Решение № 324 от 25.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20243100502235 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 75797/24.09.2024г.

/вх. No на ВРС/, подадена от В. М. М.,, ЕГН **********, с адрес: ****, срещу решение № 3081/13.08.2024г., постановено по гр.д.№ 10115/2023г. по описа на ВРС, с което е признато за установено между страните, че жалбоподателят дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 1046,93лв. /хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ – главница представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за периода от 01.12.2022г.-31.03.2023г. за обект с абонатен № ******* и клиентски № **********, за обект в гр. Долни Чифлик, ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното плащане на главницата, сумата в размер на 16,79лв. (шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки) – лихва за забава за периода от 24.01.2023г.-31.03.2023г., за 1 които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6026/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита, че ищецът не е провел главно и пълно доказване на твърдението си, че заявената, договорена и предоставена мощност в процесния период е била 312 кВт.След като съоръженията били демонтирани, то достъп не би могъл да бъде осигурен по което и да е време.

Демонтажът на съоръженията било действие, което могат да извършат само служители на ЕРП, което недвусмислено сочело, че дружеството само било прекъснало тази възможност на абоната, но неоснователно продължавало да иска заплащане на цена за достъп по мощност, която не била действително заявена и предоставената в обекта. Оспорва изводите на ВРС. Пояснява, че оспорва размера на посочената от ищеца предоставена мощност, а не обстоятелството, че е бил потребител на ел.енергия до момента на разединяване на обекта от РОС. В предходни дела и в настоящото дело вещи лица били обосновали убедително и точно защо считат, че предоставената мощност не можело да е повече от 50/60 или 86 кВт /в различните експертизи/, което не било взето предвид от нито един от разглеждащите споровете състави. Вещото лице било посочило максималните мощности, които могат да понесат съответните съоръжения, а именно - трафомашина, собственост на потребителя - 86 кВт и разпределителната уредба средно напрежение в трафопоста, собственост и отговорност на Енерго-про /стр.5 от експертизата - 286 кВт/, както и мощността, която би могла да премине безразрушително през токовите измервателни трансформатори, собственост на дружеството, които вече не са на място/стр. 8/, но не и действително предоставената мощност в обекта, която както било видно от експертизата не можело да бъде повече от 86 кВт. От експертизата се установявало още, че ищецът бил изчислил твърдяната от него „предоставена мощност" в обекта по максималната мощност, която би понесло неговото присъединително съоръжение, което противоречало на логиката на правилата за присъединяване и наредбата. Дори и в този случай, вещото лице сочело понисък размер на безразрушителната мощност - 298, а не 312 кВт. Позовава се на процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд. Сочи, че още с отговора на исковата молба е навел твърдения, че с писмено изявление е 2 поискал намаляване на осигурената мощност. За установяване на твърдението бил направил искане по чл.192 ГПК за снабдяване с документи от „Електроразпределение Север" АД, като дружеството било предоставило документи, от които нямало данни за такова заявено намаляване. В нарушение на производствените правила, съдът приел, че е настъпила преклузия за повторно искане по чл. 192 ГПК вр. чл. 87 от ГПК, въпреки твърденията на жалбоподателя за укриване на документи и представено косвено доказателство за съществуването на такова заявление, направени след като ЕРП-Север не е посочило документи и след като вещото лице не е успяло да се снабди с такава инфармация от ЕРП-Север. Съдът не допуснаl и не изискал по чл. 87 вр. чл. 192 ал.З от ГПК липсващите в преписката, представена от ЕРП, документи. Вместо това, съдът приел, че „и целените да бъдат доказани чрез него факти не са установени", поради настъпила според него преклузия.

В с.з. при изслушване на допълнителната експертиза, жалбоподателят представил косвено доказателство за наличие на такъв документ, а именно:

Писмо изх. № 5579304/22.02.2021 год. от ЕРП-Север, с което бил уведомен предходният собственик на имота ПК С. К. чрез представляващия го В. М. М.

- ответника, за подадено от него искане за намаляване на предоставената в обекта мощност - 10 кВт и 30 кВт за месеците юли и август. Уточнил пред съда, че това заявление било подадено заедно с това за смяна на титуляра и било с вх. № 5579304/05.11.2020 год. Така се установило, че третото лице не е представило всички относими към заявената и предоставена мощност в обекта документи, които се намират у него. Излага, че по делото не се представили документи за предходни собственици, установяващи заявена мощност в обекта или договорена такава. След приключване на делото пред първата инстанция, жалбоподателят получил нова фактура № 0355012367/12.09.2024г. за предоставени в обекта с кл. № ********** (процесния обект) мрежови услуги за месец август 2024 година, от която било видно, че вместо 268, 22 лева с ДДС за месеците с 31 дни, както е било до сега, била начислена сумата от 54,25 лева с ДДС или, изчислено по цената на КЕВР към относимия период за 50 кВт, а не за 312 кВт. Жалбоподателят не бил подавал никакви заявления в този смисъл и не ставало ясно как от 312 кВт. започнали да му начисляват 50 кВт. След приключване на делото в първа инстанция, жалбоподателят подал и Жалба до КЕВР за укриването на документи и злоупотреба с монополно положение във връзка с начисляваните 3 му стойности за 312 кВт на ден за процесния обект. В отговор на жалбата, Енерго -про Продажби АД посочили, че нямат касателство към определянето на мощността, но че при тях се намирал Договор с М. от 06.11.2020г. Твърди, че не бил уведомен за такъв договор и не бил представен по делата.

Обобщава, че установено било, че през процесния период в обекта нямало никакво потребление. Обектът бил разединен от електрическата мрежа на доставчика на ел.енергия на 22.02.2022 година, а и преди това, видно от представения от самия ищец протокол, т.к. сградата била негодна за нуждите, за които била закупена, дори била разрушена. Ответникът преустановил дейност в обекта и не ползвал ел. енергия, както и каквито и да било услуги на електроразпределителни предприятия и доставчици на ел.енергия, което се признавало и от самия ищец. Дори и да приеме, че потребителят бил задължен да заплаща мрежова услуга върху предоставената му мощност, такава не била установена по делото и не можело да бъде опредЕ. цената на услугата достъп до ел. мрежа. Отправя доказателствени искания и моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенцията й, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно. По делото нямало спор, че процесният обект бил присъединен към електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност от 312,00 кВтч. След като било безспорно, че ответникът е бил абонат на дружеството, за него възниквало и задължението по заплащане на потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги. В чл. 91, ал.1 вр.чл.92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ било предвидено, че продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят- краен клиент. Сочи, че в случая, ответникът не е навел твърдения, респ. ангажирал доказателства да е сключил за процесния обект договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, при което в срок до 30.06.2021г. тази доставка се осъществявала от доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен типов договор.

Чл.29 от ПТЕЕ /ДВ бр.40 /2020г., в сила от 05.05.2020г. предвиждал,, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху 4 фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т.1, 2 и т.З по утвърдените от комисията цени, като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени цени за достъп, за пренос, за други мрежови услуги, които заплащат на независимия преносен оператор. Цената за достъп и/или за пренос през електроразпределителната мрежа за процесния период била опредЕ. по т.7.3.2. от решение на КЕВР No Ц – 29 /01.07.2020г. и тя била в размер на 0,2053 лв./кВтч. През процесния период ответникът бил присъединен към електроразпределенителната мрежа, следователно на основание чл. 29 ПТЕЕ, същият дължал заплащане на мрежовата услуга „достъп", след като за процесния период нямало данни електрозахранването да е било преустановено, респ. СТИ да е демонтирано. Съгласно нормативната уредба и Решенията на КЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формирала на база на предоставената и заявената от клиента мощност при небитови клиенти и не зависела от консумацията на електроенергия в обекта на клиента. При предоставена техническа възможност за потребяване на електрическа енергия било реално възможно да се ползва договорената мощност, което правел възможен и достъпът до електроразпределителната мрежа, поради което и цената за мрежова услуга „достъп" била дължима.

Ответникът не бил предприел действия и не бил подавал заявления за намаляване на първоначално заявената от него мощност от 312,00 кВт.

Твърдения и доказателства в тази насока не били събрани в хода на производството по делото. Позовава се на решение No 391/28.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 136/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, с което било потвърдено Решение № 3262/31.10.2022 год. по гр. дело № 16485/2021 год. по описа на PC-Варна, с което със сила на пресъдено нещо били разрешени всички наведени и в настоящия спор правни и фактически твърдения относно съществуването на спорното право и същите не следвало да бъдат пререшавани по различен начин. Съдът бил приел, че за процесния период собственият на ответника имот - обект на потребление бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т. е. същият имал правото да я използва при предоставената до обекта мощност и на осн. чл. 29, ал. 1-3, 5 вр, с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, ответникът в качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължал на „Енерго - Про Продажби" АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа". Моли решението да бъде потвърдено и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С определение No 5135/ 21.11.2024г. въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 31562 / 09.12.2024г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията и е приложил писмените доказателства, които съдът е указал на страната да представи. Сочи, че сумата, която се претендира за плащане по фактура No 0334048630 / 14.03.2023г. е в размер на 242,47 лв. Периодът, за който се претендира сумата от 16,79 лв., представляваща дължимата лихва за забава е от 24.01.2023г. до 31.03.2023г., като се сочи начин на изчисляване.