Решение № 47 от 04.02.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 2093/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Б., 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810102093 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
240 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Б. П.П. Ф. C.A. П., чрез “Б. П.П. Ф. C.A., клон Б. ”, твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит No * от 04.06.2021 г. за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 9 месеца, обхващащ периода след сключване на договора до 15.03.2022 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размер на оставащата главница. Сочи, след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по този начин съставлява изпълнение на задълженията на кредитора да представи на кредитополучателя кредита, предмет на договора, и създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора 9 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 68.89 лв., включващи главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора – възнаградителна лихва, формирана съобразно приложимите по договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Съгласно чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на 15.07.2021 г., като към тази дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора вземането по кредита е предсрочно изискуемо в пълен размер при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. В случая кредитът е станал изискуем в целия му размер към 15.08.2021 г., за което 1 кредиторът е изпратил изрично уведомление до длъжника на 07.10.2021 г. Сочи се, че по подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. No 1375/2022 г. по описа на РС- Б., като на заявителя е указана възможността да предяви иск относно вземането си. Моли да бъде установено вземането му към ответника в размер на сумата от 529.99 лв., представляваща главница по договора за кредит, сумата от 90.02 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.03.2022 г., и сумата от 49.52 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл.
422 от ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми.
Претендира разноски.
Ответникът- П. Н. Д. от гр. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. И. Н., оспорва исковете като недопустими, а по същество като неоснователни, с твърдение, че същите са преждевременно предявени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1375/2022 г. по описа на РС- Б., по заявление на ищеца от 28.07.2022 г., изпратено по куриер с дата 26.07.2022 г., съдът е издал заповед No 867/29.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника П. Н. Д.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 529.99 лв., представляваща парично вземане по Договор за покупка на стоки и услуги с No * от 04.06.2021 г., сумата от 90.02 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.07.2021 г. до 15.03.2022 г., сумата от 49.52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 28.07.2022 г. до окончателното й заплащане, както и сумата общо от 75.00 лв. разноски по делото, от които 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит No * от 04.06.2021 г., на същата дата между “Б. П.П. Ф. C.A., клон Б. ” от една страна, в качеството на кредитор, и от друга ответника П. Н. Д., в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по силата на който кредиторът е 2 предоставил на ответника кредит в размер на 529.99 лв. под формата на плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо от последния вземане на търговец-продавач от кредитополучателя за закупуване на избрана от него стока на стойност 529.99 лв. – моторен трион.
Съгласно така сключения договор за кредит за покупка на стоки или услуги, страните по него са се съгласили ответникът да заплати на ищеца “Б. П.П. Ф. C.A., клон Б.” общо сумата от 620.01 лв. на 9 месечни вноски, всяка от които на стойност 68.89 лв. Видно от включения в договора погасителен план, съдържащ всички падежни дати, вноски, както и размер на оставаща главница след съответната вноска, първата падежна дата на вноска по договора е на 15.07.2021 г., а последната - 9-та вноска, е с падеж на 15.03.2022 г. Съгласно чл. 2 от договора месечните погасителните вноски, които кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитора, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 3 от договора страните са предвидили, че при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Съгласно чл. 4 от сключения договор, страните по него са се съгласили месечните погасителни вноски да покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница. Посочено е, че договорът е сключен при валутен курс 1.95583 лева за 1 евро, а при промяна на валутния курс, остатъкът на задължението се преизчислява в евро по този курс и се погасява в лева по курса на БНБ в деня на плащането. В чл. 7 от договора е прието, че всички съобщения и изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно по факс или електронна поща, или съобщени по телефон, предоставени от кредитополучателя, като с подписване на договора кредитополучателят удостоверява съгласието си да получава съобщения, отправени от кредитора по посочения начин.
Съгласно представен Погасителен план по No C REX-10725297, актуален към 18.11.2022 г., по него е отразено, че няма постъпили плащания, като непогасената главница е в размер на 529.99 лв., непогасената лихва е в размер на 90.02 лв., а общо непогасеното задължение е в размер на 620.01 лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил нито една от вноските по кредита, като непогасеното задължение по договора в размер на 669.53 лв., от която 529.99 лв. главница и 90.02 лв. възнаградителна лихва, представляваща надбавка по чл. 2 от договора. Отделно от това ответникът дължи и лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2022 г. в размер на 49.52 лв.
Видно от заверено копие на Последна покана, ищецът е изпратил писмо до ответника, с което му е предоставил срок от седем дни от получаването му да погаси задължението си по процесния договор, като в противен случай ще прибегнат към съдебно събиране на сумата. Няма данни за връчването й.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 3 страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 867/29.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1375/2022 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни по следните съображения:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът, в качеството на кредитор, е предоставил на ответника кредит в размер на 529.99 лв. под формата на плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо от последния вземане на търговец-продавач за закупуване на избрани от ответника стоки – моторен трион, а ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит ведно с уговорена договорна лихва. При това общият размер на дължимото от ответника задължение по кредита е на стойност 620.01 лв., платимо на 9 месечни вноски, всяка от които на стойност 68.89 лв. за периода от 15.07.2021 г. до 15.03.2022 г. съобразно предвиден в договора погасителен план, част от същия. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е погасил задълженията си по процесния договор за кредит. Съдът намира, че ответникът е неизправна страна по договорното правоотношение с ищеца, възникнало по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит, за плащане на сумата от 620.01 лв., дължима на месечни вноски, като съгласно твърденията на ищеца и представеното от същия извлечение по кредита, ответникът не е погасил нито една вноски- изцяло или частично. При това неизпълненото задължението на ответника е в размер на 620.01 лв., от която сумата от 529.99 лв. – главница по кредита и 90.02 лв. - договорна лихва, представляваща надбавка по чл. 2 от договора и включваща печалба на дружеството. Предвид неизпълнението на договорното му задължение за плащане на сумата-главница, то за ответника е възникнало и претендираното от ищеца задължение за обезщетение за забава върху главницата, като за претендирания от ищеца период – 15.08.2021 г. до 16.07.2022 г., изчислено за периода от настъпване забавата за плащане на съответната вноска по кредита, и определено съгласно чл. 3 от договора - в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, същата се явява в размер на 41.53 лв., съгласно направено от съда изчисление на размера на законната лихва върху дължимата главница за посочения период с помощта на он-лайн програма за изчисляване на законна лихва (6.43+6.43+5.84+5.26+4.67+4.10+3.51+2.91+2.38 = 41.53). Поради това искът се явява основателен до посочения размер на дължимото обезщетение за забавено плащане, като над същия до пълния му предявен размер от 49.52 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът е преждевременно предявен. В случая падежът на всички погасителни вноски по кредита е бил настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че ответникът, в качеството си на кредитополучател, дължи на ищеца сумата от 529.99 лв., представляваща главница по кредита, сумата 90.02 лв. - договорна лихва, както и сумата 41.53 лв., представляваща мораторна лихва, за които е издадена заповед No 4