Решение № 260770 от 09.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260770 09.10.2020 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4693 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД

„Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от И.Г.и П.Ш., чрез пълномощник адв. Е.Т., е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от председателя на УС- Г. Т., чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ:

0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 22, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 124, 81 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ****, собственост на „Алд Аутомотив“ ООД, ЕИК: ********* и управляван от Д.И.С., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 21.11.2019 г., при движение по републикански път II- 86, посока кръговото на Асеновградско шосе, в участъка с GPS координати 42.09839, 24.78793, намиращ се на около 150 метра от пътен знак Б2, осигуряващ пътната връзка между околовръстния път и Асеновградско шосе, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че 21.11.2019 г., при движение по републикански път II- 86, посока кръговото на Асеновградско шосе, в участъка с GPS координати 42.09839, 24.78793, намиращ се на около 150 метра от пътен знак Б2, осигуряващ пътната връзка между околовръстния път и Асеновградско шосе, лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ****, собственост на „Алд Аутомотив“ ООД, ЕИК: ********* и управляван от Д.И.С., ЕГН: **********, преминавал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили увреждания по задната дясна гума на автомобила. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „Каско Стандарт” при ищеца, сключена със ЗП № *******/ 19.09.2019 г., със срок за покритие 01.10.2019 г.- 20.09.2020 г., като във връзка с валидното застрахователно правоотношение на 22.11.2019 г. при ищеца постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По този повод била образувана преписка по щета, а експерт извършил оглед и опис на щетите, като се констатирало увреждане на задна дясна гума „Гудиър“ с размери 205/55/16 с 95 % остатъчна стойност. На основание представена от застрахованото лице фактура за закупена нова гума на стойност 124, 81 лева, като сумата била преведена по банков път на собственика на 09.01.2020 г. На основание чл. 410 ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното. Увреждането на автомобила настъпило в резултат на недостатък на републикански път, за поддържането и ремонта на който отговарял ответникът, носещ отговорност за щетите по застрахования автомобил. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва иска. Твърди, че не били налице предпоставките за възникване на регресните права на застрахователя. Оспорват се наличието на застрахователно правоотношение, настъпилото ПТП и причинените с него вреди по вид и размер, както и извършеното плащане. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От декларацията на водача на автомобила- Д.И.С., подадена пред застрахователя, се установява, че на 21.11.2019 г. на пътна връзка между Асеновградско шосе и околовръстен път- Пловдив, лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ****, собственост на „Алд Аутомотив“ ООД, по време на движение със съобразена скорост с пътната обстановка, той попаднал в неравност на пътя, в резултат на което били нанесени щети- увредена цялост (спукване) на задна дясна гума. Приложена е още и декларация на свидетел на събитието- спътник на водача, пътувал в същия автомобил, отразяващата същите обстоятелства.

Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица на автомобила № *******/ 19.09.2019 г. „Каско стандарт“, с валидност от 01.10.2019 г.- 20.09.2020 г., общите условия по застраховката, заявление от собственика за изплащане на застрахователно обезщетение, ведно с изпратени по имейл снимки и GPS координати на мястото на ПТП, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, опис на претенцията и снимки на увредените части на автомобила, възлагателно писмо, доклад по щета, фактура за ремонт, преводно нареждане за извършено плащане на собственика за сумата от 124, 81 на 09.01.2020 г.

Представени са заповед и скица за временна организация на движението по въпросния участъка от пътя (кръгово кръстовище при км. 14+750 на път II- 86 Пловдив- Асеновград) за м. януари 2020 г., отразяващи извършване на ремонтни дейности на пътното платно.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, определени от вещото лице на стойност от 131 лева с ДДС, като наред с това на база събраните гласни и писмени по делото доказателства експертът прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка е установило, че застраховката е платена на застрахователя на десет вноски, всяка от по 88, 15 лева, ведно с добавък от 125, 50 лева към втората вноска, по банков път от собственика на автомобила, както и, че застрахователят е превел по банков път на 10.01.2020 г. за щетата по сметка на увреденото дружество сумата от 124, 81 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 05.07.2016 г.). Св. Д.И.С.- водач на автомобила, заявява, че се движел със служебен автомобил на въпросния участък от пътя, като преди знак „стоп“ преминал през неравности (дупки), от които му се спукала задна дясна гума, като нямало сигнализация за неравности по платното. Движел се бавно към ж.п. прелеза с около 40 км./ ч, нямал резервна гума, бързал да напомпва спуканата през бензиностанции, за да се прибере. Не се обадил на екип на КАТ, а уведомил застрахователя, като подал съответната декларация, включително и от спътника на водача, изпратил снимков материал и координати на мястото. Не знаел дали е платен ремонта на работодателя му.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, няма спор по обстоятелството, че съществува валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Налице е застрахователна полица, действаща между страните към датата на ПТП- то, която е покривала съответния риск. От заключението на ССчЕ е видно, че плащането на застрахователната премия е било уговорено разсрочено, на десет равни вноски, всяка възлизаща в размер на по 88, 15 лева, както и добавък от 125, 50 лева, като всички от тях са били платени по банков път. Оттук следва, че е имало действащ договор към датата на инцидента, а отделно от това и веднага след уведомлението за настъпването му застрахователят е образувал при себе си преписка по щета за събитието, поради което несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, като от разпитания свидетел се установи, че той е сигнализирал за инцидента единствено застрахователя си, а не и контролните държавни органи на МВР, като е без значение причината, поради която го е направил. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз-

41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през дупка на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието.

В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през дупка на платното, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото при удара на гумата в ръба на дупката, задната дясна гума странично се е срязала. Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на дупка в своето платно за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил (дружеството, за което е работил свидетелят) вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Действително ответникът ангажира писмени доказателства- заповед и скица за извършен ремонт на платното и временна организация на движението, от съдържанието им се установява обаче, че същите касаят пътния участък два месеца по- късно от настъпилото събитие, което е през м. ноември 2019 г., а ремонтът е започнал през м. януари 2020 г. Т.е., дори само от тези доказателства се установява, че към времето на настъпване на ПТП платното е изисквало ремонт, който е направен по- късно. Самият свидетел в разпита си посочи, че едва след инцидента на мястото започнало изграждане на кръгово кръстовище, което обаче тогава липсвало. Отделно от това, писмените доказателства на ответника въобще не установяват, че въпросното място е било сигнализирано за наличието на конкретната опасност (дупка), а само отразяват, че по пътя по- късно е бил направен ремонт и нова организация на движението.