Решение № 21498 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21498 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110121160 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С..........., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни директори, срещу Ж. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1350,59 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр.С............, с присъединен абонатен номер № *****, за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 221,80 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 07.10.2024 г., сумата от 19,77 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 5,21 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 07.10.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65845/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр.С............, с присъединен абонатен номер № *****, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 65845/2024 г. по описа на СРС, 168-и състав. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът оспорва пасивната си процесуалноправна легитимация, твърдейки, че не е собственик или ползвател на имота за процесния период, тъй като макар да има запазено пожизнено право на ползване, няма данни същото да е съществувало през този период. Оспорва наличието на договорна връзка с ищеца. Твърди, че договорът за дялово разпределение с „Б. Б.“ ООД е с изтекъл срок и не е обвързана с договор с „Д.“ ООД. Оспорва издаваните от ищеца съобщения към фактури като негодни доказателствени средства и твърди, че ДДС е неправилно начислен (20% вместо 9%). Изтъква липса на доставена ТЕ, определена по качество и количество, и нищожност на евентуален договор поради липса на предмет. Позовава се на отменена методика за изчисляване на отдадената ТЕ от сградна инсталация за част от процесния период. Оспорва изравнителните сметки, тъй като не са изготвени на база реален отчет. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 65845/2024 г. по описа на СРС, 168-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ в претендирания размер и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Във връзка с възражението за давност на ищеца е указано да докаже, ако твърди да са настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

2

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството потребител зависи от установяването на две групи факти или че ответникът е собственик, респ. – вещен ползвател на топлоснабдения имот, или че същият е сключил договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том I, рег. № 7672, дело № 146/2017 г., видно от който на 23.05.2017 г. ответникът Ж. Д. Я. З. Д. Б. са дарили собствения си недвижим имот – Апартамент № 24, находящ се в гр. С......., на Д.

В. Я., като ответникът е запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарения имот.

Следователно по делото безспорно се установи качеството вещен ползвател на ответника касателно процесния недвижим имот. Ето защо съдът намира, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, като ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период.

На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно задълбочено се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г.

Ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол съгласно нормативните документи; отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания. Дяловото разпределение, извършено от „Д.“ ООД за ЕС е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Общата сумата за ТЕ, начислена от ищеца във фактури за прогнозно потребление, е 1911,36 лв., а изравнителната сума за процесния период е 31,24 лв. за доплащане.

Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на ответника, абонатен № ***** са в съответствие с изискванията на действащите наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно задълбочено се установява се установява, че за процесния абонатен № ***** има извършени плащания в общ размер от 1424,02 лв., която сума не е част от исковите претенции. Останала е непогасена сума общо в размер на 1597,37 лв., представляваща сбор от главница за топлинна енергия – 1350,59 лв., такса за дялово разпределение – 19,77 лв., мораторна лихва върху главницата за ТЕ – 221,80 лв., и мораторна лихва за забава върху главницата за ДР – 5,21 лв. За изчисляване размера на лихвите са взети предив датата и размера на извършените погасявания поотделно, както и остатъчното задължение съобразно платената/ прихваната сума до 07.10.2024 г.

В случая се претендира сума в размер на 1350,59 лв. главница за доставена топлинна енергия която се установява че не е заплатена Ето защо искът за главницата за доставена топлинна енергия се явява основателен.

По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.

Съгласно чл. 36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а 3 съгласно ал. 2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.