Решение № 573 от 20.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000503818 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.09.2021г по гр.д. № 5807/2018г СГС, ІГО, 23-ти състав е отхвърлил предявените искове от М. В. И. и Е. В. И. против Е. Е. Г. и А. З. В. за защита на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС за имот- апартамент №9 в гр. София, район Слатина, ул. *** № 2, вх.В, ет.5. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва от ищците М.И. и Е.И., представлявани от адв. В. от САК, с обща въззивна жалба, изцяло, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Въззивниците поддържат, че съдът неправилно е възприел и тълкувал събраните по делото доказателства, че направените от съда изводи са необосновани , че неправилно съдът е приложил института на придобивната давност.

Поддържат, че са доказали по делото, че са собственици на процесния имот, както и че е недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция.

1

Ответниците - въззиваеми Е.Г. и А.В., представлявани от адв. З., са депозирали общ писмен отговор на въззивната жалба, с който жалбата се оспорва. Заявяват поддържане на направеното под евентуалност възражение за задържане на имота до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на процесния имот вследствие извършени от тях подобрения.

В о.с.з. въззивниците се представляват от адв. Д., която моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение въз основа на събраните по делото доказателства. Оспорва възражението за задържане на имота. Моли да бъдат съобразени обстоятелствата изложени във въззивната жалба.

Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

М. и Е.И.и, представлявани от адв. В., депозират писмена защита по делото, с която поддържат, че решението на СГС е неправилно, че ответниците не са придобили собствеността върху процесния имот и че възражението за подобрения е недоказано.

Въззиваемите се представляват от адв. З., който моли решението на СГС да бъде потвърдено. Възразява, че всички доказателства по делото навеждат на извод за неоснователност на иска. Поддържа, че по делото е установено, че ответниците са придобили добросъвестно имота, упражнявали са владение, направили са ремонт.

Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Посочва, че неговото адвокатско възнаграждение е съобразено с цената на иска и направеното възражение за задържане на процесния имот.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

С оглед наведените оплаквания от въззивника и представените по делото доказателства съдът съобразява следното:

По делото са представени удостоверения за родство и за наследници, издадени от СО-район Слатина, от които се установява,че Л. Н. е била женена за Н. Н., починал на ***г. Л. Н. е починала на ***г. В. Н. И. е син на Л. и Н. Н. и е починал на ***г.

Ищците са наследници- деца- на В. Н..

2

Видно от НА №102, н.д. № 11182/1996г по описа на нотариус Т. при Нотариална служба при СРС, Л. Н. дарява на сина си В. И. ¾ ид.части от имот, съставляващ апартамент № 21, блок 2, вх.В, ет.5 на ул. *** №2, ж.к. *** в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 119,10 кв.м. , заедно с избено помещение № 4 и с 2,003 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото , като дарителката запазва пожизнено право на ползване на имота

Видно от НА №200, н . дело 200/2002 г на нотариус А. Ч. с рег. № 310 на Нотариалната Камара, на 09.04.2002г В. И. е продал целия гореописан апартамент № 2 1 на Г. Л. Я.. Продавачът е поел задължение да предаде владението на имота от 10.04.2002г.Удостоверено е правото на ползване върху имота от Л. Н.

Видно от НА № 178, н.д. № 334/2002г по описа на В. Б., нотариус с район на действие СРС Г. Я. и съпругата му Ц. Я. продават на 07.06.2002г на Е.Г. процесния апартамент. В нотариалният акт е посочено, че върху ¾ ид.части е налице пожизнено право на ползване в полза на Л. Н..

Видно от удостоверение от 07.06.2002г , изх. от СлВП при СРС запазеното право на ползване е единствената вписана тежест върху процесния имот към посочената дата.

Видно от приложеното гр.д. № 738/2002г по описа на СГС е предявен иск от В.

И. против Г. Я. на 28.05.2002г за установяване нищожността на покупко-продажба, извършена с НА №200, евентуално унищожаемостта на сделката. Исковата молба е вписана на 20.06.2002г. С влязло в сила на 27.10.2006г решение по делото съдът е приел за установено по иск на В. И. против Г. Я., че сключената помежду им сделка, материализирана в НА № 200, е нищожна на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 23 от СК, поради недадено съгласие от съпругата на продавача Н. К. за продажба на жилището.

На 30.07.2007г е отбелязано решението по делото в АгВп.

Между страните е било висящо и гр.д. № 38287/2009г по описа на СРС, образувано по иско на Е.Г. и А.В. против В. И. по чл.108 от ЗС за предаване владението на процесния апартамент, което е прекратено поради направен отказ от иск, видно от определение от 20.12.2010 г. Исковата молба по това дело е била вписана на 04.12.2009г.

По делото е отделено като безспорно, че от ноември 2013 г. ответниците владеят процесния недвижим имот.

Видно от писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ процесният имот е бил деклариран като собствен на В. И. и със запазено право на ползване в полза на Л. Н.. На 11.04.2002 г. имотът е деклариран като собственост на Г. и Ц. Я. с по ½ ид.част, като ¾ ид.ч. от правото на ползване върху него са декларирани за Л. Н.. Тази партида е закрита през 2002 г. На 31.07.2003 г. е декларирано прехвърляне на имота , като за собственици са посочени Е.Г. и А.В. и е вписано и правото на ползване върху ¾ 3 ид.части в полза на Л. Н.. Е.Г. е заплатил данъчни задължения за припадащата му се 1/8 от имота до края на 2019 г, а А. В. за припадащите и се 1/8 ид.части – до края на 2017 г. За идеалните части с право на ползване не са заплащани данъчни задължения от 2003 г.

Видно от писмо от Топлофикация София ЕАД от присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа до ноември 1998 г за него е открита партида на името на Н. Н., след това титуляр е В. И., а от м.01. 2019г за такъв е вписан Е.Г..

Видно от писмо от Софийска вода АД до 12.12.2018 г титуляр на партида за процесния имот е Н. Н., като за периода от 2011 г. до 2018 г. не са формирани задължения за предоставени и ползване ВиК услуги на адреса. От 12.12.2018 г титуляр на партида за имота е Е.Г..

В о.с.з. на 07.02.2020г е приет като доказателство протокол от 01.07.2013 г на нотариус Р. Д. , съставен по молба на Е. Г., с който е констатирано, че апартамент № 21/процесният/ е в следното състояние: входната врата на апартамента е дървена, не е заключена, без брава и привързана с въже. В коридора е констатиран под -мозайка, вграден гардероб, в тоалетна – плочки, празно складово- мокро помещение, кухнята е с под- паркет, стари дървени вградени кухненски шкафове – горни и долни, кухненска маса, без мивка и батерия, в хола - под частично на паркет, като останалата част от паркета е премахната, два стари фотьойла, една табуретка, малка висока маса, четири стола, диван в разтегнато състояние, шкаф, спалня / южна/- под частично на паркет, останалата част от паркета е премахната, празен петкрилен гардероб. Спалня /южна/- с премахнат паркет пред входната врата, празен двукрилен гардероб.

Протоколът на нотариус Д. е оспорен с молба от 08.04.2020г от Е. и М. И. и е открито производство за оспорване на документа

В о.с.з. на 19.06.2020г са изслушани свидетелите Е. Г., Н. С., Н. М., А. М., Р. А..

Свид. Г. установява, че Л. и В. приживе са живели в процесния апартамент.

Установява, че е х одила по-често в апартамента преди да почине В.. След 2011г е ходила няколко пъти в апартамента с Н., дъщеря й и зет й. Установява, че Н. е бившата съпруга на В. и тя е имала свободен достъп до имота, влизала, изхвърляла боклуци и така до ноември 2013г, когато не успяла да влезе. Според свидетелката в имота антрето било на мозайка, другаде- на паркет и било годно за живеене. Свидетелката установява, че е стояла само в ангтрето на апартамента, но не знае в имота да е имало клошари или да е горял паркет.

Свид. С. установява, че В. и Л. са живели в апартамента, че имали собственическо чувство. Установява, че е посещавала имота 2001-2013г с Н. и децата. През 2013г Н. ходела да почиства апартаментът бил в добро състояние, годен за живот, стаите с паркет. Свидетелката установява, че при посещения е стояла основно в кухнята.

Според свидетелката не е виждала да има клошари в имота.

4

Свид. Н. М. установява ,че през август 2002 г е посетил процесния апартамент с ответниците . Тогава в апартамента била Л. Н.. След две- три години отново отишли и разбрали от сина й, че е починала, той бил в апартамента, държал се зле. След няколко години отишли пак в апартамента и разбрали, че и синът на бабата е починал. Според свидетеля тогава той влизал навсякъде и вътре било кочина- плочките били измъкнати, нямало батерии, паркетът бил изваден на места и бил горен вътре, вратата била разбита и била вързана с връзка за обувка, вътре имало развалена храна, дограмата била счупена, носела се ужасна миризма, нямало мивки. От съседи разбрал,че в имота е имало клошари.Според свидетеля почистването и ремонта на апартамента продължило дълго време и че ответниците са ремонтирали всичко - инсталации и дограми, също и в момента жилището е в много добро състояние.

Свид.А. М. установява , че през 2007-2008 г е влизал в имота с ответника и вътре било пълна разруха- всичко било разбито, нямало кранове, паркетът бил разбит, имало пален дюшек, не можело да се живее вътре. Той участвал в почистването на имота и изхвърляли от там стари мебели, вътре миришело на мърсотия и боклуци. Поне една година продължило почистването, след което ответниците направили ремонт- тръби, ключове, осветление, под, баня, кухня, , нови настилки, мебели, ПВЦ дограма, врати, врати, паркет, теракот, баня, тоалетна

Свид. Р. А. , съсед на процесния имот и познат на В. и Е. установява, че първоначално в имота живели В. и Л.. Установява, че след смъртта на Л. в имота се въртели някакви хора с неизвестен произход, носели се зловония, било нечистоплътно.

След това Е. направил голям ремонт.

В о.с.з. на 26.03.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. В., която дава заключение, че в апартамента има изпълнени видими СМР, описани в заключението и скрити СМР . Вещото лице е посочило, че боравейки с понятието подобрения има предвид претендираните от ответниците подобрения. Според вещото лице разноските за изпълнените подобрения към 2018г са в размер на 22 100лв, а към момента на изготвяне на експертизата стойността на процесния имот без извършените подобрения е в размер на 257 200 лв, а с изпълнени подобрения- 359 200 лв.