Решение № 2117 от 04.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2117

Пазарджик, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ ГЕРГОВ като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701461 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба на С. А. Я., [ЕГН] от гр. Карлово, понастоящем в Затвора – Пазарджик, чрез адвокат А. П., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за заплащане на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени, в периода от януари 2025 г. до настоящия момент, неимуществени вреди за претърпени болки и/или страдания, изразяващи се в: здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда.

Така предявеният иск се поддържа от ищеца и процесуалния му представител в проведените по делото съдебни заседания. Молят съда да уважи иска изцяло. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Р. Р., оспорва исковата претенция, като неоснователна и необоснована, и моли да бъде отхвърлена. Съображения по същество излага в писмения отговор на исковата молба и в представените писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик взема становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С. А. Я. е постъпил в Затвора – Пазарджик на 18.08.2014 г. За процесния период е бил настанен в спално помещение № 114 (от 28.09.2023 г. до 06.01.2025 г.) и спално помещение № 108 (от 07.01.2025 г. до 28.09.2025 г.), находящи се в първо отделение на Затвора – Пазарджик. Това са помещенията, на които от страна на съда беше извършен оглед и проведено съдебно заседание на място в Затвора – Пазарджик на 18.03.2026 г. От приложената по делото справка (л. 25) е видно, че спално помещение № 114 е с площ 9,83 кв.м., а спално помещение № 108 е с площ 10,99 кв.м. И в двете помещения ищецът е бил настанен самостоятелно, като и двете са със собствени санитарни възли и разполагат с прозорци, които се отварят, с цел достъп до свеж въздух. Санитарните помещения са към съответните спални помещения. Разполагат с топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Монтирани са душове с течаща топла и студена вода. В самите килиите са обособени две помещения — спално и санитарно, като и в двете има достъп до свеж въздух от прозорци с размери, съответно височина - 65 см., ширина - 130 см. в спалното помещение и размери височина - 65 см., ширина - 42 см. в санитарното помещение. На прозорците са поставените решетки. Отоплението в целия затвор е локално парно на газ, като са приложени и документи относно хигиенното и противоепидемичното осигуряване в Затвора - Пазарджик, включително протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. по отношение на килии, мазета, коридори, столови, складове, кучкарник.

По делото са събрани и гласни свидетелски показания чрез разпит на свидетелите С. Г. Р. и И. П. С. за установяване на условията в спалните помещения.

Според показанията на С. Г. Р. в килиите има много хлебарки и дървеници, влага и мухъл. Споделя за това, че телевизорът на ищеца е изгорял, поради наличието на хлебарки, а осветеността в помещенията е слаба поради наличието на решетки, като отворите са 1х1 см. От показанията също така се разбира, че в килиите се съхранява храна, но отрича възможността тя да е причина за наличието на хлебарки. По отношение на килия № 108 твърди, че е извършен козметичен ремонт след като ищецът е бил преместен от нея, а когато самият той бил настанен в килия № 114, преди това обитавана от С. А. Я., същата е била ремонтирана. Свидетелства за наличието на петна от влага и течове, а ремонтите по килиите били извършвани от други затворници, а не от фирма.

Според показанията на И. П. С. условията в килиите са лоши, поради наличието на дървеници и хлебарки, че няма достатъчно площ (по 4 кв.м.) и е пренаселено. Споделя за липсата на естествена светлина, а за отворите на решетките на прозорците, че са с размери 2х2 см. Казва, че в килиите се държи храна, а ремонтите на килиите се извършват от затворници, а не майстори, които да разбират какво правят.

Съдът кредитира показанията на свидетелите само доколкото са относими към процесния период, с оглед писмените доказателства по делото и лично възприетото от съдебния състав при проведения оглед на килиите в Затвора – Пазарджик на 18.03.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на Глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Искът е предявен от активно легитимиран правен субект срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, като юридическо лице към министъра на правосъдието, която е пасивно легитимирана да отговаря за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на условията, при които е бил поставен при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 и чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се, наред с другото, в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4,00 кв.м.

От доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е пребивавал в спални помещения № 114 и № 108, първо отделение на Затвора – Пазарджик. При извършения оглед на помещенията се установи, че същите са с размери 174 см и дължина 360 см, което се равнява на площ от 6,264 кв.м. Отделно от това към всяко спално помещение има обособено помещение за лично пространство, което за килия № 114 е с размери: ширина 87 см и дължина 200 см, а за килия № 108 е с размери: ширина 80 см и дължина 220 см. Следователно общата площ, без санитарните помещения, е над 8,00 кв.м. и отговаря на минималните законови изисквания от 4,00 кв.м., докато в исковата молба се твърди площ от 3,00 кв.м.

Не се доказват твърденията за липса на вентилация и осветеност. Килиите разполагат с достатъчно големи прозорци, които се отварят, а поставените решетки, предвид размерите им, не представляват пречка за това. Прозорците позволяват достатъчна осветеност на килиите, като освен това същите разполагат и с електрическо осветление.

Предвид това, че ищецът е пребивавал в самостоятелни спални помещения, със собствени санитарни възли, остават недоказани твърденията му пренаселеност в помещенията и за липса на уединение в санитарните помещения.

Горните съображения са относими и към твърденията, че ищецът е бил поставян в килии с пушачи, които също следва да се приемат за недоказани.

При извършения оглед не се констатира и липса на достатъчно отопление в затвора, поради което твърдението за обратното остава недоказано.

От представените по делото доказателства е видно, че противно на твърденията в исковата молба, с ищеца е водена системна социална, поправителна и превъзпитателна работа. На същия са правени експертни оценки от психолог, доклади за планиране на присъдата и справки относно текущото състояние и протичане на присъдата му.

По отношение на обзавеждането в килиите се твърди, че мебелите са изпочупени и изтърбушени. Това не се доказа при извършения оглед. Килиите са обзаведени с легло, маса и стол, които са метални, а масата и столът са трайно закрепени за пода с оглед на това, че килиите се намират в зона за повишена сигурност.

Досежно наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, съдът приема че такива действително има, което е видно от свидетелските показания, а специално за хлебарките и от представения протокол за отказ от сервизно обслужване (л. 5). При все това, от доказателствата по делото се установява, че за процесния период са били създадени условия и са извършвани дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация на помещенията на затвора, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, следователно тяхното наличие не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация на затвора. Ето защо, въпреки че наличието на инсекти в спалните помещения е от такова естество, което води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за посочения период, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. Тук следва да се отчете и поведението на ищеца, доколкото и двамата свидетели потвърдиха, че в килиите се държи храна. Наличието на хранителни продукти в спалните помещения е основна предпоставка, допринасяща за увеличаването на инсекти в тях. Поддържането на хигиена в килиите зависи изцяло от лишените от свобода. Съгласно чл. 88а от ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията.

При огледа на килиите се установи, че и в двете в миналото е имало течове по тавана, които обаче са били отстранени. Не се установи наличието на мухъл. Не се потвърдиха оплакванията, че ремонта в килия № 114 е бил извършен след завеждането на исковата молба – 10.12.2025 г. Видно от представените искания за изписване на строителни материали (л. 210), това е станало през февруари 2025 г.

При тези данни се налага изводът за недоказаност и неоснователност на предявения иск, тъй като от събраните доказателства не се установи ищецът да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му по чл. 3 от ЗИНЗС.

Не са налице действия/бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение, по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, поради което съдът намира, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.