Решение № 1351 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100508754 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20079039/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 61486/19 г. по описа на СРС, 176 състав, поправено с решение № 20094973/22.06.2023 г., са отхвърлени предявените от „Ковелит“ ООД срещу „Аутлет Инс Автоброкер“ ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6099,38 лв., явяваща се крайно плащане по договор № 19 – 131/27.05.2019 г. за ремонт на апартамент № 13, находящ се в гр. София, район Изгрев, ул. „*******, Изток Парксайд, сграда 3, ет. 6, както и иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4424,26 лв., посочена в анекс № 1 към договора и рекапитулация с изх. №

19 – 131/06.08.2019 г., като неоснователни. С решението „Ковелит“ ООД е осъдено да заплати на „Аутлет Инс Автоброкер“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 2335 лв. – съдебни разноски в настоящото производство, както и сумата от 747 лв. – разноски, сторени по обжалване на определение № 231956/02.10.2019 г. по гр. д. № 55698/19 г. на СРС, 170 състав, постановено по реда на чл. 390 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Ковелит“ ООД срещу решение № 1

20079039/13.02.2023 г. по гр. д. № 61486/19 г. по описа на СРС, 176 състав, поправено с решение № 20094973/22.06.2023 г. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че съдът в нарушение на материалния закон е „абсолютизирал“ писмената форма по отношение на сключването на договора за изработка и приемането на изработеното. Счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява между страните има уговорени допълнителни СМР, както и че тези допълнително извършени СМР не са били част от договор № 19 – 131 и от ценовото приложение към него, а са обективирани в анекс, за което е постигнато съгласие между тях с явни и недвусмислени конклудентни действия. Поддържа, че фактът, че ответното дружество използва имота като жилищен е доказателство за това, че СМР са извършени и приети. Счита, че показанията на св. П. не следва да се кредитират, тъй като към момента на изпълнението на договор № 19 – 131 същият е бил управител на ответното дружество, договорът е подписан от него и показанията му не могат се ценят като обективни и достоверни.

Поддържа, че по същия начин следва да се ценят и показанията на св. Ц.-К.

/тъща на св. П./. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „Аутлет Инс Автоброкер“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания и експертиза се установява, че СМР, предмет на процесния договор, не са изпълнени в договорените срок, количество и качество. Посочва, че по делото липсват каквито и да е доказателства за сключване на анекс към договора писмено, устно или с конклудентни действия. Твърди, че доколкото нито едно от предвидените в чл.

10, вр. чл. 3 от договора условия /количество, качество и срок/ не е изпълнено, то не са налице предпоставките за приемане на СМР и за заплащане на последната вноска от страна на възложигеля по договора. Оспорва св. П. да е бил управител на ответното дружество към момента на завеждане на делото, поради което счита, че за неоснователни доводите във въззивната жалба, че показанията му са необективни и не следва да се кредитират. Претендира разноски.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Ковелит“ ООД твърди, че по силата на сключен с ответника „Аутлет Инс Автоброкер“ ЕООД договор № 19 – 131/27.05.2019 г. за ремонт на апартамент му е било възложено да извърши строително – монтажни работи съгласно ценово предложение с изх. № 19 – 131, неразделна част от договора, в ап. 13, находящ се в гр. София, район Изгрев, ул. „*******, Изток Парксайд, сграда 3, ет. 6. Твърди, че е било договорено заплащане на три транша, както следва: 40 % - авансово при подписване на договора (8132,51 лв.), 30 % - междинно плащане (6099,38 лв.) и 30 % - при завършване на договора (6099,38 лв.). Поддържа, че ответникът е заплатил първите две вноски, но въпреки надлежното извършване на всички дейности, предмет на договора, не е заплатил последната вноска от 6099,38 лв. Твърди, че в периода между 20 и 25.06.2019 г. ответникът е възложил на ищеца и извършването на допълнителни СМР, договорени с анекс № 1 към договора и рекапитулация с изх. № 19 – 131/06.08.2019 г., на стойност - 4424,26 лв., които също били извършени, но са останали незаплатени. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6099,38 лв. с ДДС, представляваща крайно плащане по договор № 19 – 131/27.05.2019 г. за ремонт на апартамент № 13, находящ се в гр. София, район Изгрев, ул.

„*******, Изток Парксайд, сграда 3, ет. 6, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4424,26 лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР, посочени в анекс № 1 към договора и рекапитулация с изх. № 19 – 131/06.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „Аутлет Инс Автоброкер“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е приел извършените СМР, тъй като същите не са реализирани съгласно договорените количество, качество и срок, поради 3 което не е заплатил третата вноска по договора. Прави евентуално възражение за прихващане с неустойка за забава по чл. 14 от договора в размер на 2033,13 лв. поради неизпълнение в срок на възложените дейности, както и с пропуснати ползи – стойността на средния пазарен наем за имота в периода от 08.07.2019 г., когато е следвало да бъде предаден обектът, до 06.08.2019 г., когато обектът е предаден реално. Оспорва допълнителните СМР да са били обсъждани или възлагани на ищеца. Прави евентуално възражение за прихващане с неустойката за забава по чл. 14 от договора в размер на 442,43 лв. поради неизпълнение в срок на възложените дейности. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от договор № 19 – 131/27.05.2019 г. за ремонт на апартамент се установява, че страните са сключили договор за извършване на СМР в апартамент № 13, находящ се в гр.

София, район Изгрев, ул. „*******, Изток Парксайд, сграда 3, ет. 6, съгласно ценово предложение № 19 – 131/09.05.2019 г.

Съгласно уговореното в чл. 2 от договора възнаграждението по договора е 20 331,29 лв., платимо, както следва: 40 % - 8132,51 лв. - авансово при подписване на договора, 30 % - 6099,38 лв. – междинно плащане и 30 % 6099,40 лв. – плащане при завършване и предаване на СМР обекта.

Съгласно чл. 5 от договора срокът на изпълнение на възложените СМР е 30 работни дни от сключване на договора.

Не се спори между страните по делото, че ответникът е платил на ищеца, както следва: 40 % - 8132,51 лв. – авансово – при подписване на договора и 30 % - 6099,38 лв. – междинно плащане, за които плащания са издадени фактури.

По делото са представени като доказателства анекс № 1 към договор № 19 – 131/27.05.2019 г., подписан само от изпълнителя по договора, с който ищецът твърди, че са договорени допълнителни СМР съгласно рекапитулация с изх. № 19 – 131/06.08.2019 г. на обща стойност – 4424,26 лв., както и приемо – предавателен протокол /без дата/, подписан само от изпълнителя по договора.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвено след извършен оглед на място, се установява, че са изпълнени довършителни работи, както и че имотът се експлоатира, а именно: настилки с 4 ламиниран паркет, мокет, теракот, гранитогрес под кухненските шкафове, стени с шпакловка и латексово боядисване, таван – шпакловка и латекс, в дневната – дограма алуминиеви прозорци, интериорни врати. От заключението на СТЕ се установява, че състоянието на довършителните видове СМР е следното: в родителската спалня гипсовата шпакловка по тавана е с неравности; в двете бани няма необходимия наклон към сифоните и водата в душ – кабините се задържа по пода; в детската баня – тоалетната чиния е монтирана на по – високо, с нестандартна височина /47 см./.

Видовете СМР, които са изпълнени, са описани в Приложение № 1 към заключението на СТЕ в два раздела – СМР по договор № 19 – 131 и ценово предложение, и СМР по анекс № 1 /новите видове СМР, които не са били включени в договор № 19 – 131 и ценово предложение/.

Въз основа на Приложение № 1 СТЕ е изчислила, че стойността на СМР по договор № 19 – 131 и ценово предложение възлиза на сумата от 17 996,48 лв. с ДДС, като след приспадане на плащанията от 09.05.2019 г. /8132,51 лв./ и 19.06.2019 г. /6099,38 лв./, остатъкът за доплащане възлиза на сумата от 3764,59 лв. За некачествено извършените работи СТЕ предлага отбив в размер на 1390 лв.

Според заключението на СТЕ СМР по анекс № 1 възлизат на сумата от 4 890,06 лв.

За установяване на извършените СМР в процесния имот по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. А.Д., П.Й.Х., Д.Х. Ц.-К. и К.С. П..

Св. С. Д. заявява, че работи в ищцовото дружество и се занимава с доставки до обектите. Посочва, че до процесния обект е доставял гипсови лепила и шпакловки. Заявява, че е посетил обекта през лятото на 2019 г. /в края на юли – началото на август/, като при посещението му ремонтът на апартамента бил към приключване. Поставял осветителни тела в апартамента.

Свидетелят заявява, че няма спомен дали в апартамента е имало подови настилки. Посочва, че не му е известно дали са били възлагани допълнителни строително – монтажни работи в апартамента.

Св. П.Х. заявява, че е работил в процесния апартамент – правил шпакловки и боядисване. Посочва, че е влязъл в апартамента през м. май 2019 г. и тогава апартаментът бил празен, а през м. юни – юли приключил своята 5 част от работата. Заявява, че работници на ищцовото дружество поставили первази по таваните в коридора, били доставени и положени декоративна мазилка по стената зад дивана в кухнята, нова електроинсталация до кутия, лед лентата с дистанционно управление в антрето и коридора, каменна вата в антрето и коридора. Заявява, че не му е известно дали са били възлагани допълнителни СМР.

Св. Добринка Ц.-К. /майка на управителя на ответното дружество/ заявява, че апартаментът, в който са били извършвани процесните СМР, към м. юли 2019 г. е представлявал строителна площадка с ниска степен на завършеност. Посочва, че в апартамента не е имало подова настилка и интериорни врати. Били готови само таваните и били поставени електрическите осветителни тела. Заявява, че ищцовото дружество е напуснало обекта без да положи подови настилки, декоративна мазилка, преходни лайсни.

Св. К. П. /във фактическо съжителство с управителя на ответното дружество и негов управител към момента на сключване на договора за СМР/ посочва, че през м. юни 2019 г. влезли в обекта първите работници на ищцовото дружество, а към средата на м. август 2019 г. напуснали обекта без да завършат ремонта. Отрича да са били възлагани допълнителни СМР на ищеца, както и да е бил подписван анекс с ищеца за тях.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: