Решение № 219 от 21.05.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на деветнадесети април през двехиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря Вергиния Петкова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 189 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 324 от 29.12.2017 г по гр. дело

№ 993/2016 г по описа на РС – Червен Бряг състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ППТК „***– М”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ж.к. Индустриален, представлявана от Н.Й.Н., в качеството си на Председател, със съдебен адрес:*** против

Н.Б.Д., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска да се приеме за установено „че документацията за дейността на кооперацията за периода 5.2.1992 г. – 6.12.2011 г. се държи от бившия Председател на УС Н.Б.Д. и не е предадена на следващото ръководство на Кооперацията“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от кооперация ***М ,в която се възразява, че решението на РС е нищожно, недопустимо и неправилно. Възразява се, че решението е нищожно, тъй като РС се е позовал в мотивите си на представени писмени доказателства, които представляват незаверени копия на документи, както и защото РС е приел в противоречие с императивни норми на закона ,че между кооперацията и нейния председател е възникнало трудово правоотношение въз основа на избор. Възразява се, че решението е нищожно и поради противоречие с чл. 15 и чл. 26 от ЗК. Според въззивника само ОС на кооперацията може да освободи председателя от длъжност. Според въззивника изводите на РС за освобождаване на председателя през 2002 г и заличаването му едва през 2011 г не са плод на вътрешно убеждение, а са израз на противоречие с решения на ВТАС и ВКС, посочени в жалбата. Възразява се, че има логическо противоречие в мотивите на съда досежно възприемането, че не са взети мерки за вписване на промени в търговския регистър, а е проведено общо събрание на кооперацията, на което през 2002г е освободен дотогавашния председател. Въпросът къде бившият председател на кооперацията съхранява документацията на същата е ирелевантен, поради което мотиви в този смисъл сочат на липса на безпристрастност на съда. Има доказателства, че през 2009 г снигата на кооператорите е иззета от полицията от трето лице, което сочи по какъв начин е съхранявана документацията от бившия председател. Възразява се ,че председателят на съда не се е отвел въпреки искането за отвод, тъй като бащата на съдията е работил в кооперация ***М и има документи, които са съставяни от него и в този смисъл следва да се съхраняват от него. Оспорват се и присъдените разноски като се възразява, че на въззивника не са присъдеи транспортни разходи, а ответникът не е бил представил доказателства за действително заплатените суми на неговия процесуален представител. Претендира се отмяна на постановеното решение като нищожно, недопустимо и неправилно и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят допустимостта на установителен иск за държане на документация на кооперация ***М за периода от 5.02.1992г до 6.12.2011 г и непредаването й на последващото ръководство на кооперацията, основателността на този иск, наличието на законови предпоставки за нищожност, недопустимост или неправилност на първоинстанционното решение

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ

ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА,ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ

РС е приел, че за да се произнесе по основателността на предявената искова претенция следва да извърши служебно положителна преценка на нейната допустимост в следните насоки: налице ли е активна и пасивна легитимация на страните в производството и налице ли е правен интерес за ищеца. Според

РС искът е предявен от представляващия ищцовата ППТК „***– М”, като се претендира установяване на отрицателния факт, че „след като е приел документацията на кооперацията, ответника в качеството си на Председател, не я е предал на следващото ръководство на Кооперацията“. В този смисъл съдът е приел, че искът е допустим.

По делото са събрани писмени доказателства представени от страните:

Протокол за предадена документация от 08.11.1999 г.; Решение №49/30.04.2015 г. по гр.д.№261/2013 г. на РС – Тетевен; Протокол от НАП, ведно с приложение;

Протокол за претърсване и изземване от 17.07.2009 г. на ОД на МВР Плевен;

Решение №706/27.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №118/2004 г.; Призовка от СДВР София по ДП5525/2016 г. до Н.Н.; пълномощно за адв. Ц.Ц. и Писмо изх.№92-261-1/28.12.2011 г. на НОИ до К.Ф.Й., председател на ППТК „***– М“ Червен бряг Решение №706/27.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №118/2004 г.; Решение от 12.11.2003 г. по в.ф.д.№283/2003 г. на АС Велико Търново; Протокол № 1 от 21.11.2003 г. на ППТК „***– М“ Червен бряг; копие на касационна жалба до ВКС от ППТК „***– М“ Червен бряг, представлявана от Н.Д. против Решение №226/25.10.2005 г. по гр.д. №18/2005 г. по описа на РС Левски; Годишна данъчна декларация от НАП за стопанската 2008 г., както и представените от ответника с отговора писмени доказателства: Протоколи №40/11.05.2002 г.; №39/10.05.2002 г. и № 41/15.05.2002 г. от събрания на ППТК „***– М“ Червен бряг и ксеро-копие на трудова книжка на Н.Д..

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Т.И.и К.Ф.Й. и дадени от ответника отговори на въпроси на ищеца по реда на чл.176 от ГПК.

От приобщените по делото доказателства става ясно, според РС, че ответникът пред РС – Ч.БРяг е избран за

Председател на УС на ППТК „***– М“

Червен бряг на 14.10.1999 г. и съгласно фирменото дело, последния е бил заличен като такъв и вписан нов Председател на УС през септември 2011 г.

Междувременно на 11.05.2002 г. е проведено ОС на Кооперацията и е взето Решение УС да освободи ответника от поста Председател, което е сторено още през май месец 2002 г., когато е оформена и неговата трудова книжка. Действия по вписване във фирменото отделение на ПлОС на така взетите решения не са предприети.

Видно е било от находящия се на л. 4 от делото Протокол от 8.11.1999 г. е, че „гл. счетоводител на Кооперацията П.Г.предава на М.Ц.Н.счетоводния архив на Кооперацията по опис:“.

По делото липсват каквито и да е доказателства ответникът пред РС лично някога да е приемал документация на Кооперацията, още по-малко да я е съхранявал в дома си или на други места.

От показанията на водените от ищеца свидетели, единия от които е последващия Председател на УС на ППТК „***–

М“ Червен бряг става ясно, че същите са виждали документация на кооперацията, съхранявана в офисите й, находящи се по седалището й, като отбелязват, че друго лице – М., я е съхранявала.

По делото не са събрани, според РС, никакви доказателства за съществуването на конкретни документи, представляващи документация на Кооперация „***– М“, които да са във владение на ответника или местонахождението им да му е известно и същия да укрива това.

Предвид липсата на каквито и да е доказателства ответникът лично да е приемал и съхранявал някаква документация за дейността на ППТК „***– М“ Червен бряг, както и местонахождението й да му е известно и/или същия да укрива това, предявеният иск се явява недоказан и като такъв,според РС, следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изхода на делото,според РС, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата ППТК „***– М“ Червен бряг следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. Ищецът пред РС е оспорил размера му по представения списък с разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът е претендирал разноски в размер на 550 лв. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за неоценяеми искове минималният размер е 300 лв. Според § 2 от ПЗР размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер определен от Наредбата. Посочената разпоредба определя неоснователност на направеното възражение на ищеца тъй като допустимия от посочената разпоредба размер е 600 лв. и същия се явява по-голям от претендирания от ответника.

РЕШЕНИЕТО на РС е недопустимо

РС е изложил мотиви, които не се споделят от въззивната инстанция. РС е приел, че предявеният иск е допустим с оглед активната и пасивна легитимация на страните. Изводът на съда е неправилен и за него не са изложени по – задълбочени мотиви. Съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Първоинстанционният съд е предприел действия по уточняване на исковата молба по отношение изясняване на вида документация, за която се претендира установяване на нейния държател. В исковата молба обаче, както и в последствие в уточняващата молба от 1.02.2017г /л.22 от делото на РС/, както и в последваща уточняваща молба от 7.02.2017 г /л.25 от делото на РС/ от ищеца последователно се твърди, че се иска установяване на едно правоотношение. В случая не е налице правно отношение, чието съществуване или несъществуване се цели да се установи, както не е налице и твърдяно право на ищеца.Подобни фактически твърдения липсват, а липсва и петитум в този смисъл. Това, което ищецът иска да установи е едно фактическо положение.Съгласно чл. 124 ал.

4, предл. 2 от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.Не е налице такъв случай. Не може да бъде отречено правото на ЮЛ и неговия председател на достъп до каквато и да било по вид документация, свързана с дейността на съответното ЮЛ – счетоводна, трудовоправна и др. , но така предявеният иск за установяване на държането на такава документация от някого е недопустим. Следва да се отбележи, че исковата молба започва с искане да бъде издадена заповед за предаване на движима вещ, но фактическите твърдения след това са различни и обуславят съвсем различен петитум.

Следва да се обезсили решението и да се прекрати производството по делото.

При този изход на делото и с оглед правото на другата страна на разноски и при прекратяване на делото следва да се присъдят такива в размер на 550 лв в полза на въззиваемата страна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

:

ОБЕЗСИЛВА

РЕШЕНИЕ № 324 от 29.12.2017 г по гр. дело №

993/2016 г по описа на РС – Червен Бряг КАТО НЕДОПУСТИМО И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ОСЪЖДА ППТК „***–

М”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ж.к.

Индустриален, представлявана от Н.Й.Н.

ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Б.Д., с ЕГН ********** *** деловодни разноски по делото в размер на

550 лв

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на

РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :