Решение № 118 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400501090 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1256 от 22.08.2025г., постановено по гр.д.№782/2025г.по описа на същия съд на осн. чл.127 от СК упражняването на родителските права върху детето В. В. К., ЕГН ********** е предоставено на майката П. И. Х., ЕГН ********** и е определено местоживеене на детето при майката.

Със същото решение на ПлРС е определен режим на лични контакти на бащата В. А. К., ЕГН**********, с детето В. В. К., ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 14.00 часа по местоживеене на детето, без приспИ.е при бащата,в присъствието на майката или определено от нея лице- баба и дядо по майчина линия, както и режим на виждане с детето чрез подходящ аудио визуален контакт с детето и през седмицата-три пъти седмично, след 19,30часа за време до половин час всяка сесия.

С решението на ПлРС В. В. К., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето В. В. К., ЕГН ********** чрез майката П. И. Х., ЕГН **********, месечна издръжка в размер по 400лева, считано от 05.02.2025г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.На осн. чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

1

С решението на ПлРС В. А. К., ЕГН **********, на осн. чл. осн.чл.69, ал.1, т.7 и чл.78, ал.6 от ГПК е осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд ДТ-576лв. върху присъдения размер издръжка.

В. А. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. И. Х., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 600лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПлРС В. А. К.,който чрез своя пълномощник адвокат Я. А. от САК го обжалва пред ПОС в частта относно определения му режим на лични отношения като баща с детето В. В. К.,както и в частта за разноските.Изложени са доводи,че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано,постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.Посочено е,че производството по делото е по спорна администрация,като между страните няма спор ,че родителските права следва да бъдат предоставени на майката,местоживеенето на детето да е при майката,както и относно размера на издръжката 400лв.,която бащата заплаща от датата на фактическата раздяла -13.09.2024г.,като спорен е единствено въпроса за режима на лични отношения на бащата с детето.

Твърди се,че ПлРС неправилно и в противоречие с императивните изисквания за събиране на доказателства ,не е предоставил на страните възможност да формулират и поддържат доказателствените си искания,че неправилно съдът не е положил дължимите усилия по делото да бъдат изяснени релевантни за спора факти и обстоятелства.В тази насока в жалбата са изложени подробни доводи и съображения,цитирана е и съдебна практика на ВКС.Въззивникът счита,че определения режим на лични отношения на бащата с детето е изключително стеснителен и неблагоприятен за детето и не е в негов интерес.Твърди се,че ПлРС е отчел само ниската възраст на детето , но е пренебрегнал отказа на родителите да общуват,да си партнират ,да обсъждат проблемите и нуждите на детето,което представлява пасив в родителския капацитет,доколкото нежеланието на двамата родители за взаимодействие между тях е нежелание за съдействие и обгрижване емоционалните нужди на детето.Твърди се,че детето добре познава своя баща,при срещите си с него то се чувства добре,двамата играят,забавляват се, а въззивникът е отговорен и разумен родител ,а майката която в момента се ползва с доверието на детето и познава неговата психика,настроенията и желанията му най-добре,следва да положи усилия да го успокои и подготви за срещата с баща му,без това да се превръща в травмиращо преживяване или принуда за психиката на В..Въззивникът счита, че след навършване на три годишна възраст на детето на 26.12.2025г.,определеният режим на лични отношения с бащата следва да бъде променен,той да има възможност да взима детето с преспиване ,като срещите първоначално се осъществяват на територията на гр.Плевен и майката присъства при предаване на детето,при необходимост в началото на срещата,а след това бащата да има право да осъществява режима самостоятелно с детето.В жалбата е предложен режим на лични отношения след посочения период.В заключение въззивникът моли 2

Окръжния съд да отмени решението на ПлРС в обжалваната му част и постанови друго,с което да бъде определен по-разширен режим на лични отношения на бащата с детето.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата П. И. Х., чрез своя пълномощник адвокат Г. Г. от ПлАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че решението на ПРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.Посочено е,че в края на м.юли 2024г.майката с детето окончателно са напуснали дома на бащата,към този момент детето е било на ниска възраст и между него и бащата не е създадена емоционална връзка ,тъй като от раждането му е обгрижвано едниствено от майката. Изложени са доводи,че бащата не е възпрепятстван по никакъв начин да осъществява контакти със своя син,което се случва рядко,а причината не е в поведението на майката.Въззиваемата твърди,че и след определяне на привременните мерки и след постановяване решението на ПлРС ,бащата не е упражнявал в пълна степен срещите си с детето,като понякога контактите са били единствено в неделя за половин час.Счита,че бащата няма подход към детето и то не желае само да тръгне с него, бащата не знае какво да направи, за да го успокои,като опитите на майката да обясни на бащата,че е нужно търпение са били неуспешни.Посочва,че след получаване на исковата молба се е опитала да проведе разговор с бащата,двамата да постигнат спогодба и да уредят отношенията си

,но бащата е отхвърлил възможността за споразумение.Изложени са доводи,че при определяне режима на личните отношения,следва да се съобрази,че страните живеят в различни населени места,на около 200км.,разстоянието между които се изминава за 2 часа.

Правилно на този етап РС Плевен е определи срещите между детето и бащата да се осъществяват по местоживеене на детето в гр.Плевен.Детето никога не е оставало само с баща си,не е обгрижвано от него,нито е преспивало при баща си ,последният не познава неговите нужди,начин на хранене и сън,като въззиваемата счита,че предложения във въззивната жалба режим не е подходящ на този етап от живота на детето.Следва да има плавен период,при който детето да може да се отдели от майката и да привикне към фигурата на бащата,а той от своя страна да привикне към нуждите,характера и настроенията на детето.Посочено е,че определения от ПлРС режим на лични отношения ще постигне целения резултат и ще е в интерес на детето.В заключение моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПлРС в обжалваната му част.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 04.03.2026г.въззивникът В. А. К. лично и чрез своя пълномощник адвокат Я. А. от САК поддържа подадената въззивна жалба срещу решението на ПРС в обжалваната му част.Претендират се и направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебното заседание на 04.03.2026г.въззиваемата П. И. Х. лично и чрез 3 своя пълномощник адвокат Г. Г. от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПлРС в обжалваната му част. Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на въззивника.

В съд.заседание на 04.03.2026г.не са се явили представители на заинтересованите стани ДСП-ОЗД гр.Плевен и ДСП-ОЗД гр.Костинброд.

Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно е с оглед представеното удостоверение за раждане ,че страните са родители на детето В. В. К., родено на 26.12.2022г.,което понастоящем е навършило 3 години.

Не е спорно обстоятелството,че страните не са сключвали граждански брак ,живели са заедно в гр.Божурище, Соф.обл.като в периода м.юлим.септември 2024г.отношенията между родителите са се влошили,като майката и детето са се изнесли от жилището и двамата от момента на раздялата живеят в гр.Плевен ,като единствено въззиваемата П. Х. от раждането на детето до момента е полагала грижи по отглеждането и възпитанието на детето В..

От представените пред ПлРС писмени доказателства е установено,че въззивникът има и друго дете В. ,на 12 години,като съгласно постигнато и утвърдено от съда споразумение с решение на РС Костинброд по гр.д.

№1052/2018г.по описа на същия съд,упражняването на родителските права върху това дете се предоставени на бащата В. К..

Решението на ПлРС не е обжалвано и е влязло в сила в частта,в която на майката П. Х. е предоставено упражняването на родителските права и е определено местоживеене на детето В. при нея.Решението е влязло в сила и в частта,в която бащата В. А. К. е осъден да заплаща на детето В.,чрез неговата майка и законен представител П. Х. ежемесечна издръжка в размер на 400лв.,считано от 05.02.2025г.до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване.

Предмет на въззивно обжалване в настоящото производство е решението на ПРС в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето.

От изготвените социални доклади от ДСП Плевен по местоживеене на майката и детето ,както пред ПлРС,така и нов актуален доклад пред Окръжния съд , се установява,че грижите по отношение на възпитание на детето,осигуряване на ежедневните му потребности се осигуряват от майката П. Х..Детето се отглежда в дома на майката,като имотът се намира в 4 гр.Плевен,на ул.“Димитър Пападжаков“,бл.1,ет.2,ап.2 и жилището,в което се отглежда детето В. е с отлични хигиенно-битови условия.За детето е осигурена сигурност от вредни фактори и опасности в имота.В. в момента е на тригодишна възраст ,посещава детска градина „Надежда“ в гр.Плевен,първа група „Звездичка“,като детето е добре адаптирано в детското учебно заведение.Според докладите при извършеното социално проучване се наблюдава силна емоционална привързаност ,любов обич и загриженост от страна на майката към момченцето, П. Х. е отговорен и любящ родител,може да задоволява емоционалното ,психическото и физическото благополучие на В..Майката познава особеностите на детето,уважава индивидуалността му ,стреми се да осигури на детето интересни занимания в свободното му време,като в отглеждането на детето има подкрепата и на своите родители.От докладите се установява,че майката работи в структурата на МВР,на длъжност разследващ полицай“в РУ Долни Дъбник,получава месечно възнаграждение над МРЗ,работи на петдневна работна седмица с работно време от 8.00 часа до 17.30часа.Пред соц.работници майката е заявила,че не създава пречки и не осуетява контактите на бащата с детето,но към момента то е на ниска възраст,все още търсещо сигурността от присъствието на майката ,не е изградило връзка с другия родител,която да му вдъхва сигурност в отсъствие на обгрижващия родител.В докладите е посочено,че в интерес на детето В. е то да познава и двамата си родители,да има емоционална и доверителна връзка не само с майката ,а и с бащата,да има изградени отношения на привързаност между баща и син, които биха допринесли детето да бъде спокойно и щастливо и в неговата семейна среда.