Решение № 50 от 10.04.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бяла, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100424 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Ж. Т..

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че между него и ответника М. Ж. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 20.09.2022 г. за отпускане в заем на сумата 1500 лв. за срок от 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 41,00% и годишен процент на разходите в размер на 48,71 %. Твърди, че изпълнил точно и в срок задължението си по договора и предоставил заемната сума на ответника чрез превод по банкова сметка. Сочи още, че ответникът поискал и закупил допълнителни услуги „Фаст“ при възнаграждение 600 лв. и „Флекси“ при възнаграждение 825 лв., които възнаграждения били изискуеми с подписването на договора и разсрочени на равни месечни вноски като добавка към месечните вноски за погасяване на кредита с падежна дата пето число на месеца. Твърди, че ответникът използвал услугата „Фаст“, изразяваща се в приоретитно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а от услугата „Флекси“ /отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежна дата на вноските/ не се е 1 възползвал, но сочи, че възнаграждението за услугата се дължи за възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Сочи, че ответникът е сторил две плащания, както следва: на 30.09.2022 г. – 189,63 лв. и на 21.11.2022 г. – 201,61 лв., след което е преустановил плащанията и на основание чл.12.3 от ОУ към договора, съгласно който кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при просрочение на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, задълженията по договора били обявени за предсрочно изискуеми на 05.12.2023 г., след която дата започнало начисляването на обезщетение за забава съгласно чл.12.1 от ОУ към договора.

Излагат се и твърдения за подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което било частично отхвърлено по ч.гр.дело № 316/2024 г. по описа на РС – Бяла, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.

При тези твърдения ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 379,26 лв. – главница, сумата 401,52 лв. – договорно възнаграждение за периода 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г.; сумата 1266,68 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“; сумата 352,86 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2022 г. до 05.12.2023 г.; сумата 127,13 лв. - законна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира и разноски, в това число и за заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответникът - не се явява и не се представлява. С писмени молба ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, подновява искането за присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с 2 правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.10а от ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 316/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало по пощата на 27.03.2024 г. заявление срещу М. Ж. Т., с което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания по Договор за потребителски кредит № ***** от 20.09.2022 г. за следните суми: 1344,20 лв. - главница; 401,52 лв. - договорно възнаграждение за периода 05.12.2022 г. - 05.12.2023 г.; 533,34 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга Фаст и 733,34 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга Флекси /общо 1266,68 лв./; 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.11.2022 г.; 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 07.03.2023 г.; 352,86 лв. - лихва за забава от 06.11.2022 г. до 05.12.2023 г.; 127,13 лв. - законна лихва, дължима от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са и разноски за заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 429/22.04.2024 г. по ч.гр.дело № 316/2024 г. по описа на РС – Бяла, потвърдено с необжалваемо Определение № 582 от 20.05.2024 г. по в.ч.гр.дело № 414/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отхвърлено по отношение на следните вземания: 379,26 лв.- главница; 401,52 лв. - договорно възнаграждение за периода 05.12.2022 г. - 05.12.2023 г.;

1266,68 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги Фаст и Флекси; 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.11.2022 г.; 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 07.03.2023 г.; 352,86 лв. - лихва за забава за периода 06.11.2022 г. - 05.12.2023 г.; 127,13 лв. - законна лихва за периода 05.12.2023 г. - 27.03.2024 г., като на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отвърлено заявлението. В полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение № 179/23.05.2024 г. по 3 чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата 964,94 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.03.2024 г., сумата 25 лв. – държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В указания срок, с подадена по пощата на 27.05.2024 г. искова молба, заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК – отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение на заявени по реда на чл.410 от ГПК вземания, като исковете са насочени срещу ответник (длъжник в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

С глед липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Липсва обаче презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, с оглед на което на първо място ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало правоотношение по сключен между него и ответника Договор за потребителски кредит № *****/20.09.2022 г., с твърдяните параметри и съдържание.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ****/20.09.2022 г., ведно с погасителен план и общи условия, част от съдържанието на договора, със страни: ищецът като кредитор и ответникът като клиент, при следните параметри: сума по кредита - 1500 лв., срок на кредита - 18 месеца, ГПР 48,71%, ГЛП 41%, лихвен процент на ден - 0,11%, допълнителни услуги: „Фаст“ /предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит/ с възнагражнетие за услугата 600 лв. и „Флекси“ /предоствя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит/ с възнаграждение за услугата 825 лв., като е уговорено възнаграждението по допълнителнителните услуги да се разсрочи за срока на договора на кредит на равни месечни вноски, добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Съобразно погасителния план датата на плащане на първата вноска е 05.10.2022 г., а на последната вноска:

4

05.03.2024 г.

Договорът, ведно с приложенията, е с положен подпис за клиент и кредитор, подписите за клиент не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че в случая е налице възникнало облигационно правоотношение между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. Ж. Т. по повод на договор за Договор за потребителски кредит № *****/20.09.2022 г., който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите).

За действителността на договора съдът следи и служебно и когато нищожността произтича от съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира в случаите когато констатацията за нищожност на правна сделка е от значение за решаването на спора, като в този случай, за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да е предоставена възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства /в този смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което в случая е сторено от съда с определението за насрочване на делото по чл.140 от ГПК, препис от което е надлежно връчено на страните.

Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, 5 заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 от ЗПК).

При съпоставка съдържанието на процесния договор и изискванията на ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 вр.чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

По правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от закона начин. От друга страна разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая според клаузите на процесния договор за кредит, регламентиращи уговорката за предоставяне на допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и възнаграждение, услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит преди кредитоискателите без закупена такава услуга /т.15.1 от ОУ/, макар в общите условия на кредитодателя да липсват данни какви по принцип са сроковете за разглеждане на искане за отпускане на потребителски кредит, за да може да се изведе допълнително заплатено предимство за експресно разглеждане на искането. Посочено е също, че в случай на закупена допълнителна незадължителна услуга, възнаграждението за закупената услуга възниква към деня на отпускане на кредита и се погасява като част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план /т.4.3 от ОУ/, което сочи на извод, че платецът на таксата бива предпочетен само заради повишената изгода, която кредитодателят има при този тип договаряне. Според т.15.2 от ОУ, неразделна част от договора, допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план /отлагане или намаляване на определен брой вноски или смяна на датата на падеж/, т.е. тази услуга включва евентуални бъдещи изменения на договора за кредит. Анализът на съдържанието на услугите „Фаст“ и „Флекси“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и 6 изплащане на сумата по кредита) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита и на практика възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора, което е договорено в нарушение на нормите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a47e0ee-348b-46a6-9d01-2c13659e0115