Определение № 38375 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38375 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110154821 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че в правната сфера на „ЗК Лев инс“ АД съществува вземане от „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД за сумата от 4044.98 евро, представляваща регресно вземане на ищеца за половината от изплатеното от него в качеството му на застраховател на гражданската (деликтната) отговорност на водачите на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № СВ 3483 КТ застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № SK RM 401 от ПТП, настъпило на 01.10.2019г. на автомагистрала А1 във Федерална република Германия, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на влекача с прикрепено към него ремарке „Шмитц“ с рег. № ВТ 4090 КМ, гражданската отговорност на собственика/държателя на което към датата на ПТП била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 16141/2025г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 16.10.2026г.

Ищецът твърди, че на 01.10.2019г. на автомагистрала А1 във Федерална република Германия настъпил пътен инцидент между влекач „МАН ТГХ“ с рег. № СВ 3483 КТ, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена от ищеца по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с прикрепено към него ремарке „Шмитц“ с рег. № ВТ 4090 КМ, гражданската отговорност на държателите на което била обезпечена от ответното дружество. При този инцидент в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на влекача настъпили увреждания по лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № SK RM 401. Стойността на същите в размер на 15 882.58 лева била изплатена от ищеца в полза на собственика на увредената вещ на 03.04.2020г. С оглед на това и поддържайки, че приложимо в случая е немското право, съгласно което вредите, причинени при ПТП с участието на влекач и прикрепено към него ремарке, подлежали на обезвреда от застрахователите на същите при равни части, претендира установяване със сила на пресъдено нещо на задължението на ответника като застраховател на отговорността на собственика, респ. на държателя на ремаркето да му възстанови половината от платеното застрахователно обезщетение.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по нея, а в подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК 1 срещу заповедта за изпълнение претенцията е оспорена по основание и размер.

На първо място, доколкото се касае за спор с международен елемент (ПТП е настъпило на територията на Федерална република Германия, като е увреден лек автомобил с чуждестранна регистрация), следва да се изясни, че международно компетентен да разгледа процесната регресна претенция е именно българският съд, тъй като съгласно нормата на чл.

11, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене. А в случая безспорно е, че ответното застрахователно дружество име местоживеене по смисъла на нормата на чл. 63, пар. 1, б. „а“ от Регламента в Република България, където е неговото седалище.

На следващо място, с оглед необходимостта съобразно нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК между страните по делото да бъде разпределена доказателствената тежест по правния спор, следва да се изясни, че съгласно задължителните за националните юрисдикции съобразно разпоредбата на чл. 633 ГПК разяснения в решение от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на СЕС Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент "Рим ІІ"/ и Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения /Регламент "Рим І"/ трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке (какъвто именно се твърди да е настоящият случай), се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

С оглед на така изложеното, основателността на процесната регресна претенция предполага установяване от ищеца: 1/ на всички фактически обстоятелства, на които основава иска си- настъпил във ФРГ пътен инцидент в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № СВ 3483 КТ с прикрепено към него към този момент ремарке „Шмитц“ с рег. № ВТ 4090 КМ, гражданската отговорност във връзка с управлението/държането на които превозни средства да е била обезпечена съответно от ищеца и ответника, изплащане от ищеца на соченото от него застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения от ПТП лек автомобил- обстоятелства, които не са спорни между страните; 2/ приложимите към произшествието правила на деликтната отговорност да предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата между водача на влекача и държателя/собственика на ремаркето в техните отношения; 3/ приложимото право към всеки от двата застрахователни договора- за влекача и за ремаркето, да предвижда възникване на задължение за покриване на вредите (съображение 55 от посоченото решение на СЕС); и 4/ приложимото право към застрахователния договор за „Гражданска отговорност“ за влекача да предвижда суброгация на този застраховател в правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на гражданската отговорност на собственика/държателя на ремаркето (съображение 62 от решението на СЕС).

Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил изцяло претендираното регресно вземане, за което не сочи доказателства, но и не излага твърдения.

Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото.

На основание разпоредбата на чл. 155 ГПК с настоящото на страните следва да бъде 2 съобщено, че служебно известно на съда е, че към датата на настъпване на процесния пътен инцидент гражданската отговорност на собственика/държателя на процесното ремарке е била обезпечена от ответника, както и че приложимото право към деликтната отговорност (немското с оглед мястото на настъпване на вредата- арг. чл. чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007) предвижда към момента на настъпване на ПТП възможност при определени предпоставки за разделяне на задължението за поправяне на вредата в отношенията между водача на влекача и държателя/собственика на ремаркето, респ. между техните застрахователи- § 78 от Закона за застрахователния договор на Германия.

По искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- автотехническа експертиза съдът ще се произнесе с първото по делото открито съдебно заседание след изслушване на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК и съобразно процесуалното им поведение.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника за представи действалата към датата на ПТП застрахователна полица за ремаркето, доколкото същото е ненеобходимо с оглед служебно извършената от съда справка в електронния регистър на Гаранционния фонд, която следва да бъде приложена към делото.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 16141/2025г. по описа на СРС, 54 състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с исковата молба документи.

СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 155 ГПК, че на съда е служебно известно, че към датата на настъпване на процесния пътен инцидент гражданската отговорност на собственика/държателя на процесното ремарке е била обезпечена от ответника, както и че приложимото право към деликтната отговорност (немското с оглед мястото на настъпване на вредата- арг. чл. чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007) предвижда към момента на настъпване на ПТП възможност при определени предпоставки за разделяне на задължението за поправяне на вредата в отношенията между водача на влекача и държателя/собственика на ремаркето, респ. между техните застрахователи- § 78 от Закона за застрахователния договор на Германия.

ПРИЛАГА към делото служебно извършената от съда справка в електронния регистър на Гаранционния фонд.

УКАЗВА на страните, че по искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- автотехническа експертиза съдът ще се произнесе с първото по делото открито съдебно заседание след изслушване на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника за представи действалата към датата на ПТП застрахователна полица за ремаркето ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 16141/2025г. по описа на СРС, 54 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026г. от 09:20 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по 3 медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4