Решение № 55 от 10.07.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Нова Загора, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20242220200212 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. Г. Е. от с. *********, чрез адв. А., против НП №24-0306000357 от 27.03.2024 г. издадено от началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което:

1. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

2. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

3. На основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. В допълнение към жалбата се представя медицинска документация на наказаното лице.

В съдебни заседание, жалбоподателят, чрез адв. А.. счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът –началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен не се явява и не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо е изложил доводи за законосъобразност на издаденото НП и е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.03.2024 г. в 08:10 часа, в гр. Нова Загора на ул. „Цар Освободител И. Г. Е. като водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *****, собственост на М.С.А. не представя за проверка СУМПС; не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобила 1 е оборудван и превозва децата И. Г. И. ЕГН ********** и Б.М.С. ЕГН ********** в нарушение на изискванията.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1184679 от 06.03.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите У. и Д., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението по т. 1 и т. 2 са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По отношение на нарушението по т. 3 съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда водача да носи СУМПС за съответната категория. От доказателствата по делото се установява, че Е. не е носил процесното свидетелство и затова законосъобразно му е наложена глоба в определения по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП размер от 10 лева.

Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване.

По делото е приложена епикриза от 01.03.2024 г., според която Е. е опериран от херния. Следва да се отбележи, че нарушението е установено на 06.03.2024 г., в периода на възстановяване, поради което следва да се приеме, че Е. е от лицата посочените в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП и неговото медицинско състояние към момента не позволява поставянето на предпазен колан, поради което не е налице извършено нарушение. Този факт се установява и 2 от показанията на св. Д., който заявява, че при съставянето на АУАН наказаното лице е възразило, че има оперативна интервенция и не може да носи обезопасителен колан.

Поради тези съобразения Е. законосъобразно не е поставил обезопасителен колан, тъй като не е било задължително с оглед медицинското му състояние, поради което НП в тази част следва да се отмени.

Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4 т. 10 от ЗДвП наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV. Съгласно чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи, като се подразделят в два класа - пълен или не пълен. По силата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП моторните превозни средства от категории M1, №1, №2 и №3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Следователно посочената като нарушена в НП норма на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от тяхното тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително за водач на МПС, който превозва дете/ деца в управляваното от него превозно средство. Предвид това нормата не може да бъде нарушена от лице, управляващо МПС в посочената хипотеза. Задължителни правила за поведение за водачи на МПС, превозващи деца, се съдържат в разпоредбите на чл. 137в, ал. 2, ал. 3 и, ал. 5 от ЗДвП, както и в чл. 137д от същия закон, но те не са били приложени от АНО.

Дори да се приеме, че в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да ползва система за обезопасяване при превоз на деца, в АУАН и НП следва да се посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и, ал. 3 от ЗДвП. В случая това не е сторено, поради което НП по т. 2 следа да се отмени. (В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ 11.09.2020 Г. ПО А. Н. Д. № 88/2020 Г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН).

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и намаляването на наложената санкция, такива се дължат и на двете страни, съобразно уважената част.

Жалбоподателят, чрез адв. А. претендира разноски в размер на 300 лева. Тъй като наказателното постановление се отменя частично, то следва и възнаграждението на защитника платено по настоящото дело да бъде уважено в размер на 250 лева, което се явява справедливо и възражението за прекомерност от насрещната страна е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №24-0306-000357 от 27.03.2024 г. издадено от началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в ЧАСТТА по т. 2 с което на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП на Е. наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и в ЧАСТТА по т. 3, с което на основание чл. 183, ал.

4, т. 10 от ЗДвП на Асенов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП

ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0306-000357 от 27.03.2024 г. издадено от началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в останалата част.

ОСЪЖДА ОДМВР – Сливен да заплати на И. Г. Е. с ЕГН ********** от с. ********* сумата от 250 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за 3 изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

4