Решение № 260127 от 12.02.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№. 12.02.2021г. Гр. Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 18 януари 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар:

ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА гр. дело №

5930, по описа за 2019 година.

Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 424, ал.1 от ГПК, с предявен в условие на евентуалност иск с правно осн. чл. 439, ал.1 от от ГПК.

Ищецът М.И.Д. ***, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че с изпълнителен лист от 24.11.2008 г. издаден по ЧГД № 2922/2008 г. на Районен съд Стара Загора бил осъден да заплати на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД /преобразувано в ООД, съгласно вписване 20160411111616/, гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг” № 32, ап.23, ЕИК *********, сумата от 6000 лева по запис на заповед от 19.08.2008 г. и законна лихва от 19.11.2008 г., както и разноски в размер на 720 лева. Записът на заповед бил издаден като обезпечение на договор за заем с падеж 19.11.2008 г. На 26.11.2008 г. при ЧСИ Кръстьо Ангелов било образувано изпълнително дело 1420/2008 г., прехвърлено при ЧСИ Румяна Манджурова и образувано под № 421/2017 г. С договор за цесия от 08.07.2019 г. „Сити груп 2” ООД прехвърлило вземанията си на „Биоплантс” ООД, с управител Ж.Б.С..

Месец, преди депозиране на исковата молба, ищецът разбрал, че с влязло в сила определение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. на Специализиран наказателен съд София е одобрено Споразумение, по силата на което И.Т.И. като ръководител на организирана престъпна група, сам и в съучастие с други лица, включително Танка Георгиева П. и И. Стойчев Петров, действайки като физическо лице и представител на търговските дружества: „Сити груп 1" ЕООД, „Сити груп 2" ЕООД и други, без съответното разрешение

/чл. 11, ал.1 ЗБ отменен с пар. 5 ПЗРЗКИ, чл.1, ал.1, ал.4, чл. 2, ал.1 ЗКИ/ извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставил на физически лица и търговски дружества парични кредити, срещу задължението да бъдат върнати получените заеми, ведно с лихва и неустойка при забава на посочени в споразумението лица, между които и ищеца - стр. 101 от Протокола. Случайно разбрал, че сред конкретно посочените в споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, сделки - част от фактическия състав на престъплението, е и процесния заем между него и „Сити груп 2” ЕООД от 19.08.2008 г. за сумата от 6000 лева и със срок за плащане до 19.11.2008 г. Престъпленията са по чл. 321, ал.З, т.1, във вр. ал.1 и по чл. 252, ал.2, предл.2, във вр. с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Поради изложеното заемът, обезпечен със запис на заповед, послужил като основание за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 24.11.2008 г., по ЧГД № 2922/2008 г. на Районен съд Стара Загора се явявал нищожен като противоречащ на закона и в качеството си на предмет на престъплението, за което е налице влязла в законна сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, а според специалната разпоредба на чл.

300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд.

Счита, че е налице нищожност на договора за заем, обезпечен със запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, изпълнителен лист и образувано изпълнително производство, поради противоречие с императивна норма на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД, каквито са посочени в определението на наказателния съд - чл.

11, ал.1 ЗБ /отменен с пар. 5 от ПЗРЗКИ/, чл. 1, ал.4 от ЗБ, чл. 13, ал.1 ат ЗКИ, чл. 2, ал.1 ЗКИ. Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договори за заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават нищожност на договора. За наличието на такова споразумение научил сега, а то от своя страна е влязло в сила след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Позовава се на нищожност, тъй като същото не е обвързано със срок и съгласно практиката на ВКС нищожният договор не съществува в правния мир и в случая не е налице валидно възникнало между него и „Сити груп 2” ООД заемно правоотношение. С договор за цесия от 08.07.2019 г., „Сити груп 2” ООД било прехвърлило на „Биоплантс” ООД вземанията към него по образуваното изпълнително дело № 421/2017 г. Предвид това, че заемът между него и „Сити груп 2” ООД е нищожен като сключен в нарушение на императивни правни норми, то вземането не е прехвърлено на „Биоплантс” ООД с договора за цесия, който също се явява нищожен поради липса на предмет и не може да обоснове качеството на „Биоплантс” ООД на негов кредитор, съответно взискател.

Алтернативно, ищецът твърди, че е изтекла погасителната давност за главното вземане и акцесорните претенции. През м. юли 2019 г. бил уведомен от ЧСИ Манджурова да се яви в кантората й. Поискал копие от изпълнителното дело. ЧСИ дал копия, при което му направило впечатление, че нито един от листовете по изп. д. № 421/2017 г. не е номериран. В този случай не бил наясно всичко по делото дали му е предадено. По тези копия установил, че: В резултат на молба от И.Т.И., пълномощник на „Сити груп 2” ООД, с управител И. Стойчев Петров е образувано изп. д. № 1420/2008 г. по описа на ЧСИ Ангелов. Не е поискано извършване на изпълнително действие с цел събиране на вземането като не е налице и овластяване на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. С молба от 27.12.2010 г. бил поискан опис на имот. До опис и публична продан не се стигнало. Изпълнителното производство било спряно. На 18.01.2013 г. било поискано възобновяване на делото и запор на банкови сметки, но запор не му бил налаган. От 18.01.2013 г. до 28.11.2018 г. по изпълнителното дело, състоящо се от изп. д. № 1420/2008 г. и изп.д.

№ 421/2017 г. не били искани и не били извършвани действия от характер да прекъснат погасителната давност за вземането. /ТР № 2 по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. От молбата, с искане за налагане на запор на банкови сметки - 18.01.2013 г. до 28.11.2018 г. били изтекли повече от 5 години, предвид което задължението му, ведно с начислените лихви се е погасило по давност.

Ищецът моли, след като докаже твърденията си, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между него и взискателя по изп.д. № 421/2017 г. на ЧСИ Манджурова, с рег.№ 868, с район на действие СтОС - „Биоплантс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Руски” № 6, представлявано от управителя Ж.Б.С., че не съществува вземането от 6000 лева - главница за неизпълнено задължение по запис на заповед от 19.08.2008 г., издаден като обезпечение на договор за заем и законна лихва от 19.11.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата 720 лева, разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.11.2008г. на PC Стара Загора по ЧГД № 2922/2008 г. в полза на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД /понастоящем ООД/ и образувано изп. д. № 421/2017 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, вземанията, по което са прехвърлени на „БИОПЛАНТС” ООД с договор за цесия от 08.07.2019 г., поради нищожност на договора за заем, обезпечен със Запис на заповед от 19.08.2008 г.. Моли, в условие на евентуалност, съдът да признае несъществуване на вземането предмет на образувано изпълнително дело № 20178680400421 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, рег.№ 868, с район на действие ОС - Стара Загора, като погасено по давност.

Ответникът „Биоплантс” ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че застъпената от ищеца теза на настъпилите последици от влязлата в сила присъда по НОХД № 503/2015г. на Специализиран наказателен съд София, е необоснована. Това е така, защото процесният договор за заем бил сключен между юридическо лице („Сити груп

2” ЕООД), като заемодател, и ищеца - като заемополучател.

Договорът бил обикновен договор за заем, подчиняващ се на общата гражданскоправна уредба, който не нарушава нито общото, нито специалното законодателство. Освен това юридическите лица не са наказателно отговорни и цитираната присъда нямала действие по отношение на процесния договор.

На следващо място посочва, че за да бъде въобще възможна тезата на ищеца, би следвало физическото лице - управител, представлявало дружеството- заемодател, да е било осъдено с влязла в сила присъда за точно тази сделка, която ищецът твърди, че била нищожна. Видно от представеното от самия ищец споразумение по НОХД № 503/2015г. на Специализирания наказателен съд - София, същото споразумение е било подписано от няколко лица - подсъдими по делото, между които не фигурира управителят на „Сити груп 2" ЕООД - И. Стойчев Петров, управлявал това дружество към момента на сключване на процесния договор за заем, видно от вписванията в Търговския регистър към Агенция по Вписванията, които са публични. Следователно и в този случай цитираната от ищеца присъда нямала действие по отношение на процесния договор. Самото споменаване на процесния договор в текста на сключеното пред Специализирания наказателен съд - София споразумение, нямало как да обоснове нищожност на процесния договор за заем, при положение, че от една страна това споразумение няма действие по отношение на юридическото лице „Сити груп 2” ЕООД, а от друга страна същото споразумение няма действие по отношение на физическото лице, представлявало „Сити груп 2” ЕООД от 2008г. до 2018г.

В споразумението по НОХД № 503/2015г на Специализирания наказателен съд - София и следващият управител на дружеството (Танка П.), управляващ след м. април 2018г., никъде не фигурирал с присъда за извършване на незаконна банкова дейност по чл.252 НК.

Имайки предвид гореизложеното, счита, че искът за обявяване на договора за заем от 19.08.2008г за нищожен, е необоснован и недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.

Освен горепосоченото счита, че заведеният от ищеца иск е и недопустим, поради сочения от самия него факт, а именно, че в полза на предишния кредитор „Сити груп 2” ЕООД по ч. гр. д. №

2922/2008г по описа на СтРС има издадена влязла в законна сила заповед за изпълнение за процесното вземане по Запис на заповед от 19.08.2008г, като съгласно чл.416 ГПК вземането по тази заповед за изпълнение е стабилизирано.

Твърди, че ищецът е правил вече опит за прекратяване на изп. Дело, като е завел молба за прекратяването му, по която има постановен отказ от ЧСИ Румяна Манджурова. Посочените в настоящата искова молба доводи за нищожност били изтъкнати в депозирана пред въззивната инстанция жалба против отказа на ЧСИ, като с решението си по в. гр. д. № 1432/2019г., по описа на Окръжен съд -

Стара Загора, съдът е оставил жалбата без уважение.

Ответникът „Биоплантс“

ООД твърди, че длъжникът по образуваното изп.д. М.И.Д. е правил плащания за погасяване на вземането срещу него. Извършените от длъжника частични плащания през определени периоди, за които взискателят съвсем коректно е уведомявал съдебния изпълнител, са от една страна действия, които прекъсват давността за вземането (съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015г), а от друга страна намаляват размера на задължението на длъжника и видно от документите по изпълнителното дело, съдебният изпълнител надлежно е отбелязвал всяко такова плащане през годините и съответно е намалявал размера на дълга на длъжника. От приложените по изпълнителното дело документи било видно, че взискателят е уведомил ЧСИ Румяна Манджурова за сключено на

30.01.2013г. споразумение между него и длъжника (което длъжникът не е изпълнил, но в което самият той признава вземането и с това негово действие давността се прекъсва) и е поискал извършване на изпълнителни действия, а именно - налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника (с молба от 28.11.2018г).

Разпечатката съдържа 36 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a473785-9922-4f12-ae45-edbf8150b102