Решение № 724 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.ЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.ЕВА Административно наказателно дело № 20251110217241 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ю. Г. Т., чрез адв. Р. М.-САК срещу наказателно постановление (НП) №25-4332-024963/01.10.2025 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено присъществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, алтернативно се моли да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с отправяне на предупреждение. Претендира се присъждане на сторени разноски.

За жалбоподателя редовно призован се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски, съобразно представен списък, както и при потвърждаване НП, да се определи възнаграждение на СДВР в минимален размер. Депозирани са 1 писмени бележки по делото.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител.

Постъпили са писмени бележки от процесуален представител, с изложено становище по доказателствата и по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 09.09.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя от мл. автоконтрольор при О „ПП” СДВР Г. Ц. И., оправомощен по силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, осъществено на 09.09.2025 г. в 15:37 часа. Вписано в него било, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудван и е сам в автомобила.

Депозирани са писмени възражения от жалбоподателя срещу акта.

Съставена е докладна записка от актосъставител, в която се възпроизвежда съдържанието на акта до началника на О „ПП“-СДВР по случая.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице, упълномощен въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи - началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В.

Б., назначена на длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Разпитани актосъставителя и свидетеля по акта категорично твърдят, че не си спомнят случая. Потвърждават подписите си в АУАН.

Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача, които намира за логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Не са взети предвид показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И. – актосъставител и С. – свидетел по акта, освен в частта за подписите им, тъй като от тях не се стига до правнорелевантни факти, поради твърдението 2 им, че липсват спомени за проверката.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това е станало на 30.10.2025 г., а жалбата е подадена на 11.11.2025 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началник 03 сектор

„Административно обслужване“ към

О

„ПП” при

СДВР оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.

14, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, които съда цени, не се потвърди изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите в моторни 3 превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.137А, ал.2 от ЗДвП.

Не се установи, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение нито от обективна, нито от субективна страна, предвид липса на доказателства, установяващи осъществяването на така вмененото му административно нарушение.

Ето защо липсва доказаност на така твърдяното в атакуваното НП административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и подведеното под административнонаказателна отговорност лице не следва да носи такава по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Поради горното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Съгласно Наредба № Із -2539 на МВР, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е. ex lege и същото има контролно–отчетен характер. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.

При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното постановление, се отнемат и предвидените контролни точки (по арг. от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне 4 първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). Според Наредбата, при налагане на наказания за посочените нарушения, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Именно от анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление - момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление. Отнемането на точки няма самостоятелен санкционен характер, поради което не може да бъде прието, че представлява наказание по чл. 13, б. „в“ от ЗАНН. Предвид което и доколкото се отменя НП това отбелязване на отнети к.т. отпада.

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. М. в размер на 400 лв., което съставлява 204, 52 € се явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в този размер, за които следва да бъде осъден наказващия орган.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно №25-4332-024963/01.10.2025 г. на началник 5 група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с

ЕИК *********, с адрес:************* да заплати на Ю. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: ************ сумата в размер на 400 лв., което съставлява 204, 52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) € за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6