Решение № 393 от 24.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Велико Търново, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №80/13.01.2025г., постановено по Гр.д.№1233/2024г. по описа на РС – Велико Търново:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. Е. М. с ЕГН:

.............. от с. Ресен, общ. В. Търново, ул. „Чумерна” №10, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.

„Димитър Хаджикоцев” №52-54, сумите от 7914,42 лв. /седем хиляди деветстотин и четиринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ - главница, 311,40 лв. /триста и единадесет лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.05.2023г. до 28.09.2023г., 49,07 лв. /четиридесет и девет лева и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 28.09.2023г. до 19.10.2023г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит №72003114556 от 17.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №1338 от 03.11.2023г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело №3226/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в частта за разликата над 311,40лв. до пълния претендиран размер от 1538,05лв. и иска за обезщетение за забава в частта за разликата над 49,07лв. до пълния претендиран размер от 91,39лв., като неоснователни и недоказани в посочените части, както и е осъден Й. Е. М. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата общо 804,70лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№3226/2023г. по описа на ВТРС и в исковото производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, е постъпила въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, чрез пълномощник ЮК С. С., като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приложил материалния закон, прогласявайки клаузата за възнаградителна лихва в процесния ДПК за нищожна. Сочи се, че при сключване на 1 процесния ДПК са в сила разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, като чл.19 ал.4 ЗПК определя предела на оскъпяване на кредита – ГПР не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на МС на Р България. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло първоначално предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника Й. Е. М..

В СЗ въззивникът, чрез ЮК С., с писмена молба от 24.06.2025г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за първа, въззивна инстанции и за заповедното производства, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Й. Е. М. лично моли първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено. Възразява по разноските на въззивника.

Първоинстанционното решение по гр.д.№1233/2024г. по описа на РС – Велико Търново в установителната му част, с която изцяло е уважен предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница и частично са уважени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за договорна и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава, като необжалвано от страните, на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.

РС – Велико Търново е бил сезиран с предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК обективно кумулативно съединени иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за договорна лихва и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава за приемане за установено, че ответникът Й. Е.

М., в качеството на кредитополучател /потребител/ по ДПК №72003114556/20.03.2023г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия договор, на сума в общ размер 9543,86лв., от които: 7914,42лв. главница, 1538,05лв. договорна лихва за периода от 05.05.2023г. до 28.09.2023г., 91,39лв. – обезщетение за забава за периода от 05.05.2023г. до 19.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда 31.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена заповед по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№3226/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Й. Е. М., чрез пълномощник адв.К. С. ВТАК, релевира възражение за нищожност на процесния ДПК на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие, т.к. същият не е изразявал валидно воля за сключване на ДПК с банката.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства безспорно се установява, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит /ДПК/ №720031114758/17.02.2023г., по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставила на ответника Й. Е. М. потребителски кредит за общо ползване с размер на кредита 6120лв. за срок:05.03.2028г., като съгласно ДПК потребителят е сключил застраховка Защита на кредита 66+ с общ размер на застрахователната премия от 1836лв., с 2 общ размер на кредита съгласно чл.7 от ДПК и условията за усвояването му – 7956лв., в която сума се включва отпуснатият кредит от 6120лв. и размера на застрахователната премия от 1836лв. Съгласно процесния ДПК №720031114758/17.02.2023г., годишният лихвен процент по кредита е 41,15%, ГПР :48,25, обща сума, дължима от потребителя:18 864,34лв., платима на 60 месечни вноски, съгласно Погасителен план, инкорпориран в ДПК. В чл.19 от процесния ДПК е визирано, че при сключването на ДПК, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително за сключването на самия договор. Съгласно чл.16 т.2 от процесния ДПК, в случай, че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план към ДПК става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски.Считано от тази дата върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законната лихва по чл.9.4 от ДПК до окончателното погасяване на задължението.

С уведомление за предсрочна изискуемост от 11.09.2023г. „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД на основание чл.16 т.2 от ДПК е обявила цялото задължение на Й. Е. М. по процесния ДПК №720031114758 за изцяло и предсрочно изискуемо, поради допуснато неизпълнение от длъжника на задълженията му по ДПК №720031114758/17.02.2023г. и просрочие в изплащането на вноски с падежи 05.05.2023г., 05.06.2023г., 05.07.2023г., връчено на кредитополучателя – ответник лично на 28.09.2023г., видно от известие на доставяне /л.31 от първоинстанционното дело/.

Видно от справка с вх.№22207/04.11.2024г. от ВТРП, по ДП №ЗМ-76/2024г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, образувано на 04.06.2024г. на основание чл.212 ал.1 от НПК за това, че в периода м.02.2023г. – м.03.2023г. в гр.В.Търново, чрез използване на неистински документ, получил без правно основание парична сума от 8000лв. с намерение да я присвои – престъпление по чл.212 ал.1 от НК, няма привлечен обвиняем.

В първоинстанционното производство е изслушана ССчЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ Д. Михнева, по процесния ДПК от Й. Е. М. е направена една погасителна вноска в размер на 320лв., с която сума са погасени следните задължения:

- Погасена главница – 41,58лв. /с падеж 05.04.2023г. – 40,58лв./ - Погасена договорна лихва – 278,42лв. /с падеж 05.04.2023г. – 272,81лв. и с падеж 05.05.2023г. – 5,61лв./.

Към 31.10.2023г. /30.11.2023г./ и към датата на изготвяне на ССчЕ по процесния ДПК е дължима сума в общ размер на 9543,86лв., в т.ч.: дължима главница – 7914,42лв., дължима договорна лихва – 1538,05лв., дължимо обезщетение за забава – 91,39лв., съвпадащи с исковите размери. Видно от ССчЕ, заемната сума в размер на 7956лв. е предоставена от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по банкова сметка с титуляр Й. Е. Минчев на дата 17.02.2023г. Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в полза на „Кардиф – Общо застраховане“ и „Кардиф – Животозастраховане“ е извършено плащане на 23.03.2023г.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за договорна лихва и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава, предмет на въззивното производство, са процесуално допустими, доколкото са предявени в едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК.

С оглед недоказаното по делото ответно възражение за нищожност на процесния 3

ДПК №720031114758/17.02.2023г. по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, по делото е безспорно установено възникването на облигационно правоотношение между страните от сключен между тях ДПК №720031114758/17.02.2023г., по силата на който Банката – ищец е предоставила на ответника – потребител – кредитополучател кредит в размер на 6120лв., който следва да бъде погасен на 60 месечни вноски, съгласно Погасителен план, неразделна част от ДПК с краен падеж 05.03.2028г., при сключена от потребителя застраховка Защита на кредита 66+ с размер на застрахователната премия от 1836лв., при уговорени ГЛП от 41,15% и ГПР от 48,25%. Кредитът по процесния ДПК е обявен от Банката – ищец за предсрочно изискуем в хипотеза по чл.16 т.2 от ДПК, поради допуснато просрочие от потребителя в изплащането на три поредни месечни вноски с падежи 05.05.2023г., 05.06.2023г., 05.07.2023г., като волеизявлението на кредитора за обявяване на ДПК за изцяло и предсрочно изискуем е достигнало до длъжника лично на 28.09.2023г., когато е породило правно действие и последици.

Въззивният съд възприема крайният извод на първоинстанционният съд за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД на клаузата по чл.9.1 от процесния ДПК за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 41,15%, която е надхвърляща трикратния размер на законната лихва от 34,26 % към датата на сключване на ДПК и в този смисъл несъответстваща на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните в облигационната връзка. Действително, както се позовава въззивникът, процесният ДПК е сключен на 17.02.2023г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 ЗПК /нова – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г., изм. – ДВ, бр.70 от 2024г./, предвиждаща, че годишният процент на разходите /ГПР/, който, съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи, в т.ч. и лихви/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ, и ГЛП от 41,15% по ДПК в случая е под нормативно установения максимален размер на ГПР в чл.19 ал.4 ЗПК. Изводът, че клаузата по чл.9 т.1 от процесния ДПК за договорна /възнаградителна лихва/ от 41,15% е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, не се опровергава от разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, която регламентира максималния размер на ГПР по потребителски кредити, включващ като компонент, както възнаградителната лихва, така и другите разходи, посочени в чл.19, ал.1 ЗПК. Законодателното ограничение по чл.19, ал.4 ЗПК е поставено не конкретно към възнаградителната лихва като компонент на ГПР, а към ГПР, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя, т.е. за всички разходи, като по този начин се цели да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на твърде високи преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. При липсата на нормативна уредба относно размера, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието с добрите нрави не следва да се извършва въз основа на максимално допустимия размер на ГПР, доколкото възнаградителната лихва е само компонент от същия и той не се изчерпва с нея, а от конкретната клауза, регламентираща възнаградителната лихва към релевантния момент на сключване на договора. Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за финансовото състояние на потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл.16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат кредиторът да извърши преценка за имуществото състояние на потребителя.

Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a467ead-3e8d-42ac-9310-d7b85f357f16