Решение № 4169 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4169 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Т.ина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110109766 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на „Т.Б.“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление, ***, представлявано от изпълнителните директори И.Л.Д. и М.П.В., чрез процесуален представител юрисконсулт П.

С.-Б., против ответника М. В. С., с ЕГН: **********, от ***, с процесуален представител адв. Т. Н. от АК - София.

Ищцовата страна претендира съдът признае за установено, че ответникът й дължи сумите: просрочена главница – 9 816,31 лева; договорна лихва - 840,34 лева за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г.; наказателна лихва за забава - 185,51 лева за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г.; законна лихва върху главницата считано от 11.01.2019 г., на основание Договор за потребителски кредит № ***/2017 г., за които суми е издадена Заповед №**/***/2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № *** г., 35-ти състав на Районен съд - гр. Варна.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника е сключило Договор за потребителски кредит №***/2017 г. въз основа на който е предоставило на М. В. С. банков кредит с размер 10 000 лв., при договорна лихва в размер на 7,30% и краен срок за издължаване на кредита 10.06.2024 г., съгл. чл.3, ал.1 от договора. При забава, на която и да е вноска на главницата по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, ищцовата страна олихвявала просрочените суми с лихва, договорната лихва, увеличена с обезщетение за времето на забавата в размер на законната лихва годишно. Сумата на кредита била предоставена по разплащателна сметка на ответника на 13.06.2017 г. след което той извършвал многократни действия на разпореждане със сумата по кредита, описани подробно в исковата молба. От 11.09.2017 г. ответникът бил в неизпълнение на задълженията си за 1 редовно погасяване на дължими вноски по договорна лихва и главница, като не погасил общо 13 бр. вноски в общ размер на 2052,32 лева. Поради това, на основание чл.11, ал.1 от договора за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което на 23.05.2018 г. изпратила на ответника уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му от ЧСИ Д.С., рег. № ** с район на действие - ОС Варна, чрез залепване на уведомление на 16.09.2018 г.

Неиздължените към ищцовата страна суми, дължими от ответника били следните: просрочена главница – 9 816,31 лева; договорна лихва - 840,34 лева за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г.; наказателна лихва за забава - 185,51 лева за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г.

Предвид неизпълнението, на 09.01.2019 г. ищцовото дружество подало пред Районен съд Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги. Със заявлението било направено и искане за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр. дело № *** г., 35 състав на Районен съд - Варна, по което били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от ***/2019 г. и Изпълнителен лист от ***/2019 г. На 02.05.2019 г. била подадена молба за образуване на изпълнително производство срещу ответника, въз основа на която било образувано изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ Х.Г. с рег. №*** по КЧСИ.

Ищцовата страна твърди, че в случая не е налице изтекла погасителна давност за вземанията спрямо ответника, тъй като: с молбата за образуване на ИД от 02.05.2019 г. при ЧСИ Х.Г., рег. № ** на КЧСИ е поискан опис на движими вещи; с поканата за доброволно изпълнение № ***/2019 г. е пристъпено към принудително изпълнение чрез насрочване на опис на движими вещи; с молба с вх. № ***/2020 г. е изискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; със запорно съобщение от изх. № **/2020 г., получено в „Т.Б." АД на 29.10.2020 г. е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжника при „Т.Б.“ АД: с молба с вх. № ***/023 г. е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение/обезщетение, запор и възбрана. На 01.12.2023 г. ЧСИ постановил перемпция на ИД №*** г. на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. На 13.02.2024 г. с молба за образуване на ИД било образувано ново изпълнително дело под №208/13.02.2024 г. по описа на ЧСИ Г.П.Г., рег. №*** на КЧСИ, с район на действие - ОС С., където също било поискано извършването на ред изпълнителни действия.

Предвид изложените в молбата обстоятелства ищецът моли съда да уважи предявените искове, като присъди на ищцовото дружество и направените по делото разноски в настоящото и в заповедното производство.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва исковите претенции. Твърди, че между страните не е бил сключван договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност твърди, че сключеният договор е нищожен, поради противоречието му със закона. Твърди, че е нарушена конкретно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и изцяло на чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски 2 кредит. Не било спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за размер на шрифта не по-малък от 12. Не бил посочен и срокът на договора, съгласно чл.11, ал.1, т.6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите. Твърди, че договорът съдържал единствено схема на погасяване, която не представлявала погасителен план по смисъла на материалния закон. При липса на погасителен план, договорът за потребителски кредит също бил недействителен. Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 9а ЗПК за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Нарушена била и императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. В договора, както и в погасителния план не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва и колко главница.

Клаузите, с които били предвидени плащания по договора на неустойка и на такса били нееквивалентни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, и като такива били нищожни по смисъла и на чл.146 от същия закон. Договорът бил нарушение също и на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК. Той не съдържал клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсвал ред за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване.

Излагайки тези съображения ответникът твърди, че съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7 - т.12, т.20 от ЗПК, чл.12, ал.1, т.7 - т.9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Също така сочи, че е налице и пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база. С включване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в ГПР, същият нараствал над определения в чл.19, ал.4 от ЗПК лимит. Също така ответникът оспорва, че е получил сумата на главницата в пълния твърдян размер, както и че е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията, претендирани срещу него. Твърди, че не е получил уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Оспорва и размера на начисления лихвен процент. Сочи, че с договора били рефинансирани лихви. Сочи също, че претендираните вземания са погасени по давност.

Предвид изложените твърдения в отговора ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени разноските по делото.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит №***/2017 г., с който ищцовата страна е предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата от 10 000 лв., която последният се задължил да върне на 84 3 анюитетни месечни вноски, дължими на десето число от съответния месец, считано от 10.07.2017 г. до 10.06.2024 г. Страните са договорили лихва по кредита в размер на 7,30%, при уговорката, че общо договореният лихвен процент може да се променя съответно при промяна на базовия лихвен процент, съгласно методика, посочена в чл.4 от договора, за която промяна банката е поела задължение да уведоми кредитополучателя. Общата дължима сума по договора е изчислена на 12 795, 24 лв. В чл.4, ал.7 от договора е посочен годишен процент на разходите от 7,8842%, като е посочено, че е изчислен при следното допускане: договорът е валиден за срока, за който е сключен и кредитополучателят погасява задълженията си в съответствие с условията и сроковете на договора. Към договора е изготвен погасителен план от 13.06.2017 г., в който са посочени падежът на всяка вноска и конкретните суми представляващи главница и лихви. На същата дата ответникът е сключил с банката и договор за разплащателна сметка и издаване и обслужване на международна дебитна карта.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че на 13.06.2017 г. по сметката на ответника в „Т.Б.“ АД е постъпила сумата от 10 000 лв., и съгласно банковите извлечения на дружеството сумата е отразена като усвоена по договора за кредит, сключен с ответника. На същата дата от сметката на ответника, по която е постъпила договорната сума, е извършено плащане на 100 лв. – такса за разглеждане на кредит; застрахователна премия по договора за кредит от 76, 70 лв. и са изтеглени касово 1176 лв. На 29.06.2017 г. са извършени тегления от АТМ в размер на 200 лв. и плащания към ПОС-терминал в размер на 1790 лв. На 10.07.2017 г. е извършено погасяване на лихва по кредита от 9, 37 лв.

От заключението на експертизата се установява също така, че ответникът е извършил погасявания по кредита на 10.07.2017 г., когато е заплатил 91,57 лв. главница и 54,75 лв. лихва; и на 26.09.2017 г., когато заплатил вноска от 150 лв., с която били погасени главница от 92,12 лв. и частично лихва от 60, 28. Не са били извършвани други погасителни вноски по кредита. Общата стойност на погасената главница е била от 183, 69 лв., като непогасена е останала главница от 9816, 31 лв. Погасената лихва е в размер на 118, 16 лв., а непогасената лихва по договора е от 2677, 08 лв. Начислени са били лихви за просрочие за периода 21.08.2017 г. до 09.01.2019 г. в размер на 185, 51 лв. Изчислена е законната лихва за непогасено задължение за периода от 11.01.2019 г. до 10.06.2024 г. в размер на 5787,55 лв.

Експертизата е установила също, че не са налице суми, които представляват рефинансирани лихви.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че през месец май 2018 г. ищцовата страна е изпратила до ответника уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради просрочие на 13 месечни вноски по кредита. Уведомлението е било връчено на ответника чрез ЧСИ Д.С., рег. №**, с район на действие ОС – Варна, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 11.01.2019 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което в РС – Варна е образувано ч.гр.д. №*** г. По това дело е издадена заповед за 4 изпълнение на парично задължение №* ***/2019 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовата страна сумата от 9816,31 лева - просрочена главница по Договор за потребителски кредит № ***/2017 г., сумата от 840,34 лева - договорна лихва за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г., сумата от 185,51 лева - наказателна лихва за забава за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г., сумата от 60.00 лева - такса за връчване на уведомление чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.1.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 417, т.