Решение № 270 от 31.01.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3589/2018
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 31.01.2020
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР АНТОНОВ МИТРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 120, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 75, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 48, ал. 1 и ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 48, ал. 1 и ал. 3 · Конституция на Република България
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 270
31.01.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3589 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалбата на „ФОРСАЙД“ ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл. 281, вх. А, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителя М.И.И., чрез пълномощника адв. Д., против Решение № 2153-15-226 от 05.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № 1006-15-204#8 от 24.10.2018г. и са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00465055 от 28.09.2018г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Жалбоподателят счита, че неправилно административният орган е приел, че назначените в дружеството лица по срочни трудови договори Е.Д. и Ц.Д. не са извършвали трудова дейност, за която да подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Преценката, че посочените лица нямат познания по счетоводство е ирелевантна, тъй като естеството на работа, за която са наети, се състои във въвеждане на данни (фактури) за закупени стоки в компютърна програма. В случай, че се приеме, че срочните трудови договори са сключени с цел заобикаляне на закона и получаване на по-висок размер на парично обезщетение за безработица от Д. и Д., за административният орган е възникнало правомощието да поиска от съда обявяване на трудовите договори за недействителни, съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от компетентния районен съд. Това означава, че задължителните предписания за заличаване на подадени данни в персоналния регистър на НОИ, са издадени преждевременно, в нарушение на чл. 35 от АПК.
Иска се отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания, издадени на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на направените разноски – възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита и заплатения депозит за разпит на свидетели.
Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Ц.Д.Д. и Е.И.Д. са работил по трудово правоотношение с "Форсайт" ЕООД, въз основа на сключени срочни трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ съответно за 12 и 11 работни дни. Лицата са назначени в дружеството на длъжност „отчетник счетоводство“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 800лв., като са изпълнявали трудовите си задължения от 02.07.2018г. до 18.07.2018г. за първото лице и от 13.07.2018г. до 28.07.2018г. за второто лице. След прекратяване на срочните трудови договори лицата са подали заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица на 19.07.2018г. и на 30.07.2018г.
В административната структура на ответника тогава била извършена проверка за определяне правото и размера на парично обезщетение за безработица, при която е установено, че работодателят „Форсайд“ ЕООД е подал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за упражнявана трудова дейност от Е.Д. и Ц.Д.. Същевременно е констатирано, че непосредствено преди започване изпълнението на трудовата дейност, лицата са прекратили трудовите си правоотношения с предходен работодател.
В
Регистъра на осигурените лица в НАП са подадени данни за осигуряване на Д. за периода от 02.07.2018г. до 18.07.2018г. включително, като в т. 16.1 са посочени 14 дни с осигурителен доход от 400лв. За Д. също са подадени данни за осигуряване за периода от 13.07.2018г. до 28.07.2018г., като в т. 16.1 са посочени 14 дни и осигурителен доход от 400лв.
Със
Заповед № ЗР-5-15-00453137 от 29.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е възложена проверка на осигурителя „Форсайд"
ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив, относно верността на данните подадени в Регистъра на осигурените лица за Ц.Д. за периода от 02.07.2018г. до 18.07.2018г. и за Е.Д. за периода от 13.07.2018г. до 28.07.2018г.
Проверката е приключила с Констативен протокол № КП-5-15-00464307 от 28.09.2018г. (л. 36 – 38), при която е установено, че Д. и Д. са назначени на длъжност „отчетник счетоводство“ по срочни трудови договори №№ 8 от 20.06.2018г. и 9 от 08.07.2018г., с месечно трудово възнаграждение в размер на 800лв. Трудовите договори са прекратени съответно със заповед № 8 от 10.07.2018г., считано от 18.07.2018г. (л. 40) и заповед № 9 от 18.07.2018г., считано от 28.07.2018г. (л.
42).
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността - „отчетник счетоводство", заемана последователно от двете лица през месец юли 2018г., в която са описани правата и задълженията (л. 46 – 47).
От представените по административната преписка ведомост за заплати за месец юли 2018г., отнасяща се за Д. и Д., се установя отразяване на данни, съответно 12 и 11 отработени дни, като са положени подписи за получени суми от наетите лица.
Не се формира спор между страните, че в Регистъра на осигурените лица от работодателя "Форсайд" ЕООД са подадени данни за осигурителен стаж и доход за Ц.Д. за периода 02.07.2018г. до 18.07.2018г. и за Е.Д. за периода от 13.07.2018г. до 28.07.2018г.
Контролните органи на ТП на НОИ – гр. Пловдив са изискали писмени обяснения от Ц.Д. и Е.Д. относно естеството на трудовите им задължения. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, Д. и Д. са разбрали за свободната позиция „отчетник счетоводство“ във „Форсайд“ ООД от нейна позната с малко име „В.“ и негова колежка в предишната работа с малко име „И.“. Дейността на фирмата се извършвала в апартамент в ЖК „Тракия“, бл. 281, вх. А, ет. 6, ап. 16, като едната стая била обособена като офис. По-конкретно техните задължения се състояли във въвеждане на данни за закупени стоки в счетоводна програма „Склад“, като Д. е въвеждала данните за счетоводно обслужваната фирма „Братя Г.“, а Д. – за счетоводно обслужваните фирми „СТ Пейпър“ и
„Веко 2000“. Двете лица са контактували само с управителя на „Форсайд“ ЕООД М. И., като са се подписали на ведомост за получените трудови възнаграждения за срока на договора.
В хода на проверката са дадени и писмени обяснения от управителя на дружеството относно необходимостта от временно наемане на служители на длъжността „отчетник счетоводство".
Съгласно съдържанието им, лицата са наети за въвеждане на данни от фактури за закупени стоки от негови клиенти (счетоводно обслужвани фирми), „натрупани“ за период от 6 месеца (от месец януари до месец юни 2018г.).
Въз основа на фактите и обстоятелствата, както и събраните доказателства при извършената проверка, документирана с Констативен протокол № КП-5-15-00464307 от 28.09.2018г., на основание разпоредбата на чл.108, ал.1, т. 3 от КСО, със Задължителните предписания с № ЗД-1-15-00465055 от 28.09.2018г. е вменено задължение на „Форсайд" ЕООД, в срок от 18 работни дни от получаването им да се заличат данните подадени с декларация обр.
№ 1 "Данни за осигуреното лице" по Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за лицата Ц.Д.Д., за периода от 02.07.2018г. до 17.07.2018г. и Е.И.Д., за периода от 13.07.2018г. до 27.07.2018г.
В хода на административното производство са направени възражения срещу задължителните предписания, че сключените трудови договори са регистрирани по съответния ред, внесени са осигурителни вноски, а от присъствените форми, предоставени от работодателя - осигурител „Форсайд" ЕООД следвал извод за упражняване на трудова дейност от страна на Д. и Д. и настъпило осигуряване в негова полза.
Възраженията не са приети за основателни и е направен извод, че дори и формално да са спазени законовите изисквания по изготвяне и подаване на необходимата документация, касаеща валидността на трудовото правоотношение, то очевидно е налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване на парично обезщетение за безработица от лицата в по-висок размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
За да обективира своите предположения и съмнения, административният орган е извел материалноправното основание за определяне минимален размер на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е приел, че наетите лица Ц.Д. и Е.Д. не са упражнявали трудова и дейност при осигурителя „Форсайд“ ЕООД и не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Като допълнителен аргумент е посочено, че за периода от 28.05.2008г. до 28.07.2018г. осигурителят „Форсайд“ ЕООД е регистрирал 8бр. срочни трудови договори, след прекратяването на които на лицата е отпуснато парично обезщетение за безработица.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели лицата Е.И.Д. и Ц.Д.Д.. Съгласно показанията на свидетелката Д., същата се познава със съпругата на собственика на „Форсайд“
ЕООД, тъй като децата им посещават една и съща детска градина. През периода от 13.07.2018г. до 28.07.2018г. е работила във фирмата, като основното й задължение е било въвеждане на фактури в счетоводната програма. Обикновено тя самата си „избирала“ документите, които да въвежда, подрежда ги в папка и попълва данните от тях в програмата. Работното й време било от 8 часа, с половин част обедна почивка, която можела да ползва във времевия период между 12 и 14ч.
Офисът, в който е работила, се намира в ЖК „Тракия“, бл. 281, на последния етаж, в съседство с адреса на който живее. (съгласно събраните по делото доказателства Д. живее на адрес ***). Същият представлява едната стая от обитавания от семейството апартамент. През времето, в което е работила за „Форсайд“ ЕООД, за 3 дни е работило и друго лице с малко име Ц., след което е останала само тя. Според нея, наемането й на работа за кратък период от време се дължало на обстоятелството, че управителят на фирмата М.И.издавал книга със заглавие „Моята мечта“, който се нуждаел от време за довършването й.
Свидетелката не е запомнила кои са фирмите, чийто фактури е въвеждала в счетоводната програма, тъй като е работила през много кратък период от 10 дни.
Извършваната от нея дейност е била основно да подпомага собственика на „Форсайд“ ЕООД, като след приключването на договора й не й е известно да са наемани други лица по срочни трудови договори.
Съгласно показанията на свидетеля Д., същият се познава със собственика на фирма „Форсайд“ ЕООД, тъй като децата им учат заедно. През периода от 02.07.2018г. до 17.07.2018г. работил във фирмата, като основното му задължение било да въвежда в счетоводната програма фактури за закупени стоки от фирми като „складови наличности“. Данните от фактурите са въвеждани в програмата, след това самите фактури били подреждани в папки, за извършване на счетоводното им отразяване от М. И., собственик на фирмата. Обикновено във фактурите били посочвани закупени перилни и почистващи препарати, както и тоалетна хартия, като не може да си спомни конкретно имената на фирмите и закупуваните количества стоки.
Свидетелят се познава и със съпругата на М.И.и от нея научил за предлаганата работа. По същото време „си търсел“ и друга работа, даже ползвал 1 ден отпуск, за да отиде на интервю за работа в друга фирма. Офисът на фирмата се намира в една от стаите на семейното жилище. Работил на 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, с работно време от 8 до 17ч., с обедна почивка около 30 – 45 минути. През времетраенето на неговия трудов договор „се появила“ и друга служителка, с малко име Е., като свидетелят не е сигурен за името.
Разпечатката съдържа 52 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a47a60f-4ab6-48e8-93e4-b888a24f222e