Решение № 1414 от 27.07.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 27.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ХРИСТОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от съдията Петкова в.гр. дело

№ 1383 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на И. И.Ц., ЕГН **********, на адрес: ***, против решение № 1261/26.03.2018г. по гр. д. №4887/17г. на ВРС, ХХ-ти с-в, в частта, с която е определен режима на лични отношения на бащата З.И.М., ЕГН **********, с детето Д.З.М., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК през месеците септември, ноември и март, както следва: всяка първа седмица от месеца за времето от 19,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя на следващата седмица /или за период от 10 дни/, с преспиване, като през м. септември детето следва да бъде връщано при майката не по-късно от 12.09. на съответната година с оглед подготовката му за училище, а през месеците ноември и март бащата следва да води детето в училището, което то посещава в гр. Варна. Решението е обжалвано и в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката И. И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, детето Д.З.М., ЕГН **********, придружавано от своя баща З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да пътува до държави-членки на Европейския съюз по един път годишно за период не по-дълъг от 15 дни, с правото да преминава през държави-членки на ЕС, което разрешение важи за срок от 5 години, считано от влизане в сила на настоящото решение, като пътуването следва да бъде извършвано през лятната ваканция на детето Д.З.М. и в режима на лични отношения на бащата З.И.М., на основание чл. 127а, ал. 2 СК. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като е немотивирано. Твърди, че в частта по обжалвания режим на лични отношения съдът е допуснал нарушение на ТР №1/2016г., тъй като е одобрил съвместно упражняване на родителските права. Твърди се, че Постановление №1/1974г. не е изгубило действие, поради което и само един може да е родителят, който да отглежда детето. Сочи, че разрешение, заместващо съгласието на въззивницата детето да пътува с баща си в ЕС, не следва да бъде давано, тъй като М. излага детето на риск. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е дадено разрешение и да бъде определен и през месеците март, ноември и септември обичайния режим.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия З.И.М., който я оспорва. Сочи, че е в интерес на детето е да пребивава при своя баща през десет дни от посочените месеци, тъй като той съвестно изпълнява задълженията си за подготвянето му за училище и осигуряване на добри условия за развитието му. Счита, че е в интерес на детето последното да пътува придружавано от баща си. Моли решението в атакуваните части да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не изразява становище по жалбите.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 и чл.127а ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

Ищцата И. И.Ц. излага, че двамата с ответника са живели заедно на съпружески начала в периода 2007г.–2009г. и от съжителството им на *** г. се родило детето Д.З.М., малолетно към настоящия момент. Твърди, че от раздялата между родителите дъщеря й живее при нея и тя полага грижите за отглеждането й. Поддържа, че ответникът притежава недвижими имоти, като в последните няколко години е извършвал множество сделки, от които е реализирал доходи. Посочва, че с порастването на детето нарастват и нуждите му от повече средства за заплащане на разноските по подготовката и посещението на училище и извънучилищна дейност. Счита, че следва да бъде определен стеснен режим на лични контакти между бащата и детето, доколкото през годините с поведението си той неведнъж е поставял в опасност нейното здраве и е бил непоследователен в грижите и отношението си към Д.. По изложените в исковата молба подробни съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът З.И.М., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. М.К.. Поддържа становище за частична неоснователност на предявените искове. Не възразява родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея. По отношение на издръжката счита, че същата следва да бъде определена в размер на 150 лв., като претендираната такава от 250 лв. е прекомерна с оглед неговите възможности и нуждите на малолетната. Твърди, че майка му /бабата на момичето по бащина линия/ от негово име е подпомагала финансово детето, поради което счита предявения иск за заплащане на издръжка за минало време за неоснователен. Възразява срещу предложения от ищцата режим на лични отношения между него и детето и желае да му бъде определен такъв, който да му дава реална възможност да се вижда с детето, предвид и обстоятелството, че живее в чужбина. Оспорва твърденията, че е поставял детето в риск, съответно че не е полагал достатъчно грижи за неговата безопасност и здраве. Твърди, че действията на майката след раздялата между тях целят ограничаване на срещите и контактите му с детето.

В срок предявява насрещен иск с правно основание чл. 127а ал. 2 СК да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да пътува, придружавано от своя баща, до страни-членки на Европейския съюз, до навършване на пълнолетие на детето. Излага, че от началото на 2017 г. е трайно установен на територията на Република Франция. Ето защо счита, че е в интерес на Д. да пътува и през лятната ваканция да може да се запознае със социалния му кръг, да види и да опознае начина му на живот. Поддържа, че едно пътуване само би обогатило малолетната, като това ще й даде възможност както за забавления, така и за разширяване на мирогледа. Твърди, че момичето не разполага с валиден международен паспорт. По изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен.

Ответникът по насрещния иск И. И.Ц. е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска. Посочва, че не отговаря на действителността твърдението на М., тъй като детето има валиден задграничен паспорт. Счита, че това искане е необосновано и не е в интерес на детето.

Поддържа, че даването на такова разрешение би поставило здравето и живота на детето в изключителен риск, като съществува опасност същото да не бъде върнато в Република България. Сочи, че е имало инцидент през 2011г., когато детето е било настанено в болница в чужда държава поради безотговорно поведение на бащата, който е бил пък арестуван. По изложените съображения моли този иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ответникът моли да бъде уважен предявеният иск за даване на разрешение на детето да пътува в чужбина, като не оспорва, че в действителност детето притежава задграничен паспорт, но същият се държи от майката, поради което и следва да му бъде предаден. Желае определяне на разширен режим на лични отношения, като желае при връщането си в България да взема и вижда детето за дълъг период, доколкото не може да изпълнява регулярния седмичен режим.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомени, са изготвили социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане от ***г., е видно, че родители на детето Д.З.М., роден на *** г. са И.И.Ц. и З.И.М..

Видно от издадената служебна бележка, изх.№144/06.04.2017г., ищцата работи на длъжност „психолог“ в КСУДМ.

Съгласно изготвения и приет по делото социален доклад, грижи за детето Д. полага неговата майка с помощта на съпруга си С. Г. Ищцата не одобрява поведението на бащата при контактите с детето, поради което желае режима на контакт между двамата да бъде точно определен и стеснен. При срещата с момичето се наблюдава, че тя познава майка си и баща си и показва силна привързаност към тях. Говори с топли чувства за всеки един от родителите си и желае тяхното постоянно внимание. Разказва, че се чувства спокойна и щастлива в дома на майка си заедно със съпруга й С. и братчето си И. Също разказва, че при баща й е много весело и хубаво, има много забавления и приятели.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Р.Х. Ц. и В. В. И.

Съгласно показанията на свидетеля Р. Ц., същата познава ищцата, като от 2 години работят заедно. Познава и детето Д.. Има впечатления за отношенията между бащата и момичето от това, което разказва детето, съответно ищцата и от телефонните разговори между майката и ответника, на които е ставала неволен свидетел.

Посочва, че детето е емоционално, като според нея, връзката му с бащата е силно емоционална, то там се чувства свободно. Знае, че с удоволствие и желание ходи при него. От разказите на майката обаче свидетелката лично като майка понякога изпитва страх от това, което детето е преживяло при срещите си с бащата. Преди около година, през м. ноември 2016 г. детето след един от контактите с ответника се върнало със счупена ръка. Била е свидетел как майката търси детето по телефона в периодите, в които то е с бащата, но същият е изключен или момичето не отговаря. Случвало се е ищцата да разбира от учителката на детето, че детето не е посещавало училище по решение на ответника, за което тя не е била уведомена. Понякога е засичала груб тон между родителите. Според разказаното от Д., когато е била заедно с баща си двамата са скачали в морето, спали са в общи стаи с други хора, посещавали са концерти след 23:00 часа.

Когато детето разказва за преживяванията с баща си, свидетелката усеща, че то е щастливо.

Съгласно показанията на свидетеля В. И., същата познава бащата и детето от 6-7 г.

Отношенията между двамата са топли, интензивни, има много взаимодействие, много игра, дори чисто вербална, имал силна емоционална връзка, включително интелектуална. Свидетелката обяснява, че доста пъти е ходила в дома му в гр.

Пловдив, като половината къща е пространството на Д. – има детска стая с малък детски хол и баня и тоалет. Ответникът държи детето да се храни здравословно, готви. Според нея, детето не скучае в присъствието на баща си и неговите приятели, сред които е и тя. Понякога се е случвало да й помага с английския език. Посочва, че е била заедно с тях на море и на планина. Детето има доста свободна игра – може да ходи, да комуникира с други хора. Описва З. като грижовен родител. Виждала е и дома му във Варна – двустаен апартамент, уютен, чист, в който има много играчки за детето. Виждала е двамата да пишат домашни заедно.

По делото е изслушано и детето Д., на 11 г., към настоящия момент ученичка в пети клас в училище „Черноризец Храбър“. Момичето обяснява, че живее с майка си и със съпруга й, както и с братчето си Игор, на 5 г. С майка й се разхождат, карат колелета. Вечер пишат домашни и след като майка й ги провери играят някакви игри. Вижда се и с баща си, който живее в гр. Пловдив, чуват се по телефона, понякога си пишат по вайбър. По-често тя го търси, а той я изслушва.

През ваканциите е ходила в гр. Пловдив. Тази Коледа била с майка си, а на Нова година – с баща си. През лятото била с баща си за около 2 седмици. През м. ноември 2017 г. също била с него в гр. Варна. Баба й е тук, харесва й в дома й, там има два пълни кашона с играчки. Има желание през ваканциите да прекарва време с баща си или в Пловдив или във Варна.

Представена е и водена между родителите кореспонденция, водена по повод отглеждането на детето.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл.127 ал.2 СК и чл.127а ал.2 СК.

По иска за определяне на режим на лични отношения между детето Д. и неговия баща:

Спорният въпрос между родителите е дали през месеците септември, ноември и март детето следва да остава при баща си за по десет дни, като той се задължава да полага преките и непосредствени грижи за Д., както и да го води на училище. При вземане на решение за определяне на режима на лични отношения водещият критерий е интересът на детето. При преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието „най-добър интерес на детето“. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Безспорно е в производството, че детето има добра емоционална връзка и с двамата си родители.

Разпечатката съдържа 40 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a49720c-c328-4452-8402-6a67ad75b00f