Решение № 27 от 07.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кюстендил, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.а

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. К.а Въззивно гражданско дело № 20231500500474 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба, подадена от адв. Б. Б. в качеството й на пълномощник на М. М. Д., със съдебен адрес: гр. ***** насочена срещу Решение № 26007 от 06.07.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1732/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е поставил в дял на Р. С. З. и Г. В. З. допуснати до делба УПИ ХХ- 675, в кв. 50 по плана на гр. ******* с площ 530 кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 112 кв.м. и стопанска постройка, при съседи на имота: улица, УПИ ХХI- 676, УПИ IV- 180, УПИ V- 674 и е осъдил Р. С. З. и Г. В. З. да заплатят на М. М. Д. стойността на нейния дял 23 440 лв. в 6- месечен срок от влизане в сила на решението.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Конкретно се твърди, че районният съд не е обсъдил в необходимата задълбоченост събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и наведените в съдебното производство възражения на въззивницата, предвид на което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи също така, че незаконосъобразно районен съд е възложил на ответниците процесния имот, тъй като същите не отговарят на изискванията, визирани в ГПК. Иска се отмяна на решението на районен съд и уважаване на въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

С Решение №429/26.06.2019 г. по гр.д.№1732/2018 г. на Районен съд Дупница, частично отменено с Решение №260027/05.10.2020 г. по в.гр.д.№613/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил, е допусната делба между съделителите: М. М. Д., Р. С. З. и Г. В. З. на следния недвижим имот: УПИ, съставляващ парцел ХХ- 675, в кв. 50 по регулационния план на Б., област К., одобрен със Заповед №231/04.12.1990 г. на Кмета на Община Б., целият с урегулирано пространство от 530 кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 112 кв.м., състояща се от жилищен етаж и сутерен, и стопанска постройка - навес, при съседи на имота: улица, УПИ ХХI- 676, УПИ IV- 180, УПИ V- 674, УПИ VI – 673, УПИ XIX – 671. Постановено е делбата да се извърши при следните права за съделителите: за М. М. Д. – ½ ид.ч.; за Р. С. З. – ¼ ид.ч. и за Г. В. З. – ¼ ид.ч.

С молба вх. № 260756/22.01.2021 г., постъпила в съда преди провеждане на първото по делото заседание след влизане на решението в сила, проведено на 26.01.2021 г., съделителката М. М. Д. е направила искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот. Идентично искане са заявили и съделителите Р. С. З. и Г. В.

З., обективирано в молба с вх.№265587/17.05.2021 г.

В производството пред районния съд е прието експертно заключение, изготвено от вещото лице К.С.С. в изпълнение на възложената й съдебно – техническа експертиза. От последното е установимо, че процесния недвижим имот е неподеляем, тъй като от сградата, находяща се в имота, не могат да бъдат обособени две жилища, отговарящи на изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ. Експерта е установил, че средната пазарна стойност на делбения имот е 46 880 лева, разпределена между съделителите, съобразно дяловете им в съсобствеността, по следния начин: ½ ид.ч. за М. М. Д., възлизаща на сумата от 23 440 лева; ¼ ид.ч. за Р. С. З., възлизаща на сумата от 11 720 лева и ¼ ид.ч. за Г. В. З., съответстваща на сумата от 11 720 лева.

По делото е разпитан свидетелят П.И.Б., който установява, че живее в съседство на процесния парцел. Познава съделителя Р. З., която живее в къщата. Къщата представлявала постройка на един етаж, а отдолу имало голямо мазе. Къщата била построена от свекъра и свекървата на Р.. В къщата Р. живеела след брака с нейния съпруг В. З., който починал през ** г., като и след смъртта му продължила да пребивава в имота.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, 2 настоящата инстанция приема следното.

Основен принцип при делбата на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари, предвид разпоредбата на чл.

69, ал. 2 от ЗН.

Въззивната инстанция в настоящия си съдебен състав намира, че в случая такава възможност не е налице и този основен принцип не може да бъде спазен, поради което следва да се прецени кой от другите възможни способи следва да бъде приложен, като се обсъди и възможността на предпочетените от страните способи за извършване на делбата. В разпоредбите на чл. 348, чл. 349, чл. 352 и чл. 353 от ГПК са предвидени няколко различни по естеството си способа за извършване на делбата. За да се достигне до извода посредством кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши делбата, трябва да бъдат прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и подобряване, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на правопораждащия съсобствеността факт и други установени в производството по делото относими факти.

Способите визирани в разпоредбите на чл. 352 и чл. 353 от ГПК са приложими в случаите, когато е възможно да бъдат обособени отделни дялове, което безусловно предполага повече от един имоти. В случая процесния имот е един и е неподеляем.

Предвид това способите по чл. 352 и чл. 353 от ГПК в настоящото производство са неприложими.

В производството съделителите са заявили претенция по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота в техен дял. За да бъде уважена претенцията за възлагане на процесния имот по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва кумулативно да са налице следните предпоставки: 1 делбеният имот да е жилищен по своето предназначение, 2 да е реално неподеляем, 3 съсобствеността върху него да е възникнала от наследяване, 4 съделителят с възлагателна претенция да е живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

Съобразявайки ангажираните в производството доказателства въззивният съд достига до извод за неоснователност на исканията на съделителите за извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Цитираната процесуална норма касае единствено и само неподеляеми имоти представляващи жилище и съдържа ограничение относно вида на съсобствеността, като е приложима в случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследяване.

Следователно смесената съсобственост е изключена от приложното поле на чл. 349, ал. 2 от ГПК. В производството е установено, че съсобствеността на ответниците произтича от наследяване, докато при ищцата от правна сделка – сравни находящите се в първоинстанционното производство Нотариален акт №131, том II, рег.№2834, дело №299/2002 г., Нотариален акт №130, том III, рег.№3725, дело №496/2005 г и Удостоверение изх.№52/22.05.2018 г., издадено от Община Б.. Следва да се има предвид и разрешението на този въпрос, възприето с т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС, съгласно което при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), съответстваща на горепосочената процесуална норма, е недопустимо. Съсобствеността върху процесната жилищната сграда е възникнала в резултат на различни ЮФ – сделка и наследяване, поради което не може да се възложи процесния имот на съделител.

При това положение съществуването на останалите предпоставки касаещи съделителите е без значение. За пълнота на изложението съдът само ще отбележи, че искането с правно основание чл.439, ал.2 ГПК, заявено от съделителите Р. С. З. и Г. В.

З., е направено след изтичането на законоустановения срок, регламентиран от разпоредбата на чл.349, ал.4 ГПК, при което същото се явява и процесуално 3 недопустимо.

Предвид изложеното единственият възможен способ, чрез който следва да се извърши делбата е този по чл. 348 от ГПК, като имотът бъде изнесен на публична продан.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 26007 от 06.07.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1732/2023 г. по описа на същия съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК УПИ, съставляващ парцел ХХ- 675, в кв. 50 по регулационния план на Б., област К., одобрен със Заповед №231/04.12.1990 г. на Кмета на Община Б., целият с урегулирано пространство от 530 кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 112 кв.м., състояща се от жилищен етаж и сутерен, и стопанска постройка навес, при съседи на имота: улица, УПИ ХХI- 676, УПИ IV- 180, УПИ V- 674, УПИ VI – 673, УПИ XIX – 671, която публична продан да се извърши от съдия-изпълнител, като от получената сума от проданта съсобствениците получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно – 1/2 ид.ч. за М. М. Д., ¼ ид.ч. за Р. С.

З. и ¼ ид.ч. за Г. В. З..

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, да заплати по сметка на ОС Кюстендил дължимата за производството държавна такса, възлизаща на сумата от 937.60 лева.

ОСЪЖДА Р. С. З., ЕГН **********, *******, да заплати по сметка на ОС Кюстендил дължимата за производството държавна такса, възлизаща на сумата от 468.80 лева.

ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН **********, ******3, да заплати по сметка на ОС Кюстендил дължимата за производството държавна такса, възлизаща на сумата от 468.80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4