Решение № 120 от 01.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Харманли, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200176 по описа за 2026 година

Производството е по Глава III Раздел V чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателя „Ири Трейд“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, ж.к.“М*л* бл.* ет.* представлявано от изп. директор И. Г.Л. - Т. обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронната система за събиране на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, № 8506063731 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна инфраструктура", с който за извършеното нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата и на основание чл. 187а ал. 2 т.1 вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена "Имуществена санкция" в размер на 300.00 лв., както и съответна такса по чл. 10а ал.2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 9.00 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за изтекла погасителна давност, на което и основание административно наказателната отговорност била погасена. Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се представлява.

Административно наказващият орган - Агенция "Пътна Инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството - редовно призована, не се представлява.

Преди насроченото съдебно заседание, по делото е постъпила молба вх. № 4336/ 29.V.2026г. от Административно наказващия орган чрез пълномощника - юрисконсулт Т.Д., с която се оспорва жалбата. С молбата са представени писмени доказателства. По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази насока. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли, редовно призована - не се представлява и не взема становище по молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и с оглед изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа 1 страна следното:

На 20.I.2023г., в 22:40ч. е установено нарушение с номер (посочен в електронния фиш) с ППС Товарен автомобил „Пежо 308“, с рег. № ****, с технически допустима маса 2030 в община Харманли за движение по път А-4 км 62+476 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 т.1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476.

Не се спори, а и от приобщените по административната преписка писмени доказателства се установява, че собственик на заснетото пътно превозно средство е дружеството жалбоподател – „Ири Трейд" АД, със законен представител И. Г. Л.- Т..

Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш № 8506063731, с който за извършеното нарушение по чл.102 ал. 2 от Закон за движение по пътищата и на основание чл.187а ал.2 т.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300.00лв., както и съответна такса по чл.10а ал. 2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 9.00 лв.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.189 ал.5 от ЗДвП.

Електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 03.IV.2026г., като жалбата е депозирана пред Административнонаказващия орган на 03.IV.2026г. и входирана под № 53-00-5666/ 03.IV.2026г., поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

По делото, от страна на административно наказващия орган са представени и са приобщени като доказателства: Разпечатки от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП - 2 бр., снимков материал, Заповед №РД-11-983/13.IX.2021г. на Председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото и справка „История на обработка“ от Електронната система за събиране на пътни такси– заверени като препис ксерокопия.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира, че разгледаната по същество жалба е основателна.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата предвижда:

"Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него".

С тази разпоредба се изисква собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за юридическо лице или едноличен търговец и съобразно категорията превозно средство е регламентирана в чл.187а ал. 2, т.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП, а именно имуществена санкция в размер на 300 лв.

Съгласно чл.167а ал.1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, а според чл.167а ал.2 т.7 и т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж; съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179 ал. 3 – 3в. Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на електронен фиш за такова по вид административно нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП (уреждащ процедурата по съставяне на електронен фиш за същото по вид нарушение).

2

В настоящия случай на жалбоподателя за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП, като е съставен електронен фиш. Но според разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), действаща и съответно приложима към датата на извършване на процесното нарушение, сочено за осъществено на 20.I.2023г., електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се състави при нарушение по чл.

179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Следователно, към датата на извършване на процесното нарушение ЗДвП и най вече разпоредбата на чл.189ж е допускала съставянето на електронни фишове в хипотезата на чл.179 ал.3 от ЗДвП, поради което се налага извода, че правилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3 от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. Определените в закона изисквания към електронния фиш в случая са спазени, като същият е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал. 10 от ЗП.

Имайки предвид горепосочените разпоредби и доказателствата по делото, съдът счита за безспорно установено извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Правилно за така извършеното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., на основание чл.187а ал.2 т.1 вр. чл.179 ал. 3 от ЗДвП, на собственика на МПС, допуснал движението му, без да изпълни изискванията на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в хипотезата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП и доколкото от приложените към преписката доказателства се установява, че под регистрационен номер СА 2139 РТ е регистриран товарен автомобил "Пежо 3087", с техническа допустима максимална маса 2030 и със собственик „Ири Трейд" АД, със законен представител И. Г. Л.- Т.. Имуществената санкция в размер на 300лв. е с фиксиран в закона твърд размер и не подлежи на ревизиране от страна на съда. В производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси, представляващи доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В случая обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП- така ТР №1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Тук значение има единствено изтеклата относителна и абсолютна давност /съответно три години и четири години и шест месеца/ за санкциониране на нарушителя.

Съгласно Тълкувателно решение № 112/16.XII.1982г. на ОСНК на ВС институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото в Тълкувателно постановление № 1/27.II.2015г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС и на ВКС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл.80 ал.1 т.5 от НК, според която обаче давностният срок към датата на извършване на нарушението е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл. 80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието. Отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 20.I.2023г. относителният давностен срок е изтекъл на 20.I.2026г. В настоящият случай ЕФ е връчен на жалбоподателя едва на 3

03.IV.2026г., тоест неговата административно наказателна отговорност е ангажирана след изтичането на относителният давностен срок по чл. 80 ал.1 т.5 от НК.

По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, поради изтичане на предвидената в закона относителна давност и ЕФ следва да бъде отменен. В подкрепа на горното е и практиката на Административен съд – Хасково Решение № 629/27.VII.2023г. по к.а.н.д. № 527 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г., Решение № 629 от 27.VII.2023 г. на АС - Хасково по к. а. н. д. № 527/2023 г. и др.