Решение № 2102 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2102 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. А. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110215939 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Б. А. Н., чрез упълномощения процесуален представител адв. Г. против Наказателно постановление № 25-4332019920/08.08.2025г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева; на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че не е ясно въз основа какви доказателства АНО е постановил атакувания санкционен акт. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки с изложени доводи по същество. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултстко възнаграждение.

1

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 28.02.2025г., около 17:45 часа, в гр. София, бул. Царица Йоанна (локално платно), с посока на движение от бул.

Д-р Петър Дертлиев към ул. Луи Пастьор, при управление на л.а „,,***''“ с рег. № ,,***'', пред блок 154 при извършване на маневра движение на заден ход реализира ПТП в паркиран л.а „,,***''“ с рег. № ,,***'', нанасяйки материални щети на предна лява част. След ПТП напуска мястото, като не уведомява службата за контрол на МВР по територия.

Нарушението било възприето от св. Б. И., който чрез органите на МВР уведомил св. В. Г..

Последната, пристигайки на място уведомила органите на МВР и останала на място до тяхното идване.

Местопроизшествието било посетено от св. Е. Д. – мл. Автоконтрольор при ОПП-СДВР, който снел сведения от заварените на място лица и съставил докладна записка и протокол за ПТП.

Преписката за издирването на напусналия водач била възложена на С.Д. – мл.

Автоконтрольор при ОПП-СДВР.

На 18.07.2025г. Б. Н. се явила в ОПП-СДВР и собственоръчно попълнила декларация, че на посочената дата и място л.а л.а „,,***''“ с рег. № ,,***'' бил управляван лично от нея.

Въз основа на събраните по преписката материали и декларацията от Н. св. Д. преценил, че последната с поведението си е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

На 18.07.2025г. в присъствието на нарушителя Н. и св. А.С. – свидетел по съставяне на АУАН съставил АУАН № 702574/18.07.2025г. срещу Н. за нарушение на разпоредбите на чл.

40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В така съставения АУАН като свидетел - очевидец бил вписан и Б. Ф. И., като в графа подпис било посочено „Дал сведение“, но липсвал положен подпис от свидетеля, който не присъствал на място при съставяне на АУАН.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление Наказателно постановление № 25-4332-019920/08.08.2025г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева; на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, 2 т.3, б.“в“ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 месец.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните по делото гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като не са налице противоречиви доказателствени източници.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., св. И. и св. Г., като ги намира за ясни, логични и последователни. Същите кореспондират както помежду си, така и с приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата ОСНОВАТЕЛНА, по различни от изложените от жалбоподателя съображения.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на санкционния акт на формално основание, без разглеждане на спора по същество.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание, без разглеждане на спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 40,ал. 1 от ЗАНН „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.“ Изключение от това правило е визирано в разпоредбата на ал. 3 на цитираната разпоредба, която се прилага по изключение, само в случай, че няма свидетели – очевидци на нарушението (При липса на свидетели, присъствували при извършването или 3 установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.)

В конкретния случай, видно от материалите по делото св. Б. И. е свидетел – очевидец на нарушението, което е отразено и в съставения АУАН. Същият обаче само формално е посочен за такъв, като не е присъствал при съставяне на АУАН, нито е удостоверил с подписа си, че описаните в него обстоятелства отговарят на обективната действителност, в какъвто смисъл е и изискването на закона.

АУАН е съставен въз основа на докладна записка, като актосъставителят не е очевидец на нарушението. В акта е вписан свидетел – очевидец, който не е присъствал при съставянето и не е положил подпис. Това представлява съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като свидетелят по закона е свидетел на съставянето, а не на нарушението. Вписването на лице, което не е удостоверило съдържанието на акта с подпис, представлява невярно удостоверяване и опорочава АУАН.

Настоящият съдебен състав намира, че в тази хипотеза разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е неприложима, тъй като пороците на АУАН засягат доказването на нарушението.

Актът е съставен въз основа на докладна записка, като актосъставителят не е очевидец.

Вписан е очевидец, който не е присъствал при съставянето и не е положил подпис. Това представлява съществено нарушение на чл. 40 ЗАНН, което води до недоказаност на фактическата обстановка. Съгласно трайната практика на ВАС и АССГ (напр. Решение № 10343/2017 г.; Решение № 5567/2020 г.; Решение № 10432/2022 г.; Решение № 12933/2023 г.) чл. 53, ал. 2 не може да санира АУАН, когато порокът засяга доказателствата и правото на защита.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено без разглеждане на спора по същество.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-019920/08.08.2025г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева; на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – 4

София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5