Решение № 192 от 10.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Велико Търново, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500174 по описа за 2024 година С решение № 682 от 15.12.2023г. по гр.д. № 146/ 2023г. по описа на ОС-В.Търново е осъден ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати н а С. М.

К., ЕГН ************, действаща чрез своята майка и законен представител К. К., сумата 42000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат настъпилата на 23.09.2018 г. смърт на баща й М. К. М., при ПТП , реализирано на 23.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 09.12.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до предявения размер от 200 000 лв., както и иск ът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 23.09.2018г. /датата на увреждането/ до 09.12.2021г. като неоснователен и недоказан. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“-гр.

София да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат А.Д.- САК сумата от 2156,50л в . възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата. Осъдена е С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител, да заплатят на ЗК „ЛЕВ 1

ИНС“ АД-гр. София 150,10 лв. разноски по делото и 426,60 лв. юрисконсултско възнаграждение. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София да заплати в полза на Окръжен съд- Велико Търново държавна такса върху уважените искове в размер на 1680 лв., както и 5 лв. В случай на служебно издаване на изп.лист. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника А. К. А., ЕГН ********** наследник на К .

А. С.

С определение № 230 от 19.02.2024г. по гр.д. № 146/ 2023г. по описа на ВТОС е оставена без уважение молбата на адв.А.Д., пълномощник на ищцата С. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., за изменение на решението в частта за разноските за определеното на адвоката възнаграждение по чл.38 от ЗА и присъждане на адв.Д. на още 1031,30 лв. до размер 3187,80 лв. , като неоснователна.

Против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 42000 лв. до 200000 лв., в законоустатовения срок е постъпила въззивна жалба от С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., чрез пълномощника адв.Ч..

Счита решението в обжалваната част за неправилно-постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Счита, че съдът е определил изключително занижен размер на обезщетението, в разрез с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, и неправилно е приел наличието на съпричиняване. Счита, че неправилно съдът не е взел предвид показанията на св.С. А. и Д. К. относно отношенията между ищцата и починалия й баща.

Счита, че неправилно са кредитирани показанията на св.С. А., която има дела с ответното дружество за обезщетяване на нейните деца от смъртта на баща им и не е в добри отношения с роднините на М.. Счита, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и от събраните доказателства не се установява принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло като бъде присъдено допълнително обезщетение от още 158000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с начислен ДДС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 ответника по жалба ЗК „Лев инс“ АД-.гр.София чрез пълномощника юрисконсулт К.И.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Против решението в частта, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42000 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2021г., е постъпила въззивна жалба, подадена от жалбоподателя ЗК „Лев инс“ АД-гр.София чрез пълномощника юрисконсулт К.И.. Счита решението в обжалваната част за неправилно-постановено при нарушаване на материалния закон, и необосновано. Счита, че съдът е определил завишен размер на обезщетението, в разрез с нормата на чл.52 ЗЗД, и неправилно е приел процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Счита, че от доказателствата не се установява наличието на изключително силна връзка между ищцата и починалия й баща. Счита, че пострадалият има принос наравно с делинквента, като не е отчетено правилно поведението му при настъпване на пътния инцидент. Счита, че неправилно е уважен и искът за присъждане на законна лихва по отношение на главницата. Счита, че неоснователно в полза на ищцата са присъдени разноски за процесуално представителство по чл.38 ал.2 от ЗА. Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло, ведно с претенцията по акцесорния иск, като неоснователни и недоказани.Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по нея С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., чрез пълномощника адв.Ч.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, вкл. и адв.хонорар с ДДС. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за процесуално представителство.

В законоустановения срок против определението по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба, подадена от адв.А.Д., пълномощник на С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К.. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като на адв.Д. се 3 присъди адв.възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА още 1031,30 лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответника по нея ЗК „Лев инс“ АД-гр.София.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбите и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено от приложеното заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 483/ 23.09.2018г. и заверено копие на влязла в сила присъда № 114 от 02.12.2019г. по НОХД № 212/ 2019г. по описа на ВТОС, че на 23.09.2018г. около 22 ч. на първокласен път I-5 Русе-ГКПП „Маказа“ в района на км 101,500 преди гр.В.Търново, при управление на МПС-лек автомобил „Крайслер Вояджър“ с рег.№ ВТ 97****, собственост на „Краси-Алфата“ ЕООД-гр.В.Търново, движейки се със скорост 84,5 км/ч, К. А. С. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. К. М., като е избягал от местопроизшествието, поради което е признат за виновен и наказан за извършеното от него престъпление с „лишаване от свобода“ за срок от четири години, отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години.

Видно от приложеното у-ние за раждане от 29.11.2018г., издадено от Община Г.Оряховица, ищцата С. М. К., родена на 07.10.2012г. е с майка К. К. и баща М. К. М.-починалият при описаното ПТП.

Видно от приложената молба-претенция от адв.Ч., пълномощник на С. М., застрахователната претенция е заведена пред „Лев инс“ АД с вх.№ 13767 на 09.12.2021г., по която претенция е образувана щета от същата дата.

Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от К. С., с ответното застрахователно дружество, с дата на валидност, обхващаща датата на застрахователното събитие-процесното ПТП.

От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.

С. А., баба на ищцата и майка на починалия М., и св.Д. К., познат на С. А. и на ищцата, детето С. К. много тежко е преживяло смъртта на баща си.Св.А. излага, че живеели заедно с починалия си син в с.Върбица, като внучката й С. също живеела там. Сочи, че синът й много добре се грижел за детето. С майката на С. се запознал в Холандия ,където тя забременяла и се родила С. К.

4

/в гр.Г.Оряховица/, но тъй като той имал друга жена в България, не я припознал още в началото, а впоследствие, за да не навреди на другата си жена в България-С. /св.А./, която също живеела с тях в дома им в с.Върбица.

Когато трябвало детето да бъде записано на детска градина, го припознал, за да може да учи в България, и тогава признал на жена си, че детето е негово.

Излага, че не казали веднага на С., че баща й е починал, казали й, че е болен и упоен. Свидетелката сочи, че година по-късно заминала за Чехия заедно с детето С., защото когато баща й починал, тя се грижела за нея, и тогава й казали, защото тя все била в очакване той да се върне, все питала за него.

Детето спряло да яде и непрекъснато разпитвало и все още питало за баща си, станало мълчаливо, затворило се в себе си, когато идвали в България все искала да отиде на гроба му. Излага, че след като К. К.-майката на ищцата я родила в България, не стояла в дома им, за да няма проблем М. М. с другата си жена, но тя /св.С. А./ взела детето и й казала, че ще го гледа. М. знаел, че това детето е негово ще се грижи за него. Не искала да оставя детето на друга майка-на С., взели заедно решението с М., той не искал две жени на едно място, нямало как да стане. От С. имал четири деца. Много обичал всичките си деца, работел в селото в една кравеферма. Свидетелката излага, че тя и синът й гледали заедно детето С., С. й обръщала внимание, но не оставяли да има достъп до детето, за да няма проблеми. Стаите им били отделни, С. спяла при нея /при баба си/, а М. с другите деца и жена си С. спяли в друга стая.

Излага и че майката на С. не давала пари за нея, само М. е давал средства.

Синът й полагал грижи за всичките си деца еднакво, не ги делял никога.

Св.Д. К. излага, че от 2019г. познава бабата С. А. и внучката й-ищцата, тъй като те дошли да живеят в Чехия в неговата къща, като бабата работела при него. Сочи, че няма отношения със С. или К., майката на детето, женен е за казахстанка.Сочи, че детето не знаело, че баща му е починал, лъжели я, че е болен. Когато разбрало, станало по.затворено, не искало да яде, поС.но питало за баща си, не можело да спре да плаче. Каквото хапнело или пиело, го повръщало. Излага, че К. К. живяла с тях в къщата му около година, но сега само бабата и детето останали да живеят в неговата къща.

Св.С. А. излага, че М. й бил мъж от 2012г. докато починал, сега имала друг мъж. Сочи, че детето С. е кръстено на свекърва й-св.С. А., но че е дете на брата на мъжа й-С. М. К., а не на М.. Излага, че всички живели заедно в една къща в с.Върбица. Излага, че разговаряли с М., че детето е на К. и на брат му 5

С., като М. пожелал да припознае детето на брат си, защото то трябвало да ходи на градина, а нямало ЕГН, а С. бил в Чехия тогава. Излага, че не е контактувала с детето, когато била малка, баба й С. я гледала, а М. издържал цялото семейство. Излага и че след смъртта на М. не поддържа връзка с бабата С. А. и детето С., не били в лоши отношения, но „не се имали“, не си говорели. Не пускала децата си при баба им в Чехия, защото не била в добри отношения с нея. М. й бил казал, че не е баща на детето, тя не го питала за това, защото била сигурна, че не е баща на С., защото той не бил в България когато забременяла К..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил „Крайслер Вояджър" с посочения по-горе рег.№, управляван от К. С., в резултат на чиито действия /съгласно влязлата в сила присъда/ е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по отношение отговорността на К. С. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача Събев, а именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилата смърт на М.