като казал „Веднага идвай да си местиш колата, селянин!“.

Ответникът излязъл от заведението и се запътил към него, като отново го попитал „Защо ми пипаш чистачките?“, а той му отвърнал „Какво си ми паркирал тук. Да махаш веднага колата от тук!“. Категорично отрича да е отправял никакви обидни думи или реплики, а още помалко заплахи към господина. Твърди, че първи му посегнал ищецът, като ответникът му казал „Не ме пипай!“.

Ищецът подскочил и извикал „Ей сега ще видиш ти. Такива като теб как ги лекувам!“ обърнал се и се засилил към отворената врата на своята кола и от там извадил някакво оръжие, което било по широко в единия край и приличало на малка дървена бухалка. Щом видял тези действия, първата инстинктивна реакция на ответника била да хване оръжието с двете си ръце, за да му попреча да го използва и да го удари. Докато и двамата държали бухалката му казал „Ти нормален ли си, оръжие да вадиш?“, а ищецът агресирал и ръмжал заканително, като и двамата държали бухалката и дърпали напред – назад.