Решение № 553 от 28.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Русе, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й. при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно дело № 20234520201090 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Й. Г., депозирана против наказателно постановление № 38-0004806/27.04.2023г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.

2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗдВП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че наказващия орган се позовава на измерване, което е направено от фирма, а не с контролен уред и данните за това измерване не могат да се вземат предвид и въз основа на тях да се констатира, че ППС е тежко. На следващо място се инвокират съображения, че водачът няма възможност да подаде заявление, както за извънгабаритен товар, така и за тежко ППС и в образеца на заявлението е видно, че същото се подава от превозвач или собственик, а в чл. 11 от Наредба № 11 на МРРБ ясно е посочено, че лицето, което извършва превоза (превозвача) носи отговорност за движението на извънгабаритното ППС и никъде в ЗДвП и Наредбата не е вменена на водача 1 отговорност за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение и ако има нарушение, то отговорността е на превозача или собственика. Ангажират се твърдения, че в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, които приповтарят релевираните с жалбата доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 00273 от 17.02.2023г., за това, че на 17.02.2023г., в град Русе, КПП Русофили, в посока град Русе, управлява МПС МАН ТГХ 18.440 БЛС, с рег. № ****, кат. N 3, с две оси, с прикачено към него полуремарке, с рег. № *****, от категория О4, с три оси, като извършва обществен превоз товари – фракция 0-63, с маршрут на движение от Смирненски - Русе, с маса от 45 120 кг., установена от кантарна бележка № 7234 от 17.02.2023г., като надвишава с 5 120 кг. допустимата максимална 2 маса за вида ППС, която е 40 000 кг, които факти актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Акта за установяване на административно нарушение бил подписан от нарушителя без същият да изложи възражения. Такива не били изложени в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички писмените доказателства – заверени копия на товарителница № 0222566/17.02.2023г., пътен лист № 009745/17.02.2023г. и кантарна бележка № 7234/17.02.2023г. се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.

Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за 3 какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Видно, както от АУАН, така и от НП, в същите изрично са посочени датата на нарушението – 17.02.2023г., мястото на нарушението – град Русе, КПП „Русофили“, посока на движение град Русе, подробно е индивидуализирано управляваното от жалбоподателя ППС, от какво се състои, с колко оси е влекачът – две оси и полуремаркето – три оси, каква е неговата маса – 45 120 кг., колко е допустимата максимална маса – 40 тона и колко точно е превишението – 5 120 кг., както и въз основа на какви писмени доказателства са установени тези факти. Изрично са посочени конкретните разпоредби, които актосъставителят и впоследствие административнонаказващият орган са приели, че са нарушени и е налице, както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, идентитет между приетите за осъществили се факти и субсумирането на същите под конкретен състав на административно нарушение.

Всичко изложено според настоящия съдебен състав обосновава извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава на това нарушение.

По гореизложените мотиви неоснователни се явяват доводите в жалбата, касаещи нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 4

ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е 45 120 кг, което надхвърляла допустимата маса с 5 120 кг.

Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“, именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство на дата 17.02.2023г., този факт безспорно се установява и доказва от приобщените в хода на производството писмени доказателства – кантарна бележка, пътен лист и товарителница и едновременно с това не се й оспорва от жалбоподателя.

По изложените мотиви неоснователни са доводите в жалбата, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на водач на пътното превозно средство, тъй като именно разпоредбата на чл.

177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е правило за поведение с адресат водач, който управлява ППС, с маса надвишаваща определената от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и именно управлението на ППС от страна на водача, без за същото да има съответното разрешение, представлява нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както 5 интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението – конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, което се установява от приложената по делото кантарна бележка, като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на последиците от извършеното от него деяние.

Неоснователни са твърденията, касаещи начина на установяване на конкретното претоварване и начина на неговото установяване.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство – Декларация за съответствие на автомобилна везна се установява, че измерването, преди потегляне на водача и въз основа на което е установено натоварването на превозното стредство е извършено със средство от одобрен тип. В ЗДвП липсва задължение теглото на ППС да се установи с измервателно средство и е допустимо, същото да бъде установено с частни изходящи от страна на трети лица документи, какъвто документ се явява и представената по делото кантарна бележка и при извършената му проверка на място жалбоподателят не е оспорил верността на представената от него на проверяващите кантарна бележка и не е поискал претеглянето на пътното превозно средство.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под приложимата правна норма.

Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствата по делото доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.