Решение № 690 от 19.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330108084 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. Р. Ш. против „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 236.02 лева, представляваща заплатена без основание сума по нищожна клауза за заплащане на такса за разглеждане, уговорена в Договор за кредит № ***. С исковата молба се твърди, че 21.03.2022 г. между страните е сключен договор за кредит №*** с уговорена главница от 1300 лева, с ГПР 46.99 % и ГЛП 40.99 % като е начислена такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 236.02 лева. Твърди се, че по договора била изплатена цялата дължима сума от 1557.92 год. на 05.04.2022 год. Изложени са съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на тази такса, защото нарушавала забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК за събиране на такси, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочено е, че съобразно общите условия на договора попълването на искане за кредит е задължително условие за предоставянето, съответно усвояването на сумата. На следващо място се сочи, че процесната такса била определена като допълнителна услуга, която не била включена при изчисляване на ГПР. Изтъква, че по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК води до нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Нищожността на клаузата водела до недължимост на сумата по нея – 236.02 лева. По изложените съображения се моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не се оспорва сключването на твърдения от ищеца договор между страните. Твърди се, че ищецът бил запознат предварително с условията по кредита, като му бил предоставен СЕФ. В случая била поискана услугата бързо разглеждане, която гарантирала обработка на информацията и даване на отговор до 15 минути от заявката, като за същата се дължала такса, съгласно Тарифата. В стандартния случай за одобряване на заявката били необходими 7 дни, за да се извърши оценка на кредитоспособността за заявителя, чрез извършването на съответни справки и проверки. Бързото разглеждане ангажирало допълнителен финансови човешки ресурс, поради което се дължала и таксата. Допълнителната услуга не била задължително условие за отпускане на кредита. Заемната сума била преведена по банкова сметка на ищеца, като действително на 05.04.2024 г. той заплатил изцяло задълженията си по договора в размер на 1557.92 лева, включително и сумата от 236.02 лева – такса за експресно разглеждане. Твърди се всъщност сумата, която следва да се изплати била 1579.82 лева, като поради предсрочното изплащане е направена отстъпка от дължимата договорна лихва. Твърди се обаче, че договорът за кредит отговарял на всички законови изисквания.

Нямало нормативен лимит на договорната лихва, като право на страните било да я уговорят и в размер над законната лихва. ГПР отговарял на предвидения в чл. 19 ал. 4 от ГПР размер и включвал в себе си възнаградителната лихва.

Клаузата за допълнителната и незадължителна услуга „бързо разглеждане“ също била нормативно предвидена- чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Тази услуга не се отнасяла за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, като тя се предоставяла преди сключването на договора. Ищецът бил предварително информиран за размерът й и се съгласил, като тя била израз на свободната воля на страните, като частноправни субект. Освен това услугата била и реално предоставена. Тя не можела обаче да се включи в ГПР, защото имала незадължителен характер, а формулата на разходите била ясно разписана в закона. Тя нито била условие за сключване на договора, нито пък гарантирала отпускането на заема, поради което не била част от общите разходи по кредита. Не се оспорва плащането на сумите за лихва и такса от страна на длъжника. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

С Определение № 12514/10.10.2024 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит Договор за кредит № *** от ***, със заемна сума от 1300 лева, ГПР 46.99 % и ГЛП 40.99 % изплатен изцяло от ответника, включително и сумата от 236.02 лева – такса за бързо разглеждане, както и че вземането по таксата за бързо разглеждане не е включено в ГПР.

От приложения по делото Договор за кредит № *** от ***. /л. 6/, се 2 установява, че ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е 1579.82 лева. В Договора е посочено още, че този договор за кредит, включва и Общите условия на договора за кредит /л.6 - 9/, които уреждат всички отношения между кредитора и кредитополучателя, като последният е декларирал, че е получил Общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит. В чл.2.2 от Общите условия е уговорено, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.

Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му.

Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на Искането за отпускане на кредит. Според чл. 2.4. от Общите условия за допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и за допълнителен кредит, кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Съгласно чл. 2.5 от Общите условия, Таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т.2.4 се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът/допълнителния кредит бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено.

Според чл. 2.6. от Общите условия, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „4Финанс“ ЕООД /със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД/ е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Въпреки срокът за издължаване – 30 дни, съдът счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Съдът счита, че в настоящия случай разходите по договора не са незначителни за потребителя, особено съпоставено със сравнително ниския размер на усвоената по договора сума.

Предвид изложеното, при обсъждане на твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит, съответно приложение намират нормите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл.

12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 3 недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по Я. и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.;

Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. В Общите условия е уговорено, че таксата за експресно разглеждане гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до 15 минути от изпращането. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане 4 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.