Решение № 17445 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17445 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110112411 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане два обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба от С. А. М. против Софийска вода АД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 180,76 евро, представляваща главница за потребена вода през периода от 22.02.2011 г. до 24.07.2014 г., както и сумата от 58,08 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 24.03.2011 г. до 28.06.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2015 г. по гр.д.№ 51320/2015 г. по описа на СРС, 82-ти състав и е образувано изп.д.№ 20248630401543 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 16.02.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д.№ 51320/2015 г. по описа на СРС, 82-ти състав срещу наследодателя му А.С.М., било образувано изп.д.№ 20248630401543 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие СГС. Поддържа, че е наследник на 1/3 част от правата и задълженията на наследодателя, като поради неизвършване на изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на давността, същата е изтекла, а сумите по издадения изпълнителен лист са недължими. По изложените в исковата молба доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на исковите претенции, като моли съда да постанови решение, с което да установи недължимост на процесните суми.

1

Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за основателност на исковете. Моли направените разноски да останат в тежест на ищеца, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение.

С молба вх.№ 235172/23.07.2026 г. ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а ищецът е поискал съдът д а постанови решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно направеното от страната признание.

По разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по производството. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски единствено за държавна такса в размер на 25,56 евро, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 ЗАдв.

Настоящият съд намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК. Това е така, тъй като видно от приложеното към делото изпълнително дело е, че същото не е прекратено, а напротив – на 04.03.2026 г. до длъжника – настоящ ищец, в качеството му на наследник на А.С.М., е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело. Независимо от предходното, дори да не е налице висящо изпълнително производство за събиране на вземането, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, като ищецът има интерес да установи с оглед упражняване 2 на други свои имуществени или неимуществени права /в този смисъл е определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д 1660/2016 г., І т.о. ВКС/. Сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков процес /в този смисъл е определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2062/2018 г., V г.о. на ВКС/.

Предвид гореизложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 25,56 евро – държавна такса.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ищецът и процесуалния му представител са договорили безплатна правно съдействие и защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа сложност, като е проведено едно открито съдебно заседание по делото, в което не са събирани доказателства. Предвид изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. Н. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на сумата от 200,00 евро.

Следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ, но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни съвети.

Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи, адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. А. М., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.2 и 3, искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 180,76 евро, представляваща главница за потребена вода през периода от 22.02.2011 г. до 24.07.2014 г., както и сумата от 58,08 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 24.03.2011 г. до 28.06.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2015 г. по гр.д.№ 51320/2015 г. по описа на СРС, 82-ти състав и е образувано изп.д.№ 20248630401543 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие СГС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.2 и 3 да заплати на С. А. М., ЕГН ********** сумата о т 25,56 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.2 и 3 да заплати на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес: *************, основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 200,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по производството за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството пред първоинстанционния съд.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4