Определение № 1537 от 19.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1537 гр. Благоевград, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501305 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 25554/27.10.2025г., подадена от „К.“ ЕАД, ЕИК ************, чрез юрк. А. И., против Решение №792/13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№2984/2024 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по претенцията над сумата 3519лв., до пълния предявен размер от 4045,52лв.

С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявения от жалбоподателя при условията на евентуалност насрещен иск е отхвърлен за сумата над 3519 лв. до пълния предявен размер от 4045,52 лв. В обжалваните отхвърлителни части решението се определя като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се подробни доводи, че съдът неправилно е приложил материален закон при определяне размерът на чистата стойност на главницата по процесния Договор за кредит, тъй като застрахователната премия не представлява разход по кредита, а същата е част от главницата. Обосновава се тезата, че застрахователната премия представлява разход по кредита в случаите, когато сключването на договора за услуга представлява задължително условие за получаване на кредит, но не и както е в случая - сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита, а е израз на при приложението на чл.9 от ЗЗД – на договорната свобода. Поддържа се, че застрахователната премия не е включена като разход при формиране размера на ГПР по кредита, тъй като застрахователната премия не отговаря на законовите изисквания за „общ разход. При подробно развити аргументи в тази насока се иска присъждане и на сумата от 526,52 лева, представляваща част от главницата по 1 процесния Договор за кредит, тъй като жалбоподателят я е заплатил директно по сметка на застрахователя по нареждане и за сметка на кредитополучателя, по този начин последния е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Развити са подробни съображения, че в случая с включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит,кредиторът е нарушил разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ и на чл.19, ал.4 ЗПК, като по този начин като последица е настъпило изменение на договорената лихва и като цяло на ГПР по кредита. Отделно се поддържа, че клаузите, с които е уговорена дължимост на такава премия не са били индивидуално уговорени, а са част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят не е имал възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора, поради което са неравноправни. При поддържане на доводи в горната насока се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Иска се разноски.

Липсват доказателствени искания от страните.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх. 25554/27.10.2025г., подадена от „К.“ ЕАД, ЕИК ************, чрез юрк. А. И., против Решение №792/13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№2984/2024 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по претенцията над сумата 3519лв., до пълния предявен размер от 4045,52лв. - пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.01.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от подадения от въззиваемата страна отговор.

За насроченото открито съдебно заседание да се призоват - жалбоподателя „К." ЕАД, гр.София и въззиваемата страна С. Р. И..

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1537 гр. Благоевград, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501305 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 25554/27.10.2025г., подадена от „К.“ ЕАД, ЕИК ************, чрез юрк. А. И., против Решение №792/13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№2984/2024 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по претенцията над сумата 3519лв., до пълния предявен размер от 4045,52лв.

С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявения от жалбоподателя при условията на евентуалност насрещен иск е отхвърлен за сумата над 3519 лв. до пълния предявен размер от 4045,52 лв. В обжалваните отхвърлителни части решението се определя като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се подробни доводи, че съдът неправилно е приложил материален закон при определяне размерът на чистата стойност на главницата по процесния Договор за кредит, тъй като застрахователната премия не представлява разход по кредита, а същата е част от главницата. Обосновава се тезата, че застрахователната премия представлява разход по кредита в случаите, когато сключването на договора за услуга представлява задължително условие за получаване на кредит, но не и както е в случая - сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита, а е израз на при приложението на чл.9 от ЗЗД – на договорната свобода. Поддържа се, че застрахователната премия не е включена като разход при формиране размера на ГПР по кредита, тъй като застрахователната премия не отговаря на законовите изисквания за „общ разход. При подробно развити аргументи в тази насока се иска присъждане и на сумата от 526,52 лева, представляваща част от главницата по 1 процесния Договор за кредит, тъй като жалбоподателят я е заплатил директно по сметка на застрахователя по нареждане и за сметка на кредитополучателя, по този начин последния е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Развити са подробни съображения, че в случая с включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит,кредиторът е нарушил разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ и на чл.19, ал.4 ЗПК, като по този начин като последица е настъпило изменение на договорената лихва и като цяло на ГПР по кредита. Отделно се поддържа, че клаузите, с които е уговорена дължимост на такава премия не са били индивидуално уговорени, а са част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят не е имал възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора, поради което са неравноправни. При поддържане на доводи в горната насока се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Иска се разноски.

Липсват доказателствени искания от страните.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх. 25554/27.10.2025г., подадена от „К.“ ЕАД, ЕИК ************, чрез юрк. А. И., против Решение №792/13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№2984/2024 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по претенцията над сумата 3519лв., до пълния предявен размер от 4045,52лв. - пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.01.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от подадения от въззиваемата страна отговор.

За насроченото открито съдебно заседание да се призоват - жалбоподателя „К." ЕАД, гр.София и въззиваемата страна С. Р. И..

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3