Решение № 15308 от 09.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15308 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ************ при участието на секретаря ******** като разгледа докладваното от ************ Гражданско дело № 20231110118829 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ******** със седалище и адрес на управление: ********, срещу Л. А. Н., ЕГН: **********, адрес: ********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1168,50 лв. – главница по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта ********** с кредитен лимит от 03.10.2007 г. за периода от 30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от 06.11.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 317,36 лв. – договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 778,63 лв. – наказателна лихва за периода от 23.09.2014 г. до 15.02.2019 г.; сумата от 369,22 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.11.2020 г.; сумата от 165,68 лв. – комисионна за управление за периода от 03.10.2007 г. до 05.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 20045748/02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.

В исковата молба се твърди, че на 03.10.2007 г. между страните бил сключен договор за издаване и използване на международна кредитна карта ********** с кредитен лимит при общи условия, по силата на който ищецът 1 предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1500 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез международна кредитна карта MasterCard Фаворит. В чл. 2 и чл. 7, изр. 2 от договора било уговорено правото на картодържателя да извършва транзакции до размера на кредитния лимит, като към размера на кредитния лимит не се добавяла наличността по разплащателната сметка. Договорът бил сключен за срок по-дълъг с 2 месеца от срока на валидност на картата, а срокът на валидност на картата бил две години, считано от последния ден на месеца на издаването й, и изтичал в 24:00ч. на последния ден от посочения на картата месец. Действието на договора се продължавало автоматично за същия срок и при същите условия, ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата, картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи или ако банката не е взела решение прекратяването на договора да настъпи с изтичането на неговия срок. Съгласно чл. 50 от общите условия, картодържателят се задължил да заплаща на банката лихви, такси и комисиони, съгласно сключения договор и общите условия, които са конкретизирани в чл. 4, чл. 11, чл. 13 и чл. 18 от договора, както и в таблицата на стр. 4 от общите условия. Размерът на ползваният кредит в рамките на разрешения кредитен лимит се олихвявал по начина, уговорен в чл. 4 от договора, а в чл. 21 от договора било уговорено правото на банката да променя лихвения процент, дължим от картодържателя, и/или стойността на всички други разходи, свързани с ползването на кредита, при обстоятелствата, посочени в чл. 21, букви „а“, „б“ и „в“ от договора, което може да доведе до промяна в размера на вноските по кредита. В рамките на срока на договора такива промени не били извършвани от банката. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от договора картодържателят се задължил най-късно в последния работен ден на текущия месец да осигури по разплащателната сметка, посочена по-горе, сума, не по-малка от минималната месечна вноска в размер на 90,00 лв. или общата сума на задълженията му до края на предходния месец, ако същата е по-малка от минималната месечна вноска, като изпълнението на това задължение е необходимо да стане до края на текущия месец. Към 14.02.2019 г. кредитът бил в просрочие от над 1600 дни и по реда на чл. 48 и чл. 22 от общите условия на картодържателя била изпратена покана с изх. № ************г. на ****** и с вх. № *********г. на **** с цел уведомяване на длъжника за прекратяване на договора и обявяването на задължението по него за предсрочно изискуемо в пълен размер съгласно чл. 9, т. 3 от договора, която се счита за надлежно връчена на 08.04.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Твърди се, че ответникът не бил погасил 75 месечни вноски, а именно от 30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., като кредитът е в просрочие от 2258 дни. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК непогасените задължения по договора били в общ размер 2799,39 лв., от които 1168,50 лв. – главница; 317,36 лв. - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 31.01.2019 г.; 778,63 лв. - наказателна лихва за периода от 23.09.2014 г. до 15.02.2019 г.; 369,22 лв. - обезщетение за забава за периоди от 2

16.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.11.2020 г. и 165,68 лв. просрочена комисионна за управление за периода от 03.10.2007 г. до 05.1 1.2020 г. За вземанията си кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 20045748/02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира съдебни разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Л. А.

Н., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на същата, с който оспорва предявените искове като неоснователни и погасени по давност, а иска за вземането за комисионна и като недопустим, поради обезсилване на заповедта за изпълнение в тази част. Твърди, че при автоматично удължаване на срока на договора се издава нова кредитна карта, но той не е получавал такава преди прекратяването на договора, считано от 31.10.2015 г., а усвояването на кредита се осъществявало чрез кредитната карта. Поддържа, че договорът е прекратен с неиздаването на кредитната карта, респ. с неполучаването й от ответника. На следващо място твърди, че не е получил посочената в исковата молба покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което счита, че такава не е настъпила. Отделно от това предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита били предвидени не в договора, а в общите условия, които били изготвени едностранно от банката и не били част от договора. Освен това исковата претениция за главница обващала 75 погасителни вноски за периода от 30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., а съглансо приложената покана чрез ***********, ищецът считал договора за прекратен от 31.10.2015 г. Оспорва представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги като нередовно и твърди, че не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. На следващо място прави възражение за нищожност на договора поради противоречие с нормите на ЗПК, както и на клаузите за възнаградителна и наказателна лихва и комисионна за управление, поради противоречието им с добрите нрави. Прави възражение, че процесните вземания са погасени по давност. Искането към съда е да прекрати производството по делото, евентуално – да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни устаовителни искове с правно основание чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от********по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление качеството му на кредитор срещу ответника Л. А. Н. в качеството му на длъжник, на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 20045748/02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, и след направено от длъжника възражение. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на иска относно вземането за сумата от 165,68 лв., представляваща комисионна за управление за периода от 03.10.2007 г. до 05.11.2020 г., тъй като с определение № 2182/20.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 637/2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-Ж състав, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта относно посоченото вземане и е обезсилен частично издадения изпълнителен лист в частта относно посоченото вземане, а не самата заповед за изпълнение.

По основателността на исковете:

За да бъдат уважени предявените установителни искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на ищеца следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за издаване и използване на международна кредитна карта ********** с кредитен лимит при общи условия от 03.10.2007 г., което съществувало през процесния период; 2) обстоятелството, че ответникът е усвоил от кредитната карта сума, равна на претендираната главница; 3) наличието на валидни клаузи в договора, предвиждащи задължение на ответника за заплащане на договорна лихва и неустойка; 4) да е налице договорно неизпълнение, за което е уговорена неустойката; 5) размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит; 6) осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че кредиторът е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 7) обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за издаване и 4 ползване на международна кредитна карта с договорен кредитен лимит. Това се установява и от ангажирания по делото договор за издаване и използване на международна кредитна карта ********** с кредитен лимит от 03.10.2007 г., който е подписан от страните по него, а именно ищеца ******** и ответника Л. А. Н.. Автентичността на подписите в договора не е оспорена от страните, поради което на основание чл. 180 ГПК съдът приема, че договорът е подписан от посочените лица и изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

По договора ищецът се е издължил да издаде на ответника международна кредитна карта ********** *, с кредитен лимит по посочена в договора разплащателна сметка в български лева от 1500,00 лв., който не трябва да бъде превишаван, като се ползва чрез издадената кредитна карта.

Договорено е, че в рамките на кредитния лимит ответникът може да извършва транзакции, използвайки устройства съгласно общите условия по договора за издаване на и използване на международна кредитна карта **********, неразделна част от договора. В т. 4 е уговорено, че ползваният кредитен лимит се олихвява по следния начин: 1) частта, формирана от плащания при търговеца, не се олихвява в рамките на гратисния период, която е до последното число на месеца, следващ месеца, в който е осчетоводена транзакцията по картата, като ползването на нов гратисен период става след погасяването на целия размер на задължението по картата, формирано до края на предходния месец; 2) в случай, че до изтичането на гратисния период ответникът не погаси задълженията с частта, формирана от плащания при търговци се олихвява с лихва от 14,75 % годишно от датата на осчетоводяване на транзакцията по картата; 3) частта, формирана от теглене на пари в брой, парични преводи, различни от плащания на търговци, такси и комисионни, се олихвяват с лихва в размер на 14,75 % годишно. В т. 9 е предвидено, че ответникът е задължен да погаси цялото задължение (главница, лихви, такси и комисионни, разноски) преди деня, в който салдото започне да се олихвява с „лихва за неразрешен овърдрафр“, преди изтичане срока за валидност на картата и незабавно при прекратяване на договорните отношения, независимо от основанията за това. В т. 11 е предявидено, че при превишаване на кредитния лимит ищецът начислява такса за превишен кредитен лимит, съгласно общите условия, като тя се дължи еднократно за един календарен месец, независимо от това колко пъти кредитният лимит е превишаван в рамките на периода. Ответникът се е задължил най-късно в последния работен ден на текущия месец да осигури по посочената в договора разплащателна сметка сума не по-малка от минималната месечна вноска в размер на 90,00 лв. или общо сума на задълженията му до края на предходния месец, ако същото е по-малко от минималната месечна вноска. В т. 21 от договора е уговорено, че ищецът има право да променя лихвения процент по договора и другите разходи, свързани с ползването на кредита, при промяна на основния лихвен процент на БНБ или промяна на някой от основните индекси EURIBOR, Леониа, Софибор или при наличието на други, не посочени в договора 5 основателни причини, като промените се обявявате незабавно във всички салони за работа с клиенти и страницата на ищеца в интернет. В договора е отразено, че неразделна част от него е искането за издавена на карта и общите условия, което са предадени на ответника при подписването на договора и са приети от него.