Протокол № 557 от 21.09.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 557 гр. Разград, 19.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

Съдебни

МАРИНЕЛА Г. Д.А заседатели: ХАЛИМЕ АХМ. ЧАКЪР при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А и прокурора З. М. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело от общ характер № 20213330200570 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

ЗА РП РАЗГРАД се явява прокурор Ц..

ПОДСЪДИМИЯТ уведомен, явява се лично и с адв. И..

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ не се явява, за същият адв. К. от преди.

СВИДЕТЕЛЯТ се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на свидетелят.

С. Я. Д. – 42 г., женен, неосъждан, б.р.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК и същият обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Работя в сектор ПП при ОД на МВР Разград като мл. автоконтрольор. Имам бегли спомени за случая и ако имам давани обяснения и се зачетат тогава мога да се сетя повече. За въпросния ден – не помня датата и часа бяхме на работа с колегата Т. и дежурния ни изпрати за настъпило ПТП с велосипедист. С колегата мисля, че докато отидем на място го бяха взели в болницата, някакви такива спомени имам. Мисля, че водача на автомобила беше на мястото на произшествието. Нямам спомен да е имало друг автомобил спрян близко до пешеходната пътека когато ние отидохме.

Проведохме разговор с шофьора на автомобила и помня, че някой човек е минал и изместил беше велосипеда.

СЪДЪТ намира, че на осн.чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.2 НПК следва да бъдат прочетени показанията на свидетелят на ДП доколкото свидетелят заявява, че не си спомня някои обстоятелства, ето защо

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА показанията на свид. С. Д.а дадени на л.27-28 от ДП.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Вярно е това, което ми прочетохте.

ПОДСЪДИМИЯТ: Не желая да давам обяснения на този етап.

СЪДЪТ ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА писмените доказателствени материали по ДП 330-ЗМ- 213/19 г. по описа на ОД на МВР Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.

АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.

АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна.

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило и

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото обвинение, понеже намирам, че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно се доказа, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно на 19.10.2019 г., по ул. „Искър“ в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта си на движение да се съобразяват в случая с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие или да намалят скоростта си на движение и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия казус подс. К. при избиране скоростта си на движение не се е съобразил със следните обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, а именно, че се движи в централната част на гр. Разград, по улица, по чието протежение се намират оживен градски площад, сградата на данъчната администрация, сградата на Общинския културен център (Новия театър), офисите и канторите на фирма „Абритус“ и жилищен блок с разположени под него множество магазини срещу които и паркинг, т.е. където е обичайно наличието на пешеходци, деца, велосипедисти, МПС; вниманието му е следвало да бъде в по-висока степен обострено и той е следвало да съобрази скоростта си на движение, с обстоятелството, че на пътното платно на улицата, по която се движи последователно на много близко разстояние една от друга са разположени три пешеходни пътеки, две от които преди и след кръстовище спрямо посоката му на движение; в тази връзка той не се е съобразил, съответно е нарушил и разпоредбите на чл. 47, чл. 117, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и съответните им чл. 102, чл. 194, чл. 196 от Правилника за прилагане на ЗДвП, които задължават водача на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, или към пешеходна пътека, да проявява необходимата предпазливост и да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне участниците в движението – пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство; при избиране скоростта си на движение, той не се е съобразил и с обстоятелството, че видимостта му към пешеходците, а в случая и велосипедиста – като участник в движението, които ще предприемат пресичането на пешеходна пътека разположена между сградите на Общинския културен център (Новия театър) и офисите на фирма „Абритус“, в ляво спрямо посоката му на движение, е била ограничена от паркиран бял 2 товарен автомобил (бус). Задължението на водача да намали скоростта или да спре, изводимо от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, възниква от момента на опасността за движението. Съгласно константната съдебна практика (р. 48394-3 н.о.) децата са винаги опасност, без значение дали се намират на пътното платно или извън него. Детето, намиращо се в близост до пътя, представлява опасност. Моментът, в който то следва да бъде ценено като опасност е този, в който детето може да бъде възприето – р. 558-08-1 н.о. Водачите са длъжни да опазват намиращите се покрай пътя деца, независимо дали в конкретния пътен участък е поставен знак А19 „Внимание деца“ – р. 50-12-3 н.о.

Правилото на чл. 117 ЗДвП е разновидност на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (така и т.р. 61-83-ОСНК). Дете са лицата, които не са навършили 14 години (така и в р. 58-83-ОСНК). Детето е опасност, не само когато се намира на пътя или на банкета, но и когато е на тротоара. Водачът винаги следва да предвижда внезапно навлизане на платното за движение – р. 557-08-1 н.о.

Водачът е длъжен винаги да предполага рязко навлизане на пътното платно. В този случай той носи отговорност, независимо дали произшествието е станало в опасната зона – р. 1134-74-3 н.о. Задължение да се премине със скорост, позволяваща да се спре пред внезапно появило се на пътя дете възниква не само при преминаване покрай училище или детска градина – р. 36-81-ВК на ВС. Като няма значение дали водачът е възприел опасността, а дали е могъл да я възприеме, защото той има задължение да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, така в р. 353-84-3 н.о. и в р. 71-83-3 н.о. В случая от заключението на вещите лица от тройната експертиза е видно, че подсъдимия е имал видимост към движещият се пред него велосипед, така видимост е имало и детето спрямо движещият се към него лек автомобил. Пак според заключението на вещите лица, технически е възможно подс. К. да е имал възможност да забележи велосипедистите и в по-ранен момент, а именно ако всеобхватно е наблюдавал пътната обстановка. Това обстоятелство, че децата е било възможно да бъдат възприети се потвърждава и от показанията на свид. Е. С.. Вследствие нарушението на правилата за движение подсъдимия по непредпазливост причинил средна телесна повреда на малолетния Е. К. М. от с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, изразяваща се в счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка, което по своята медико-биологична характеристика по отделно и в съвкупност е обусловило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Соченото престъплението е осъществено от подсъдимия и от субективна страна при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), тъй като той не осъзнава, че нарушава правилата за движение, а така също не осъзнава и възможните вредни последици, но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да ги предотврати. В тази връзка основният въпрос, който се поставя при изследване на вината на водача е дали е бил в състояние да предвиди съставомерните последици или не. Моментът, в който се преценяват психическите преживявания на дееца, съвпада с времето на извършване на изпълнителното деяние. И това е така, защото само до края на този момент деецът би могъл да прекъсне деянието, за предотврати настъпването на обществено опасните последици. За транспортните престъпления този момент е конкретизиран, а именно т.нар. „опасна зона“. Същата е изяснена от авто техническите експертизи по делото, като заключението на вещите лица е в смисъл, че причината за настъпване на ПТП е навлизането на велосипеда върху пешеходната пътека пред лекия автомобил управляван от подсъдимия 3 на разстояние по-малко от дължината на опасната му зона за спиране. Пак според вещите лица, в конкретната пътно-транспортна ситуация, с установената скорост на движение водачът на л. а. „Фолксваген“ (т.е. подсъдимия ) не е имал техническа възможност да спре преди мястото на началото на удара. Само че, той следва да носи наказателна отговорност, защото независимо, че не осъзнава, че нарушава правилата за движение по пътищата, а така също не осъзнава и възможните вредни последици (т.е. нито иска, нито допуска настъпването на тези последици), той е бил обективно длъжен да ги предвиди и субективно е могъл да ги предотврати. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимия е имал интелектуалната способност и професионалния опит като водач на МПС да прецени каква опасност за живота и здравето на хората по принцип се създава при управление на МПС. При мобилизация на психическия си капацитет, той е бил в състояние да изведе в съзнанието си представата за обществено опасните последици, включително и възможността да бъдат причинени телесни повреди, включително и смърт, при причиняване на ПТП. Той е бил обективно длъжен да ги предвиди, изводимо от обстоятелството, че като правоспособен водач е длъжен да познава правилата за движение по пътищата, които са нормативно установени. Обстоятелството, че той е могъл да предотврати настъпването на обществено опасните последици – причиняването на СТП, е изяснено и от двете АТЕ. Съгласно първата АТЕ сблъсъкът между лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и велосипедиста М. е бил предотвратим от страна на водача К. при скорост на процесното МПС непосредствено преди ПТП, около 18 км/ч., а според тройната АТЕ той би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара с велосипеда, ако е управлявал автомобила със скорост до 26,6 км/ч. Или ако беше съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка така, както го задължава разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то той е имал обективната възможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици. Ако скоростта на движение не е съобразена с изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то опасната зона за спиране не представлява основание за отпадане на отговорността – р. 148-76-3 н.о.

Предвид всичко изложено, моля да признаете подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Що се касае до индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, ако бъде признат за виновен, то предлагам същото да бъде определено при правилата на чл. 55 от НК, защото са налице изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства и минимумът на определеното в закона наказание за това престъпление – лишаване от свобода за срок от една година, се оказва несъразмерно тежък спрямо извършеното конкретно престъпление и личността на дееца. Конкретиката на казуса, а именно, че причината за настъпване на произшествието е навлизането на детето с велосипед, макар и на пешеходна пътека, сочи на извода, че индивидуалната обществена опасност на извършеното от подс. К. престъпление вече не представлява онази, която е типична за този вид престъпления, а е сравнително по-ниска.