Решение № 10021 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10021 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110148862 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Е. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и Д. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за заплащане на следните суми от ответниците при условията на разделна отговорност (по 1/2):

Е. К. П. при квота 1/2 – 190,74 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№ ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 29,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.; 19,02 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15 .09.2020 г. до 16.08.2023 г.

Д. К. Г. при квота 1/2 – 190,74 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№ ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 29,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.; 19,02 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15 .09.2020 г. до 16.08.2023 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че за процесния имот е доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 381,48 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и е предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г. за сумата от 38,05 лв. Поддържа, че ответниците отговарят при условията на разделна отговорност, поради което от всеки от ответниците претендира по 1/2 от сумите, съобразно квотата им в съсобствеността. Претендира и заплащането на обезщетение за забава от всеки от ответниците в размер на по 58,21 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г. , и обезщетение за забава в размер на по 4,33 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г. Претендира и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Д. К. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който оспорват предявените искове с твърдения, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла в негова ползва кратка погасителна давност.

Ответникът Е. К. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал молба за прекратяване на делото, поради извършено погасяване на задължението си към ищеца. В съдебно заседание е направено изявление, че задължението е погасено, който факт е се признава от ищеца.

Третото лице-помагач „Директ“ ЕООД в предоставения му от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, подадена от лицето К. Г. П., с която същият е декларирал собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 155, находящ се в гр. София, **, с посочена дата на придобиване 16.05.1986 г., като е че същият е съсобствен с лицето Л*** П.а (л.97-98 от делото).

Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № СОА23-ВУ51668/08.09.2023 г., издадено от Столична община – район Слатина, К. Г. П. е поминал на 09.01.2007 г. и е оставил за негови наследници съпруга Л*** П.а, която е починала на 13.10.2021 г. и синовете си – ответниците Е. К. П. и Д. К. П. (л. 38 от делото).

Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на бл.

24, вх. Д в гр. София, *****, като за апартамент 155 е посочено лицо К. Г. П..

На 24.12.2001 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на бл. 24, находяща се в гр. София, *****, вх. Д, видно от приложения на л. 13-14 от делото протокол, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно 2 разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуална сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен и Договор № **** г., сключен между ищеца и третото лице – помагач „Директ“ ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № **** г., обща фактура № 1019469754/31.07.2022 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач и документи за главен отчет, сертификати за уредите за дялово разпределение.

От представеното на л. 70 от делото заявление от ответникът Е. К. П. и фискален бон, се установява, че същият на дата 18.10.2023 г. е заплатил на ищеца сумата от 296,33 лв., представляваща дължимите суми по настоящото дело, включващо главница в размер на 209,77 лв., мораторна лихва в размер на 33,43 лв., съдебни разноски в размер на 50 лв. и законна лихва в размер на 3,13 лв.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 376,73 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, и след съобразяване на издадените кредитни известия от промяна в цената – 381,48 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на потребителя в забава до 16.08.2023 г. – 57,26 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е 38,05 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 16.08.2023 г. е в размер на 8,47 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.07.2020 г.

– 30.04.2022 г., която е в размер на 378,01 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. – 16.08.2023 г. е в размер на 56,54 лв. Вещото лице е установило, че на 18.10.2023 г. е извършено плащане на каса в общ размер на 296,33 лв., с което ищецът е погасил задълженията, предмет на настоящата претенция, както следва: 209,76 лв. главница, 33,44 лв. мораторна лихва, 350 лв. съдебни разноски и 3,12 лв. законна лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените 3 имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и с оглед липсата на спор по отношение на съществувалата облигационна връзка с ищеца в претендирания обем (1/2) от страна на ответника Е. К.

П. и извършеното плащане от негова страна в хода на делото, следва извод, че между ищецът и този ответник е съществувала облигационна връзка по повод доставката на топлинна енергия и последният е имал задължение в претендираните размери, съобразно твърдения от ищеца обем на разделната отговорност от 1/2 .

Не така стои въпросът по отношение на ответникът Д. К. Г., за който съдът намира, че по делото не е доказано пълно и главно притежавано от негова страна право на собственост върху процесния имот при твърдяната квота от 1/2 ид.ч. Ответникът Д.

К. Г. изрично е оспорил наличието на облигационно правоотношение с ищеца, поради което от представените удостоверение за наследници, данъчна декларация на неговия наследодател и списъка на живущи в процесната сграда не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че през процесния период този ответник е бил собственик на процесния имот, респ. – че е било налице облигационно отношение между него и ищеца. Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот – в този смисъл: Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК.

Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. В конкретния случай приложената по делото декларация не би могла да бъде ценена и като извънсъдебно признание, направено от ответника, доколкото същата изхожда от наследодателя на ответника К.