Решение № 260147 от 18.02.2021, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1309/2020
- Вид
- Решение № 260147
- Подписан
- 18.02.2021
- В сила
- 20.03.2021
- Състав
- ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ВЕЛИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- параграф 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260147 гр. Русе, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 19 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1309 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД твърди, че на 15.02.2017 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като кредитор и ответника Д.Г.Д. като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 495978. Съгласно договора, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 700 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който бил усвоен чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCardCard/Visa, като кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно този договор, ако кредитополучателят извършвал транзакции, които надвишавали размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите по тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит.
Заедно с подписване на договора кредитополучателя получил кредитна карта с № 495978, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на картата. Срокът на договора бил две години, фиксирания годишен лихвен процент по заема бил 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се начислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец бил с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема бил 45,9 %, обща сума, дължима от кредитополучателя била сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, което представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране в случай, че такива били начислени през текущия месец до всяко 2-ро число на месеца. Кредитополучателят усвоил заемни суми за периода от 17.02.2017 г. до 24.07.2017 г. или в общ размер на 2997,53 лв. Поради забава при заплащането на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 103,27 лв., за периода от 18.02.2017 г. до 06.09.2017 г. В случай, че кредитополучателят не заплатил текущото си задължение на падежа страните се договорили кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай при забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължал на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която включвала в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец на текущото задължение. На посоченото основание на кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 176,60 лв., за периода от 07.03.2017 г. до 06.09.2017 г.
Кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужела за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, поради което на кредитополучателя била начислена такса разходи за събиране в размер на 120 лв. за периода от 06.09.2017 г. до 06.05.2018 г. Тъй като кредитополучателят не заплатял 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като страните по договора се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпвала автоматично с изпълнение на тези условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 06.11.2017 г., като считано от тази дата ответникът дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На длъжникът била начислена лихва за забава в размер на 247,29 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г. Подписвайки договора кредитополучателят се бил съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост, дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на служител по извънсъдебно събиране на задълженията. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Била погасена сума в размер на 2472 лв., с която били погасени: такса разходи за събиране – 40 лв., неустойка – 68,42 лв. договорна лихва – 62,64 лв. и главница – 2300,94 лв.
На 11.04.2018 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД, и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта" № 495978 от 15.02.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и ответника било прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително е всички лихви.
На 03.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на който вземането, произтичащо от сключения между ответника и „Аксес Файнанс" ООД договор за кредит „Бяла карта" № 495978 от 15.02.2017 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
До ответника било изпратено Уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-АФ/495978 от 10.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-АФ/495978 от 10.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената на 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД и ищеца. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника,като не били върнати обратните разписки с резултат от уведомяването.
На 13.02.2020 г. отново до ответника били изпратени уведомителни писма с изх. № ЛД- С-АКПЗ-АФ/495978 от 13.02.2020 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД в качеството му на преупълномощен за станалата продажба на вземания въз основа на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх. № УПЦ- С-АКПЗ-АФ/495978 от 13.02.2020 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез ищеца за извършената на 03.05.2019 г. втора цесия, като длъжникът отказал да получи пратката.
Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си на 10.12.2019 г. било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 7461/2019 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с което било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите:
696,59 лева – главница; 40,63 лева – договорна лихва за периода от 19.07.2017 г. до 06.09.2017 г.; 108,18 лева – неустойка за периода от 06.08.2017 г. до 06.09.2017 г.; 80,00 лева – такса разходи за събиране за периода от 06.08.2017 г. до 06.05.2018 г.; 120,00 – такса разходи за дейност на служител; 247,29 лева – обезщетение за забава за периода от 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г. и законна лихва, считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75,85 лева – разноски по делото. Ответникът бил призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което предявили настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 696,59 лева – главница по договор за кредит; 40,63 лева – договорна лихва за периода от 19.07.2017 г. до 06.09.2017 г.; 108,18 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 06.08.2017 г. до 06.09.2017 г.; 80,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението от 06.08.2017 г. до 06.05.2018 г.; 120,00 лева – такса разходи за дейност на служител; 247,29 лева – обезщетение за забава за периода от 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Д.Г.Д., чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2019 г. по гр. д. № 7461/2019 г. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника Д.Г.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата от 696.59 лв. – главница, 40.63лв.– договорна лихва за периода от 19.07.2017г. до 06.09.2017г., 108.18лв. – неустойка за периода от 06.08.2017г. до 06.09.2017г., 80.00лв. – такса разходи за събиране за периода от 06.08.2017г. до 06.05.2018г., 120.00
– такса разходи за дейност на служител, 247.29лв.
– обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 10.12.2019г., ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 25.85лв.
- държавна такса и 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно, че на 15.02.2017 г. между Аксес Файнанс" ООД и ответника бил сключен Договор за кредит „Бяла карта” с № 404095, с който кредиторът се задължил да представи на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700 лева под формата на разрешен кредитен лимит, под формата на разрешен кредитен лимит, който бил усвоен чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCardCard/Visa, като кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Съгласно този договор, ако кредитополучателят извършвал транзакции, които надвишавали размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите по тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора кредитополучателя получил кредитна карта с № 495978, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на картата. Срокът на договора бил две години, фиксирания годишен лихвен процент по заема бил 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се начислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец бил с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема бил 45,9 %, обща сума, дължима от кредитополучателя била сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, което представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране в случай, че такива били начислени през текущия месец до всяко 2-ро число на месеца. В случай, че кредитополучателят не заплатил текущото си задължение на падежа страните се договорили кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай при забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължал на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която включвала в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец на текущото задължение. Кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужела за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите.