Решение № 338 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100513256 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12249/04.11.2022г. по гр.д. № 5722 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 43-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 21067/07.02.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* срещу Е. И. З., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Е. И. З., ЕГН ********** дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на 222,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.05.2021г.

,до изплащането й, представляващи 1/8 от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 72 в гр. София, ж.к. „******* , ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г; сумата от 36,98лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 270,15лв за периода от 14.09.2018г. до 13.05.2021г.; сумата от 8,87лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението

26.05.2021г. ,до изплащането й, представляващи 1/8 от стойността на дяловото разпределение на енергията за периода от 1

01.04.2018г. до 30.04.2020г , както и сумата от 1,63лв. представляващи лихва за забава на плащането на възнаграждението за дяловото разпределение на енергията за периода от 31.05.2018г. до 13.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 29528/2021г. на Софийски районен съд.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 256267/22.11.2022г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че нямало задължение да установява, че за процесния период задължението на ответника е обусловено от наследствено правоприемство, а не от облигационна връзка.

За ангажиране на отговорността на ответника имало основание като ползвател на имота през периода и като наследник на И.М.И., също ползвател на имота.

Отговорността й в случая следвало да се ангажира като наследник на И..

Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете Е. И. З., ЕГН ********** е оспорил жалбата чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Посочила е, че съображенията по жалбата не кореспондират със събраните по делото доказателства. Не се установило през периода да е клиент на топлинна енергия. Праводателят й бил починал на 21.11.2018г., поради което и облигационно правоотношение за периода между страните не съществувало. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на въззивника – МХ Е.” ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

21067/07.02.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* срещу Е. И. З., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Е. И. З., ЕГН ********** дължи н а Топлофикация 2

София”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на 222,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.05.2021г. , до изплащането й, представляващи 1/8 от стойността на потребената топлинна енергия в апартамент № 72 в гр. София, ж.к. „******* , ******* за периода от

01.05.2017г. до 30.04.2020г; сумата от 36,98лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 270,15лв за периода от 14.09.2018г. до 13.05.2021г.; сумата от 8,87лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.05.2021г. , до изплащането й, представляващи 1/8 от стойността на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020г , както и сумата от 1,63лв. представляващи лихва за забава на плащането на възнаграждението за дяловото разпределение на енергията за периода от 31.05.2018г. до 13.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 29528/2021г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, ч е ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, ползвала топлинна енергия в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднала в забава на плащането им, дължала и цена на дяловото разпределение за същата, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, изпаднали в забава на плащането на сумите.

Претендирало е разноски.

Ответникът Е. И. З., ЕГН ********** е оспорил исковете чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Посочила е, че не била в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Не бил представен договор между страните, договорът за монтиране на измервателни уреди бил сключен от лица, които нямали пълномощия за същото. Задълженията били погасени по давност, не били издавани фактури на нейно име, не била доказана автентичността на договора с топлинния счетоводител, не била уведомена за задълженията. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – МХ Е.” ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

С определение от 20.07.2022г. районния съд е изготвил проекто-доклад по делото като е указал на ищеца че негова е доказателствената тежест да установи, че ответникът има качество на клиент на топлинна енергия в имота за периода и че до този момент не е посочил доказателства за тези си 3 твърдения, страните не са възразили срещу доклада, този доклад е обявен за окончателен в първото о.с.з. по делото с определение от 27.09.2022г.

В първото о.с.з. ищецът за доказване на твърденията си че ответникът е потребител на топлинна енергия е посочил, че иска да се уважи направеното искане за изискване от СО на договора за продажба на имота от 1992г. с купувачи В. И. и И. И..

По делото е приложено заповедно дело № 29528/2021г. по описа на СРС, , съгласно което по заявление вх.№ 6835/26.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение , с която районният съд е разпоредил П. И. М. с квота от 1/8; В.

М. И. с квота от 5/8; В. И. М. с квота от 1/8 и Е. И. З. с квота от 1/8 да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на 1781,28лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.05.2021г. ,до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 72 в гр. София, ж.к. „******* , ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г; сумата от 295,85лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 270,15лв за периода от 14.09.2018г. до 13.05.2021г.; сумата от 71,02лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.05.2021г. ,до изплащането й, представляващи 1/8 от стойността на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020г , както и сумата от 13,10лв. представляващи лихва за забава на плащането на възнаграждението за дяловото разпределение на енергията за периода от 31.05.2018г. до 13.05.2021г., както и съдебни разноски от 93,23лв. , за така издадена заповед длъжникът Е. З. е уведомена чрез залепване на уведомление, на 06.01.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Е. З. и на 07.02.2022г. е представил такива.

По делото е приет протоколи от 30.05.2002г., договор от 30.08.2002г. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******* са избрали и възложили на МХ Е.”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата, като потребител за ап. 72 е записан И. Мих.И..

Прието е писмо от СО, район Слатина, съгласно който ап. № *******, ж.к.

******* е продаден на 03.06.1972г. от СО на И.М.И. и на В. М. И..

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, съгласно 4 което И.М.И. е починал на 21.11.2018г. и е оставил за наследници съпругата си В. И., децата си Е. И. З. , В. И. М., П. И. М..

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са по прогнозни суми и дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

Приет е договор от 03.06.1992г. носещ подпис за страните по него, съгласно който на 03.06.1992г. И.М.И. и на В. М. И. са закупили по реда на Наредбата за продажба на държавни имоти апартамент № 72 гр. София, ж.к.

*******

Приети са изготвени от третото лице помагач изравнителни сметки, протоколи за отчет на уредите, съгласно които за имота за процесиня период партида е на името на И.М.И. , уредите са отчетени реално на 14.05.2018г. , на 26.04.2019г. за което е положен подпис за потребителя, на 03.07.2020г., и е установено потребление с четири отоплителни тела, че има водомер. Реално потребление е както следва: за период май 2017-април 2018г. 707,59лв; за периода от май 2018г. до април 2019г. - 412,52лв; за периода май 2019г. – април 2020г. – 653,75лв. За първите два отчетни периода начисленията по фактури били по-големи от потребеното.

Приети са извлечения от сметки на ищеца съгласно които за дялово разпределение за периода ноември 2018-2020г са начислявани по 2,86лв. месечно за целия имот.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално 5 потребена топлинна енергия в имота е на стойност от 1773,89лв. Посочило е, че обем на имота по акт за разпределение на кубатура е 203 куб.м., отоплението на стълбището и общите части във вх. Г било изключено през процесния период. В ап. № 72 имало щранг лира, 4 бр. отоплителни тела с монтирани измервателни уреди, като потреблението на енергия за битово горещо водосналбдяване се определяло по показанията на водомер в имота, отчети на уреди били извършени реално. Посочило е, че показанията на общия топломер били снемани ежемесечно, отчислявани били технологични загуби По фактури сумите за първите два отчетни периода били по-големи от реално потребеното.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило погасяване чрез плащане на сумите от 1852,30лв. главници, които по абонатния номер били начислени за процесния период. Това били задълженията за целия имот, като от тях 71,02лв. били за дялово разпределение, лихвата била общо 308,95лв., от които 13,10лв. била върху 71,02лв. Начисленията били по-големи но имало плащания от 314,49лв., които били отнесени от ищеца за мораторна лихва от 193,09лв; за законна лихва от 63,14лв., за съдебни разноски от 27,01лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 31,25лв. Тези плащания били установени при проверка при ищеца в отдел съдебни вземания. Изравнителните сметки били въведени в системата на ищеца през юли на съответната година.