Решение № 3626 от 18.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3626 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100508422 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Д.

Б. срещу Решение 2332/22.03.2022г.г., постановено по гр. д. № 25679/2021г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „Агенция за к. на п.з.“АД с ЕИК **** (универсален правоприемник по чл. 264“з“ от ТЗ на „Агенция за к. на п.з.“ООД с ЕИК ****, преобразувано чрез промяна на правната форма) като цесионер срещу Д. Б. С. искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на главница от 1000,00 лева, възнаградителна лихва от 35,31 лева за периода 22.09.2018г.-20.05.2019г. и мораторна лихва от 68,26 лева за периода 21.05.2019г.- 25.09.2020г. по договор за паричен заем „Вива кредит план“ с номер 5463599/23.08.2018г., сключен между Д. С. и трето за делото лице „Вива кредит“ООД), по който договор вземанията били прехвърлени на ищеца..

В жалбата са изложени оплаквания за невалидност на договора, който не бил породил задължения за страните. Не било изяснено за кой договор става въпрос и какви били отношения между страните. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и 1 допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението на СРС за частично неправилно по следните съображения:

Предявен е иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 9 ЗПК, чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът е твърди, че е цесионер на вземане по приложения договор за потребителски кредит, за който твърди да е сключен между ответника и трето за делото лице цедент („Вива кредит“ООД-понастоящем заличено от ТР).

В отговор на иска ответницата-жалбоподател не е оспорила приложения договор, а е оспорила да има правоотношения с ищеца и оспорила цесията.

При липса на оспорване следва да се приеме, че тя е подписала договора с третото за делото лице и е получила заемната сума реално, доколкото в договора е посочено, че той има силата на разписка, а отделно е подписан от ответницата и неоспорен разходен касов ордер за получена от нея сума в размер на 1000,00 лева.

Във въззивната жалба са направени вече различни (по правната им квалификация) оплаквания от поддържаните в отговора възражения, а именно, че самият договор не е правно валиден. Това по същество е възражение за нищожност на договора. Доколкото съгласно ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС са изяснени хипотезите в които съдът вкл. въззивният дължи проверка за нищожност на договор или негови клаузи, то и настоящият състав следва да провери служебно дали договора не е нищожен поради липса на форма, противоречие с императивни материални, норми, правна невъзможност на предмета му, нищожност поради неравноправни клаузи по ЗЗП и противоречие с добрите нрави. Друг основания за нищожност въззивния съд не може да разглежда без заявени в срока по чл. 131 ГПК оплаквания в такава насока.

В конкретния случай СГС намира, че договора е нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. с ал. 4, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК.

В него е записано ГПР от 49,47 %. В същото време общият размер на всички плащания е посочен в чл.2, т. 7 от договора, като 1599.75 лева и изрично е записано, че същият е сборът от размера на заемната сума и общите разходи по кредита. Според чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР съставлява общите разходи по кредита (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона) изразени като годишен процент от предоставената сума и не може да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за забава (ал. 4), която към деня на процесния договор е 10 % годишно. При предоставена сума от 1000,00 лева и вписан ГПР от 49,47 % , то в случая общите разходи на потребителя (ГПР) в абсолютна сума 2 за една година не биха могли да надхвърлят 494,70 лева (49,47 % от заетата сума), а общата сума на всички плащания („обща сума дължима от потребителя по терминологията на §1, т. 2 от ДР) по договора не би могла да надхвърля 1494,70 лева за годишен период. В договора за по-малък период от девет месеца е вписана обща сума на всички плащания от 1599,75 лева с включена такса за експресно разглеждане (424,44 лева). Сумата от 599,75 лева (която е общите разходи по кредита) отнесена към заемната сума от 1000,00 лева представлява 59,98 %, а не 49,47 както е записано в договора. Ясно става, че таксата за експресно разглеждане не е била включена в ГПР щом заедно с нея общата сума на всички дължимите плащания, която е сбор от предоставената сума и общите разходи, надхвърля 1494,70 лева, а е трябвало да се включи, защото е пряко свързана с договора и дори е предвидено да се събира като част от вноските. Видно е, че действителния ГПР не е този посочен в договора, а това е равносилно на липса на ГПР и оттам е основание за нищожност на договора поради липса на реквизит изискуем от чл. 11, ал. 1, т. 10 (в този смисъл е и Решение на СЕС по дело C-714/2022г.-задължително за българските съдилища).

В случай на недействителност на договора за потребителски кредит се дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи (чл. 23 ЗПК).

С оглед горното исковете за възнаградителна и мораторна лихва се явяват изцяло неоснователни и неправилно са уважени (по отношение възнаградителната лихва – частично) и решението в тези му части следва да се отмени.

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски. Въззивницата не е искала такива. Въззиваемото дружество претендира юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че то следва да се определи в размер на 100,00 лева и от него да се присъди част съответна на отхвърлената част от жалбата, която е 91 % или сумата от 91,00 лева.

При уважени с крайното решение по спора 80 % от предявените искове на ищеца за първа инстанция и заповедното дело се дължат разноски от 502,53 лева. Решението в частта му по разноските с която са присъдени разноски над тази сума следва да се отмени.

В останалата част за уважаване на иска за главница решението следва да се потвърди.

В отхвърлителната му част като необжалвано е влязло в сила.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 2332/22.03.2022г.г., постановено по гр. д. № 25679/2021г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, в частта с която са уважени, предявените 3 от „Агенция за к. на п.з.“ООД с ЕИК **** в качеството му на цесионер и с универсален правоприемник по чл. 264“з“ от ТЗ (преобразуване чрез промяна на правната форма) на „Агенция за к. на п.з.“АД с ЕИК **** срещу Д. Б. С. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, м. **** искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на възнаградителна лихва от 35,31 лева за периода 22.09.2018г.20.05.2019г. и мораторна лихва от 68,26 лева за периода 21.05.2019г.- 25.09.2020г. по договор за паричен заем „Вива кредит план“ с номер 5463599/23.08.2018г., сключен между Д. Б. С. и трето за делото лице „Вива кредит“ООД), по който договор вземанията били прехвърлени на „Агенция за к. на п.з.“АД КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за посочените суми и периоди.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО и в частта му по разноските с която в полза на„Агенция за к. на п.з.“ООД с ЕИК **** с правоприемник по чл. 264“з“ от ТЗ (преобразуване чрез промяна на правната форма) „Агенция за к. на п.з.“АД с ЕИК **** са присъдени разноски за заповедното и първоинстанционното дело над размера от 502,53 лева.

Осъжда Д. Б. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за к. на п.з.“АД с ЕИК **** (правоприемник на „Агенция за к. на п.з.“ООД с ЕИК ****) 91,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението останалата му обжалвана част - по иска за главница.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4