Определение № 2099 от 03.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20261100603207 по описа за 2026 година

Производството е образувано на основание чл. 341 и сл. по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по тъжба с вх. № 268426 от 07.08.2025 г. на А. П. К. срещу “С., К. и семейство Г.”. В тъжбата лаконично се посочва, че се прилага “флашка”, съдържаща “закана със заплаха по член 144 с мотив имотна облага срещу С., К. и Г.”. Уточнява се, че имало четири досъдебни производства срещу С.С. К..

По така внесената тъжба било образувано НЧХД № 11517/25 г. по описа на СРС, НО, 93 състав.

Впоследствие към частната тъжба се прилагат от тъжителя няколко допълнения: с вх.

№ 270430/11.08.2025 г., в което се цитират данни за други дела и прокурорски преписки; с вх. № 274303/14.08.2025 г., с което се прилага писмо до главния прокурор срещу престъпна група за закана с убийство и имотна мафия; с вх. № 274689/14.08.2025 г., в което се твърди за “доста агресия от родата”, спрямо тъжителя и се настоява за преглеждане на дисковете и преценка на психическото състояие на П.К.; с вх. № 274200/14.08.2025 г., с което се добавя искова молба до градския съд, съдържаща заявление на частния тъжител за ограничаване дееспособността на В. К., а също така се заявява, че бащата на тъжителката, П.К., страдал от психични проблеми.

С Разпореждане № 11059 от 02.09.2025 г. първоинстанционният съд, на основание чл.

250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е прекратил наказателното производство, с аргумент з а липсата на данни в тъжбата, касаещи извършването на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от А. П. К. с искане за отмяната му, като се излагат нови факти и доказателства за извършени срещу тъжителката престъпления от С. К., М.Г. и Е.Г., подборно описани, както следва: принуда с цел имотна облага от С. К. и нейния съпруг, както и от П.К.; самоуправство от С. К. и Е.Г. чрез смяна на брави и лишаване тъжителката от достъп до дома и вещите й; заплахи от М.Г. и съпруга на С. К., включително заплахи за живота й от Н.Д. и М.; укриване на състоянието на В. К., пак с цел имотна облага; оп и т тъжителката да бъда насилствено хоспитализирана, пак с цел имотна и финансова облага и

1 други.

След като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, свързан с прекратяване на наказателното производство, от страна, на която законът е признал правна възможност за това – частния тъжител по наказателно дело от частен характер.

Иницииращият въззивното производство документ е подаден в рамките на законоустановения срок от връчване на обжалваното разпореждане, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд се е позовал на допустимо правно основание за прекратяване на наказателното производство, което в случая е визираната в чл. 250, ал. 1, т.

1 от НПК хипотеза на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК – когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Според първоинстанционният съд порокът се състоял в това, че в тъжбата отсъстват факти, свързани с твърдяно от тъжителя поведение на конкретно лице, което съобразно фактическите твърдения съдът да може да квалифицира като престъпление, преследвано по реда на частното обвинение.

Въззивната инстанция се съгласява, че в текстовия си вид иницииращата тъжба с вх.

№ 268426 от 07.08.2025 г. на А. П. К. не дава възможност да се възприеме съществената част от нормативно определеното в чл. 81, ал. 1 от НПК минимално задължително съдържание на всяка една тъжба.

В случая, на първо място, не става ясно срещу кое лице е подадена тъжбата. Обект на частна тъжба може да бъде едно или повече физически лица, индивидуализирани по достатъчно ясен начин, а в случая тъжбата се подава срещу три семейства, упоменати по фамилии (“С., К. и семейство Г.”).

На второ място, липсват каквито и да е описани обстоятелства, свързани с твърдяно престъпление. Посочена е правна квалификация по чл. 144 (вероятно от НК), което може да визира както престъпление от частен характер (по ал. 1), така и от общ характер (ал. 3).

Липсва обаче каквото и да е описание на факти и обстоятелства, включително време и място на твърдяното деяние, колко са те на брой, в какво точно се изразяват и, както бе посочено по-горе, кой ги е осъществил измежду членовете на трите посочени фамилии. Последното, най-малко, не дава възможност да се прецени дали тъжбата е подадена в шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Вярно е, че в случаите, когато съдът констатира нередовност на тъжбата и несъответствие на същата с изискванията на чл. 81 от НПК, добрата практика предполага съдът да даде конкретни указания за привеждане на тъжбата в съответствие със закона като даде и съответен срок за това. Едва при неизпълнение на тези указания или неизпълнението им в указания от съда срок, би могло да се пристъпи към разпореждане, приключващо наказателното производство на съответните правни основания.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е дал конкретни указания за отстраняване на нередовностите в тъжбата, но въззивната инстанция отчита, че съдът е бил лишен от обективна възможност да прецени какви точно указания да даде за отстраняване на нередовностите в тъжбата, тъй като междувременно частният тъжител е допълнил (преди датата на изготвяне на обжалваното разпореждане) тъжбата си с четири различни допълнения, които не само, че не попълват празнотите в иницииращата тъжба, но визират нови данни, без допирни точки с изначално пестеливото описание на тъжбата.

Нещо повече, самата въззивна жалба вече съдържа данни за престъпления, при това няколко, които обаче едва сега се споменават за първи път и не могат да бъдат безусловно свързани с това, което тъжителят е твърдял с иницииращата тъжба. Отделен е въпросът, че данните за 2 тези престъпления (текстово квалифицирани) касаят престъпления от общ характер, за които следва да се сезира прокуратурата на Р България.

С оглед горното разпореждането на първоинстанционния съд се явява безалтернативно и следва да бъде потвърдено.

При горните мотиви и на основание чл. 345 НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11059 от 02.09.2025 г. ПО НЧХД № 11517/25 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по тъжба на А. П. К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3