Определение № 3282 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3282 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606464 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ вр. чл. 377, ал. 2 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП, подаден срещу Разпореждане от 26.08.2025 г., постановено по НАХД № 11528/2025 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

В протеста се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Оспорват се изложените от първоинстанционния съд изводи за наличие на допуснати процесуални нарушения, като се сочи, че в постановлението на прокурора се съдържало достатъчно ясно и конкретно описание на фактическата обстановка, предвид характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение, а именно такова по чл. 133, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С оглед на изложеното се отправя искане протестираното разпореждане да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на Софийски районен съд за разглеждането му по същество.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от обвиняемия Д. И. К..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в подадения протест и релевираното в него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подаденият протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочен срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, по следните съображения:

Производството по НАХД № 11528/2025 г., по описа на СРС, НО, 116 с1 в, е образувано по повод внесено от Софийска районна прокуратура постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Д. И. К. за престъпление по чл. 133, пр.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В протестираното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че внесеното постановление не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и задължителната съдебна практика (ТР № 2/2002 г. на ОСНК ВКС), доколкото изложената в обстоятелствената му част фактическа обстановка продължавала да е непълна и пестеливо описана до степен, водеща до цялостна неяснота на фактическите рамки на обвинението, а оттам и до невъзможност на обвиняемия да организира защитата си. Посочил е, че възприетият от държавното обвинение механизъм на причиняване на увредата на пострадалия, а именно при пътнотранспортно произшествие, изисквал посочването на конкретни фактически твърдения за наличие или липса на светофарна уредба, и нейните сигнали, пътни знаци, осветеност, пътна маркировка, както и конкретно поведение на участващите лица, което в случая не е било спазено с простото посочване, че пътното платно е било разрешено за придвижване на пешеходци и обозначено за придвижване с пешеходна пътека, а кръстовището е било регулирано със светофарна уредба.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни формираните от първоинстанционния съд изводи за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на обвиняемия и обосноваващо извод за прекратяване на съдебното производство.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че изготвяйки обвинителния акт (предложението по чл. 375 НПК) според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Внесеното в СРС постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия К., в действителност, не отговаря на изискванията за пълнота, посочени в чл. 246, ал. 2 НПК, касателно механизма на извършване на престъплението от обвиняемото лице.

С постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 133, пр.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, а именно средна телесна повреда. Твърди се, че същият на 30.08.2023 2 г., около 23.10 часа, в гр. София, движейки се с велосипед марка „Shockblaze” по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение бул. „Сливница“ блъска пострадалия С., докато последният е пресичал на пътното платно, разрешено за предвижване на пешеходци, обозначено с пешеходна пътека, на кръстовището, регулирано със светофарна уредба, като вследствие на удара на С. са причинени описаните в постановлението травматични увреждания, а именно контузия на мозъка и счупване на челна кост вляво, счупване на твърдо небце и горна челюст, счупване на задна стена на десния горночелюстен синус, счупване на клиновидната кост на страничната стена на дясната очница, счупване на ябълчния израстък на дясна слепоочна кост.

При гореописания от прокурора механизъм на деянието правилен се явява изложеният от СРС извод за фактическа неяснота на обвинението.

Правилно в случая се явява разбирането на първоинстанционния съд, че макар и повдигнатото обвинение да не е за престъпление по транспорта, то несъмнено от изложението на прокурора следва, че инкриминираните увреждания са причинени на пострадалото лице във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие. Именно поради това в постановлението следва да бъдат конкретизирани редица съществени фактически обстоятелства, свързани с това какви са били сигнализациите на светофарната уредба, светила ли е в разрешителен сигнал за пешеходеца или за велосипедиста, кой е имал предимство при преминаване на кръстовището, имало ли е светофар за пешеходци, каква е била неговата сигнализация към момента на навлизане на пешеходеца и на велосипедиста в кръстовището и дали пешеходецът, съответно велосипедистът са били длъжни да се съобразяват с пътната маркировка, респективно с наличието на пешеходна пътека (от неуточнен вид) или със светлинната сигнализация на светофарната уредба при преминаване на кръстовището. За тях в хода на досъдебното производство са събрани редица доказателства и доказателствени средства, освен свидетелските показания, част от които не са посочени в постановлението, като например изготвените комплексна съдебно психиатрична и психологична, видео технически и автотехническа експертизи.

В тази връзка не може да бъде споделено изложеното в протеста, че горепосочените факти не са съставомерни такива и не следва да намерят отражение в постановлението.

Според настоящия въззивен съдебен състав същите касаят и са свързани с твърдяната от държавното обвинение противоправност на извършеното от обвиняемото лице деяние и се явяват основание са ангажиране на отговорността му, поради което следва да намерят отражение в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 НПК. Липсата на тези факти правилно е възприето от районния съд, че съставлява съществено процесуално нарушение от категорията на отстранимите такива, което препятства правото на защита на обвиняемото лице, доколкото за същото е напълно неясно кои негови действия и/или бездействия са възприети за 3 противоправни. Непосочването в обстоятелствената част на постановлението на начина на извършване на деянието чрез излагане на конкретни факти, когато тези факти са обективен признак на престъплението, винаги представлява съществено процесуално нарушение. Правилно е отбелязано от съда, че простото отбелязване на наличие на светофарна уредба, регулираща кръстовището и наличие на пешеходна пътека не би могло да се приеме, че съответства на стандарта, възприет в чл. 246 НПК и разясненията на ТР № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, доколкото неяснотата относно фактически осъщественото от обвиняемия поведение продължава да е налице.

С оглед гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав намира, че в хода на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на процеса, поради което и протестираното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.08.2025 г., постановено по НАХД № 11528/2025 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4