Решение № 575 от 22.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100506682 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.01.2021 г. по гр.д. № 20826/19 г., СРС, I ГО, 26 с-в е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че А. И. К., ЕГН ********** дължи на „А.ЗА С.НА В." ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем от 29.01.2015 г., сключен с „И.А.М.“ АД, сумата от 34,96 лв. представляваща договорна лихва за периода 05.02.2015 г. - 26.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 345,44 лв. законна лихва за забава за периода 06.02.2015 г.27.06.2018 г., като е отхвърлил исковете за неустойка по чл. 4 от договора в размер на 212,48 лева и за заплащане на такса разходи в размер на 45 лева. Осъдил е А.И. К., ЕГН ********** да заплати на „А.ЗА С.НА В." ЕАД ЕИК ******* сумата от 602,97 лв. разноски в заповедното и настоящото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника А.И. К., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адвокат В.Р. Й. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, партер, офис 3 само в частта на присъдената главница по договор за заем сключен с „И.А.М.“ АД, ведно 1 със законната лихва, както и в частта на присъдените разноски с мотиви, касаещи единствено извършената цесия от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.ЗА С.НА В.“ ООД /понастоящем „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД.

Сочи се, че искът е подаден от лице, което няма валидна правна легитимация на ищец, тъй като на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В настоящият случай длъжникът все още не е уведомен надлежно от кредитора, с който е сключил договора за заем, а именно „И.А.М.“ АД и който се явява старият кредитор и прехвърлител по извършената цесия. Ищецът/цесионер твърди, че е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Законът изрично е посочил, че уведомяването трябва да бъде извършено от стария кредитор/цедента, а не от новия кредитор, какъвто е настоящият случай. С извършеното уведомяване в противоречие на закона са застрашени интересите на длъжника относно правилно плащане. Сочи се още, че видно от представеното уведомително писмо, разписка от Български пощи и пълномощно от цедента към цесионера за уведомяване за извършените цесии, към момента на съставяне на уведомителното писмо и към момента на доставяне на писмото на адреса на длъжника, ищецът не е имал валидна представителна власт, тъй като пълномощното е в обикновена писмена форма и не е налице валидно упълномощаване, а валидно такова би било само с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, за да се удостовери действителната воля на цедента и да докаже на длъжника действителната воля на неговия кредитор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в частта, в която съдът е признал за установено, че длъжникът дължи на „АСВ“ ЕАД сума, представляваща главница по договор за заем, сключен с „И.А.М.“ АД, ведно със законната лихва и да бъде отхвърлени предявените искове от „АСВ“ ЕАД.

Въззиваемото дружество „А.ЗА С.НА В." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО, район „Л.“, бул.“*******, офис сграда ******* представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Г. оспорва въззивната жалба.

Претендира разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. и внесеното възнаграждение за особения представител на 2 въззивника/ответник.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в общ размер на 1637,88 лв, от които: главница- 1000 лв., договорна възнаградителна лихва- 34,96 лева, неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение-212,48лв., обезщетение за забава в размер на 345,44 лв. и такса разходи в размер на 45 лв., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42679/2018г. по описа на СРС, 26 с-в.

Ищецът „А.ЗА С.НА В.та“ ЕАД твърди, че между „И.А.М.“ АД и ответника А.И. К. бил сключен Договор за паричен заем от 29.01.2015 г., с който на ответника била предоставена сумата от 1000 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита на 8 равни седмични погасителни вноски, в размер на 129,37 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 05.02.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.03.2015 г. На основание чл. 8 от договора, в случай, че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя 3 заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв.

Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период през, който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назада да е със статус не полош от 401 „Редовен", като поръчителите попдипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 212,48 която е разсрочена на равни вноски, всяка в размер на 26,56 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 155,93 лева. На длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 06.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 345,44 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора 4 е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Длъжникът не е извършил плащания по договора за паричен заем.

На 01.08.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД и „А.ЗА С.НА В." ООД, по силата на което вземането на „И.А.М." АД, произтичащо от договор за паричен заем е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. и е издадена заповед за изпълнение като за нея ответникът е уведомен и в законоустановения срок подал възражение срещу нея.

С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 422 ГПК, предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за установено вземането на ищеца.

Ответникът А.И. К. в срока по чл.131 ГПК чрез назначения му по делото особен представител е подал писмен отговор, в който е оспорил исковете.

Съдът констатира следното:

От представения договор за паричен заем № 2236915/29.01.2015г. се установява, че между А.И. К. и „И.А.М.”АД бил сключен договор за паричен заем, по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника сумата от 1000 лева, който той следвало да върне в срок от 8 седмици на равни погасителни вноски в размер на 129,37 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 05.02.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.03.2015 г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на сключен на 16.11.2010 г. рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) кредиторът на ответника „И.А.М.“ АД е прехвърлил вземанията си към А.И. К., изрично индивидуализирани в приложение № 1/01.08.2015 г. към договора с посочване на размер на сумите, основание на вземанията и номер и дата на сключване на договора за заем, три имена и ЕГН на длъжника) на „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, като правото на кредитора да цедира вземанията си на трето лице е изрично предвидено в договора за заем (чл. 10) в изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК. По делото е прието извършеното потвърждаване на цесията, като към него фигурира и процесния договор. Установява се още, че с писмо изх.№ УПЦ-ПИАМ/2236915 от 06.08.2015 г. и писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2236815 на 21.03.2019 г., цедентът „И.А.М.“ АД чрез „АСВ“ ЕАД е направил два опита за уведоми ответника за извършената цесия, но писмата са се върнали с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя, а за втората, че 5 получателят отказва да получи пратката.

От правна страна:

Основният довод във въззивната жалба е свързан с обстоятелството дали длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, за да породи същата действие спрямо него.

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.

99-чл. 102 ЗЗД. Общото между тази правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.

Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземанецедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице- длъжника, налага извършването на допълнително действие- съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.

Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a4aaa44-51fa-4755-9222-471a444f19a0