Решение № 36 от 04.03.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Свиленград, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И. като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200030 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4537-000040 от 16.12.2025 година на Началника на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с което на Х. И. А. с ЕГН ********** от град *********, ул.„************”, блок № **, вход „*”, етаж *, ап.№ **, област *********, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат Г. Г., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро).

Жалбоподателят Х. И. А. чрез процесуалния си представител – адвокат Г.

Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен (издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения (липсвали субективния и обективния елементи и фактическата обстановка в НП било отразена невярно)), А. не бил 1 извършил процесното нарушение и наложените несправедливи. Претендират се разноски по делото. наказания били

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Х. И. А., не се явява. За него се явява адвокат В. И., преупълномощена от адвокат Г. Г., която пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмена защита, в която подробно излага доводите си по същество за отмяна на обжалваното НП – нарушението било неприцизно описано в Акта, не било индивидуализирано вмененото на А. нарушение и в Акта не бил посочен пълния адрес на А..

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на НП: Началникът на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, редовно призован, не се явява. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 07.12.2025 година около 15.00 часа К. П. Ш. и М. К. Т. (служители на Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян) при изпълнение на служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, се намират на третокласен път № 597, при км. 30+160, на територията на община Любимец, област Хасково, където спират за проверка движещото се в посока от град Любимец към град Ивайловград пътно превозно средство (ППС) - лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4” с държавен регистрационен номер Х 91 49 КС, собственост (в същия смисъл е и Справката от АИС-КАТ) и управляван от жалбоподателя, при която в качеството си на контролни органи 2 извършват справка в масивите на МВР чрез ОДЧ при ГПУ – Ново село и установяват, че спрямо водача А. има издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0351-000097 от 19.07.2025 година по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на Свидетелството за управление (СУ) на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.08.2025 година, като СУ на МПС е отнето с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA и с № 3443144 от 19.07.2025 година.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. Х. К. – Командир на отделение в 04 Група „Охрана на държавната граница” в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт” (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на колегите си Ш. и Т., против жалбоподателя А. и в негово присъствие АУАН със серия AД и с бланков № 917014. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя К., от свидетелите по Акта Ш. и Т. и от нарушителя А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му (в този смисъл е и Докладната записка на полицейския служител Г. К.). А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Х. А., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа в АУАН.

Писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани в законоустановения 7-дневен срок.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на ГПУ – Ново село приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 25-4537-000040 от 16.12.202 5 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН като 3 доуточнява, че се касае за управление на МПС, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган, като я доуточнява - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя А. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро). НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на 23.12.2 0 2 5 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е отбелязаното в Справката за нарушител/водач).

Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на ГПУ – Ново село (Г. К. Д.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з-1389/07.10.202 4 година, двете н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г. Х. К. заема длъжността „Командир на отделение в 04 Група „Охрана на държавната граница” в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР”, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт” и от Заповед № 8121к-977 от 08.02.2023 година на Министъра на МВР, видно от което Г. К. Д. е назначен на длъжността „Началник на ГПУ – Ново село”, т.е. предвид факта, че Г. К. Д. заема длъжността „Началник на ГПУ – Ново село” (персоналното заемане на длъжността от Г. Димитров е и служебно известно на Съда), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че А. има налагани множество санкции с НП и Електронни фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и му са налагани ПАМ.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 10.02.2026 4 година свидетел Г. Х. Карамфилов. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. Карамфилов, които са вътрешно безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител в ГПУ – Ново село, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на свидетеля са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява МПС след като временно му е отнето СУ със ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях 5 факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите допълнително представени документи, тъй като те кореспондират на тези, на които се дава вяра.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 4537р-614 от 12.01.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.