Решение № 113 от 20.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. С., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200009 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Р. П., ЕГН **********, в качеството му на управител и законен представител на „А. л.“ ООД, ЕИК 202804984, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“ № ., срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия К № 7562893, издаден от ОД на МВР – София, с който на жалбоподателя – като законен представител на фирматасобственик на МПС – е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва ЕФ като незаконосъобразен. Твърди, че не е извършил описаното нарушение и че ЕФ не отразява действителната фактическа обстановка. Прави възражение за изтекла погасителна давност- двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и погасен по давност. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – София, с писмена защита от главен юрисконсулт при ОД на МВР – София, излага съображения, че жалбата е неоснователна и недоказана, и се иска същата да бъде отхвърлена, а ЕФ – потвърден.

В съдебното заседание страните не се явяват и не заявяват становища.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното:

Жалбоподателят е управител на „А. л.“ ООД, ЕИК 202804984. Според справката от информационната система на МВР (АИС-КАТ) дружеството е собственик на лек автомобил 1

„Мицубиши Паджеро“ с рег. № СО 5635 СН. От същата справка е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 28.02.2023 г. (прекратяване на регистрацията без ГО); данни за промяна на собствеността няма и като собственик към момента на нарушението продължава да фигурира дружеството.

На 24.05.2023 г. на път II-62 (С. – Д.), км 77+750, в обл. С., общ. С., е било разположено преносимо АТСС (система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации) тип ARH CAM S1, фабричен № 120CD16. В участъка е въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч с пътен знак В-26, разположен на около 300 м преди мястото на средството; общото ограничение за пътя (второкласен път) е 90 км/ч. Според протокола за използване на АТСС от 24.05.2023 г. средството е работило в режим „С“ (стационарен), насочено към гр. С. и заснемащо в двете посоки, от 10:50 ч. до 15:30 ч. АТСС е преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация до 30.08.2023 г. На същата дата в 13:02:47,5 ч. системата е заснела и измерила скорост на движение на автомобил с рег. № СО 5635 СН (снимка № 120CD16/0310194) от 69 км/ч. Кадърът съдържа изображението на автомобила с ясно четим регистрационен номер, данните за измерената скорост, лимита, GPS координатите на мястото, дата и час на записа. След приспадане на максималната допустима грешка от 3 км/ч като установена скорост е отчетена 66 км/ч, т.е. превишаване с 16 км/ч. Системата тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване – удостоверение № 17.09.5126 на Българския институт по метрология от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г. Въз основа на тези данни ОД на МВР – София е издала ЕФ серия К № 7562893, с който на „собственик, на когото е регистрирано МПС“ – А. Р. П., законен представител на фирма „А.л. ООД“, ЕИК 202804984, е наложена глоба 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП. В ЕФ са посочени: структурата на МВР, датата и часът на нарушението, мястото, въведеното ограничение, видът и номерът на техническото средство, МПС и регистрационният му номер, разрешената (50 км/ч), установената (66 км/ч) и превишената скорост (16 км/ч), размерът на глобата, срокът, банковата сметка и сумата за доброволно заплащане. Образецът съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.

Фактическата обстановка се установява от писмените доказателства по преписката, които съдът кредитира изцяло.

При така установеното съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е подадена в срок.

Съдът следи служебно за давността. Възражението на жалбоподателя е неоснователно. Позоваването на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е неотносимо – тази разпоредба урежда давността за изпълнение на вече наложено наказание: двугодишният срок тече от влизането в сила на акта, с който е наложена глобата (чл. 82, ал. 2 ЗАНН; Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Процесният ЕФ не е влязъл в сила – обжалван е пред съда, а според справката от АИС-АНД не е изпратен за събиране към НАП. Следователно давност за изпълнение по чл. 82 ЗАНН не е започвала да тече и не може да е изтекла. Обстоятелството, че ЕФ е връчен близо две години и половина след нарушението, не променя извода, тъй като закон не предвижда самостоятелен срок за връчване на ЕФ, а въпросът за времето е уреден чрез давността за преследване. Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН (три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението) са свързани със съставянето на АУАН и в хипотезата на ЕФ, който се издава без акт и без участие на нарушител, нямат пряко приложение. Приложими са и общите давностни правила на НК по препращането на чл. 11 ЗАНН. Според Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС давността за преследване на административно нарушение е три години, а абсолютната – четири години и половина (чл.

2

81, ал. 3 НК), считано от извършване на нарушението. Тригодишният срок е прекъснат със съставянето на ЕФ на 05.06.2023 г. и е бил спазен и към връчването му на 27.11.2025 г., а абсолютният срок изтича на 24.11.2027 г., поради което абсолютна давност не е изтекла.

След служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ЕФ на формално основание. ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, липсата на изрична дата на издаване и на данни за срока и реда на обжалване не е порок, тъй като тези данни не са реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП Използваното АТСС е от одобрен тип. С него по предвидения процесуален ред е установено нарушението.

Когато собственик на МПС е юридическо лице, чл. 188, ал. 2 във вр. с чл. 189, ал. 4 ЗДвП допуска с ЕФ да бъде наложена глоба на неговия законен представител, а ЕФ е издаден на управителя му Апостол Пилищаров изрично в това му качество.

При проверка по същество съдът прие, че събраните доказателства установяват безспорно извършеното нарушение. По чл. 21, ал. 1 ЗДвП водачът не може да превишава максимално разрешената скорост за съответната категория пътно превозно средство, а по чл.

21, ал. 2 ЗДвП – и скоростта, въведена с пътен знак. На мястото на нарушението е било въведено ограничение от 50 км/ч с пътен знак В-26, системата е измерила скорост от 69 км/ч, а след приспадане на максималната допустима грешка от 3 км/ч установената скорост е 66 км/ч, т.е. с 16 км/ч над разрешената. Измерването е извършено с одобрено за употреба и валидно проверено средство за измерване. Отговорността е на собственика на автомобила, респ. на законния представител на юридическото лице-собственик, освен ако не е посочено друго лице като водач, което в случая не е сторено. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП. Превишаването на разрешената скорост с 16 км/ч (над 10 до 20 км/ч) извън населено място попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за която е предвидена глоба в размер на 50 лв. Наказанието е с абсолютно определен размер, поради което съдът не може да го индивидуализира. Предвид изложеното ЕФ е законосъобразен, издаден е в съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърден.

Съдът не намира основание да приеме случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид нарушения.

Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Ето защо и на основание чл. 63 ЗАНН, Районен съд – С.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7562893, издаден от ОД на МВР – София.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3